На тази страница са публикувани разпоредби в българското законодателство, определящи статута на културната идентичност на етническите малцинства в Република България, както и взаимоотношенията между малцинствата и обществото, като цяло, и отношението на държавата към културната идентичност на малцинствата.
БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Право на изучаване и ползване на майчин език
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.
Забрана на действия, разпалващи национална, етническа и религиозна вражда
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Право на гражданите да развиват културата си в съответствие с етническата принадлежност
Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
Престъпления против националното и расовото равенство
Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.
(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.
(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.
Чл. 163. (1) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:
1) подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода до пет години;
2)всички други – с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:
1) за подбудителите и предводителите – лишаване от свобода от една до шест години;
2) за всички други – лишаване от свобода до три години.
(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали – с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.
Престъпления против изповеданията
Чл. 164.Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.
(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.
Чл. 166. Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Престъпления против трудовите права на гражданите
Чл. 172. Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Чл. 2. (1) Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
(2) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
Държавите-членки на Съвета на Европа, и другите държави, подписали тази Рамкова конвенция;
считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между неговите членове с цел съхраняване и осъществяване на принципите и идеалите, които са тяхно общо наследство;
считайки, че един от начините за осъществяване на тази цел е защитата и по-нататъшното развитие на правата на човека и основните свободи;
водени от желанието да продължат прилагането на Декларацията на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа, приета във Виена на 9 октомври 1993 г.;
решени да защитят съществуването на национални малцинства в рамките на съответните си територии;
считайки, че досегашните превратности на европейската история са доказали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и мира на този континент;
считайки, че едно плуралистично и истински демократично общество следва не само да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на тази идентичност;
считайки, че е необходимо да бъде създадена атмосфера на търпимост и диалог, за да може културното многообразие да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване на всяко общество;
считайки, че изграждането на една толерантна и благоденстваща Европа не зависи единствено от сътрудничеството между държавите, но изисква и трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти, като се зачита конституционното устройство и териториалната цялост на всяка държава;
имайки предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея;
имайки предвид ангажиментите по отношение защитата на националните малцинства, съдържащи се в конвенциите и декларациите на ООН, както и в документите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, по-специално в Документа от Копенхаген от 29 юни 1990 г.;
решени да определят принципите, които следва да се спазват и произтичащите от тях задължения за осигуряване в държавите-членки и в други държави, които могат да станат страни по настоящия документ, на ефективна защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, при зачитане върховенството на правото, териториалната цялост и националния суверенитет на държавите;
решени да прилагат принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, чрез националното законодателство и чрез подходяща правителствена политика,
се споразумяха както следва:
Раздел I.
Член 1
Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е неделима част от международната защита на правата на човека и като такава представлява област от международното сътрудничество.
Член 2
Разпоредбите на тази Рамкова конвенция се прилагат добросъвестно, в дух на разбирателство и търпимост и в съответствие с принципите на добросъседство, приятелски отношения и сътрудничество между държавите.
Член 3
1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото на свободен избор дали да бъде третирано като такова или не, като нито от този избор, нито от упражняването на правата, свързани с този избор, не могат да произтекат каквито и да било неблагоприятни последици.
2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, както индивидуално, така и съвместно с други лица.
Раздел II.
Член 4
1. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, се забранява всякаква дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство.
2. Страните се задължават да приемат, ако е необходимо, подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национални малцинства, и тези от мнозинството. В това отношение те надлежно отчитат специфичните условия, в които се намират лицата, принадлежащи към национални малцинства.
3. Мерките, приети в съответствие с т. 2, не се считат за проява на дискриминация.
Член 5
1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно-религия, език, традиции и културно наследство.
2. Без това да засяга мерките, приети в рамките на общата им политика за интегриране, страните се въздържат от провеждане на политика или дейности, насочени към асимилиране на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.
Член 6
1. Страните насърчават духа на търпимост и диалога между различните култури и приемат действени мерки за поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културната, езиковата или религиозната им идентичност, по-специално в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.
2. Страните се задължават да приемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни, враждебни или насилствени действия, поради тяхната етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.
Член 7
Страните осигуряват зачитане правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаване, свобода на изразяване и свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието.
Член 8
Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изповядва своята религия или убеждения, както и правото да създава религиозни институции, организации и сдружения.
Член 9
1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да изразява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на езика на малцинството без намеса на държавни власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани по отношение на достъпа до средствата за масово осведомяване.
2. Точка 1 не препятства страните да въвеждат разрешителен режим без дискриминация и на основата на обективни критерии за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
3. Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В рамките на правната уредба на радиоизлъчванията и телевизионните предавания, доколкото това е възможно и в съответствие с разпоредбите на точка 1, страните осигуряват на лицата, принадлежащи към национални малцинства, възможността да създават и използват свои собствени средства за масово осведомяване.
4. В рамките на своите правни системи страните приемат подходящи мерки за улесняване достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, с цел насърчаване на търпимост и допускане на културен плурализъм.
Член 10
1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото свободно и без намеса да използува езика на неговото малцинство в личния и обществения живот както устно, така и писмено.
2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, при заявено желание от тези лица и при положение, че това желание съответства на действителна необходимост, страните полагат усилия за осигуряване, доколкото е възможно, на условия за ползване на езика на малцинството в отношенията между тези лица и административните органи.
3. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да бъде уведомено в най-кратък срок на разбираем за него език за причините за арестуването му, за естеството и основанието на предявеното срещу него обвинение, както и правото да се защитава на този език, като ползва при необходимост безплатни услуги на преводач.
Член 11
1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на езика на малцинството и правото на тяхното официално признаване, съгласно условията, предвидени в правната им система.
2. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да излага публично на езика на неговото малцинство обозначения, надписи и друга информация от частен характер.
3. В области, традиционно населени със значителен брой лица, принадлежащи към национално малцинство, страните се стремят в рамките на своите правни системи, включително, ако това е уместно, и на споразумения с други държави, и отчитайки своите специфични местни условия, да поставят също така и на езика на малцинството надписи за традиционни местни наименования, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, ако съществува достатъчна потребност от такива обозначения.
Член 12
1. Страните, ако е необходимо, приемат мерки в областта на образованието и научноизследователската дейност за насърчаване познанията за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства, както и на мнозинството.
2. В този контекст страните по-специално осигуряват възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници улесняват контактите между ученици и преподаватели от различни общности.
3. Страните се задължават да утвърждават равни възможности за достъп до образование на всички степени за лицата, принадлежащи към национални малцинства.
Член 13
1. В рамките на своите образователни системи страните признават на лицата, принадлежащи към национално малцинство, правото да създават и управляват свои собствени частни учебни заведения за образование и професионално обучение.
2. Упражняването на това право не предполага каквото и да е финансово задължение за страните.
Член 14
1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изучава езика на своето малцинство.
2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, страните се стремят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, да осигурят възможност лицата, принадлежащи към тези малцинства, да изучават езика на малцинството или да бъдат обучавани на този език.
3. Точка 2 на този член се прилага, без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.
Член 15
Страните се задължават да създават необходимите условия за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот, както и в обществените дейности, по-специално онези, които ги засягат.
Член 16
Страните се въздържат от мерки, които, променяйки съотношението на населението в области, населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция.
Член 17
1. Страните се задължават да не създават препятствия за правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да установяват и поддържат, свободно и безпрепятствено, контакти през границите с лица, законно пребиваващи в други държави, и по-специално с тези, с които те имат обща етническа, културна, езикова или религиозна идентичност или общо културно наследство.
2. Страните се задължават да не създават препятствия за правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участвуват в дейността на неправителствени организации както на национално, така и на международно ниво.
Член 18
1. Страните полагат усилия за сключване, ако е необходимо, на двустранни и многостранни споразумения с други държави, по-специално съседни държави, с цел осигуряване защитата на лицата, принадлежащи към съответните национални малцинства.
2. Страните, ако е уместно, приемат мерки за насърчаване на трансграничното сътрудничество.
Член 19
Страните се задължават да зачитат и осъществяват принципите, съдържащи се в тази Рамкова конвенция, като въвеждат, ако е необходимо, само онези ограничения, рестриктивни мерки или изключения, които са предвидени в международноправните документи, в частност в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, доколкото те са приложими по отношение на правата и свободите, произтичащи от горепосочените принципи.
Раздел III.
Член 20
При упражняването на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, зачита националното законодателство и правата на другите, в частност правата на лицата, принадлежащи към мнозинството или към други национални малцинства.
Член 21
Никоя от разпоредбите на тази Рамкова конвенция не може да се тълкува като предполагаща каквото и да е право на лице да предприема дейност или да извършва действие, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите.
Член 22
Никоя от разпоредбите на тази Рамкова конвенция не може да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата на човека и основните свободи, които биха могли да бъдат гарантирани съгласно законите на която и да е договаряща страна или съгласно всяко друго споразумение, по което тя е страна.
Член 23
Правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, доколкото те са предмет на съответна разпоредба на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, се разбират в съответствие с тези техни разпоредби.
Раздел IV.
Член 24
1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи за прилагането на тази Рамкова конвенция от договарящите страни.
2. Страните, които не са членки на Съвета на Европа, участват в механизма на прилагането съгласно условия, които ще бъдат определени допълнително.
Член 25
1. В срок от една година след влизането в сила на тази Рамкова конвенция по отношение на договаряща страна последната предоставя на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация за законодателните и други мерки, приети от нея за осъществяване на принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция.
2. Впоследствие всяка страна предоставя на генералния секретар, периодично и винаги когато Комитетът на министрите отправя искане за това, всяка друга допълнителна информация, отнасяща се до прилагането на тази Рамкова конвенция.
3. Генералният секретар предава на Комитета на министрите информацията, предоставена в съответствие с разпоредбите на този член.
Член 26
1. При преценяване доколко мерките, приети от страните, са подходящи за осъществяване на принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, Комитетът на министрите се подпомага от консултативен комитет, чиито членове притежават призната компетентност в областта на защитата на националните малцинства.
2. Съставът и процедурните правила на консултативния комитет се определят от Комитета на министрите в срок от една година след влизането в сила на тази Рамкова конвенция.
Раздел V.
Член 27
Тази Рамкова конвенция е открита за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа. До датата на влизане в сила на конвенцията тя е открита за подписване и от всяка друга държава, поканена от Комитета на министрите да я подпише. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 28
1. Тази Рамкова конвенция влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която дванадесет държави-членки на Съвета на Европа, са изразили своето съгласие за обвързване с конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 27.
2. По отношение на всяка държава членка, която впоследствие изрази своето съгласие за обвързване с Рамковата конвенция, същата влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобряване.
Член 29
1. След влизането в сила на тази Рамкова конвенция и след консултации с договарящите държави Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани за присъединяване към конвенцията, с решение, прието с мнозинството, предвидено в член 20.d от Статута на Съвета на Европа, всяка държава-нечленка на Съвета на Европа, която, след като е била поканена да я подпише в съответствие с разпоредбите на чл. 27, все още не е направила това, и всяка друга държава нечленка.
2. По отношение на всяка присъединила се държава Рамковата конвенция влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 30
1. Всяка държава може, при подписването или при депозирането на своя документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, да посочи територията или териториите, за чиито международни отношения тя е отговорна, по отношение на които тази Рамкова конвенция ще се прилага.
2. Всяка държава може по всяко време след това с декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на тази Рамкова конвенция върху всяка друга територия, посочена в декларацията. Рамковата конвенция влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни точки, може да бъде оттеглена по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.
Член 31
1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази Рамкова конвенция чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Такова денонсиране влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.
Член 32
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на съвета, другите подписали държави и всяка държава, която се е присъединила към тази Рамкова конвенция, за:
а. всяко подписване;
b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване;
c. всяка дата на влизане в сила на тази Рамкова конвенция в съответствие с чл. 28, 29 и 30;
d. всяко друго действие, уведомление или съобщение, отнасящо се до тази Рамкова конвенция.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Рамкова конвенция.
Съставена в Страсбург на 1 февруари 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяка държава-членка на Съвета на Европа, и на всяка държава, поканена да подпише или да се присъедини към тази Рамкова конвенция.
Обществените радио- и телевизионни оператори” са физически лица – търговци и юридически лица с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;
Чл. 7. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национален обществен радиооператор, съответно национален обществен телевизионен оператор, които:
1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;
2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;
4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;
6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;
7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;
ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:
МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО: