90-годишният Шевкет Фейзуллов от първия випуск тюркология в Софийския университет

Часове

Статията е публикувана във в. „Трета възраст“, 04.09.2024 г.

Октай Алиев е съгражданин на Шевкет Фейзуллов, а разликата между тях е 66 г. „Когато му гостувам, разговаряме и пием кафе с мляко или чай с мед. Той има много познания за историята“, споделя Октай.

Шевкет Фейзуллах Карасюлейман (Шевкет Фейзуллов) е роден на 25.VIII.1934 г. село Глоджево (тогава Разградско), което е едно от най-големите села на Делиормана и е обучило много ходжи, хафъзи и учители, инженери, политици и общественици. Представителите на рода Карасюлейман са не само едни от първенците, но се нареждат и сред най-многолюдните, както и най-образованите в селото.

Шевкет завършва основното си образование в създаденото през 1922 г. турско училище в Глоджево, а после и българската гимназия в Кубрат, след което е назначен за учител в родното си село.
През 1952 г. БКП взема безпрецедентно решение и открива три филиала в Софийския университет, където турската общност в България намира възможност за обучение. Приети са по 30 студенти, като обучението е изцяло на турски език и с пълна стипендия. Партийните комитети обикалят от село на село и полагат големи усилия да запишат образовани турски деца за студенти в София. Така Шевкет Фейзулов става студент по турска филология.

В университета се запознава с родената в Плевен Гюлтен Рюстемова, с която се женят през 1956г. През същата година са назначени за учители в Разградското Турско педагогическо училище, но скоро се преместват в Плевен, тъй като властта взема решение за закриването на турските училища. Шевкет остава безработен през 1959 г. и изкарва прехраната си като производител на мебели. Семейството има две деца – Гюлджихан и Гюнай.

На 1.I.1967 г. Шевкет Фейзулов е назначен в Плевенския корпус на Строителни войски, за да се занимава с обучението и културата на войниците от турски произход. Скоро започва да публикува статии и интервюта във в. „Трудово дело”. Привличайки вниманието с писанията си, той се премества в София през 1978 г., за да работи в централата на вестника до пенсионирането си с чин полковник през 1990 г.
След 1989 г. е един от основателите на Софийската организация на ДПС. Създава преводаческо бюро. Успява да покори сърцата на много от своите студенти, като няколко години преподава турски език във Висшия ислямски институт в София.

Октай Алиев, историк, студент МП „Християнство и Ислям на Балканите“, СУ „Св. Климент Охридски“.