Мухарем Алиосман
При теренните ми проучвания в село Звиница съм записал над двадесет приказки, разказани от местните турци-алевии. Някои от тях са с историческо съдържание, като приказката за Шах Исмаил и Ашък Гариб, други са с вълшебен характер, трети – от битово естество. Преразказвам ги така, както ги чух, с леки поправки на изказа, без да променям смисъла. Все пак никой човек не може да разкаже една приказка два пъти по един и същи начин – при всеки разказ все се добавя или изменя по някоя дума. Затова са наречени „народни“ приказки. Всеки разказва по своему, със свои думи едно и също нещо. Случвало се е да слушам една приказка от няколко души и винаги при всеки имаше по нещо ново. За съжаление, някои приказки нямат край, защото са забравени, а при други се смесват приказки, които имат общ сюжет. Интересното е че част от приказките са сходни с българските народни приказки и отразяват вярвания и митове характерни за българската етническа група. Такива са вярата за царя и царицата на змиите, за елена с крила, който яздели самодивите, за мащехата, която е изхвърлила завареното момиче и прочие. Други от приказките напомнят на северноевропейските, като тази за Фатмеджик, която наподобява на приказката за Пепеляшка. Може би това са древни индоевропейски приказки оцелели в културата на народите.
Първите две приказки са разказана от турци алиано-бекташи преселили се от селата край теккето на Елмалъ баба до с.Биволяне и Татул, Момчилградско. Останалите са разказани от турци алиани-бобаии преселили се от с. Бащино, Кърджалийско
