Читалище „Истикбал“ в град Провадия

ОСНОВАВАНЕ И ПЪРВИ ИЗЯВИ

В периода 1921-1923 г. под ръководството на Ибрям Хюсеинов и Стоил Илиев в Провадия е създадено турското комсомолско дружество „Къзъл байрак/Червено знаме“. Младите комсомолци се включват и в театралната дейност. Те подготвят няколко театрални постановки. В следващите години е създадено и турското читалище „Истикбал“.

В него активно работят Сюлейман Сабриев, Али Кадиров, Хамди Тюфекчиев, Мехмед Мусов, Лютфи Мюфтиев и др. Те подготвят и представят няколко театрални постановки.

На 12.06.1930 г. е избрано ново читалищно настоятелство. То е в следния състав: председател – Сюлейман Сабриев, подпредседател – Али Кадиров, секретар – Хамди Тюфекчиев, касиер – Мехмед Мусов, домакин-касиер: Лютфи Мюфтиев. Контролната комисия е в състав Осман Бошнаков, Васфи Емрулов и Осман Мустафов.

На 10.02.1938 г. читалищното дружество „Истикбал“ урежда първия по рода cи в града Байрямски бал. Приходите от него са предоставени в полза на фонда за издръжка на гимназията в Провадия.

От разкази, чути от Кадир Кадиров в кафенето на неговия баща, става ясно, че латинските букви в Царство България са приети първо в Провадия. В турското читалище в града се провеждат курсове за тяхното изучаване, като предимство в тях получават жените.

ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

През 1949 г. Кадир Кадиров се включва в театралния състав. Там той заварва мандолинен оркестър с ръководител Мехмед Гидиков, танцова група с ръководител Саркис Вартанов, театрална група с ръководител Али Кемал, който по това време е и читалищен председател.

Читалището в Провадия организира турcкoтo население да посрещне през 1951 г. във Варна турския поет Назъм Хикмет.

Изключително активни читалищни деятели през тези години са Хасиб Мехмед, Саффет Мехмедова, Кязим Рифадов, Мехмед Гайдарджи, Сабри Моллов, Саадет Ахмедова, Мете Сали Садъков, Осман Бошнак, Хамиде Ахмедова, Кадрие Рафаилова Мемишева, Ахмед Девлетов, Хасан Хадимов, Хабибе Халимова, Мезият Мухсинова.

Реджан Сали Садъков и Юксел Осман Курт стават режисьори.

„ЗАКРИВАНЕ“ ЧРЕЗ „СЛИВАНЕ“

На 25.11.1960 г. се провежда заседание на ръководството на Народно читалище „Алеко Константинов“. На него председателят на читалището Милчо Момчев и представителят на Градския комитет на Отечествения Фронт в Провадия -Ради Дончев докладват, че на 24-ти ноември същата година е поставен въпросът за обединяване на турското читалище в града с българското, така както преди това са се обединили училищата. Новото обединено народно читалище (ОНЧ) ще носи името „Алеко Константинов“.

На 2 декември същата година в салона на Народно читалище „Алеко Константинов“ се провежда годишното отчетно-изборно събрание на читалището, на което с пълно единодушие се приема предложението за сливане с турското читалище „Истикбал“.

На 09.12.1960 г. от 18:30 часа в салона на Народно читалище „Алеко Константинов“ се извършва фактическото обединение на двете провадийски читалища -„Алеко Константинов“ и „Истикбал“. Ради Дончев предлага новото обединено ръководство да се състои от 11 членове. То е в състав: Андон Иванчев, Анка Генчева Дечева, Бончо Шекеров, Милчо Момчев, Мехмед Шабанов, Николай Бояджиев, Саадет Алиева, Саркис Вартанов, Тодор Беров, Хасан Абдулов, Юмер Алиев. За подгласници са избрани: Мехмед Гидиков, Саак Оханезов, д-р Янко Янков. За членове на ревизионната комисия са избрани: Александър Костов, Реджеб Али Гафаров и Христо Славов. За техни подгласници са избрани: Борис Дамянов и Сюлейман Ембиев. Бончо Шекеров си прави отвод, който е приет u на негово място в ръководството влиза Тонка Алексиева. За председател на обединеното народно читалище (ОНЧ) е избран Милчо Момчев. За делегати на конференцията на Отечествения Фронт са избрани Милчо Момчев, Тодор Беров, Мехмед Шабанов и Саркис Вартанов.

Мехмед Гайдарджиев заявява следното:
…Много е необходимо да остане един библиотекар в помещението на бившето турско читалище. Читалище „Истикбал“ е изиграло своята роля в миналото, а и сега. Благодарение на Деветосептемврийското въстание нашата нация стъпи на краката си и се събра под крилото на Отечествения фронт. Още през 1924 год. читалище „Истикбал“ хвърля фереджетата на нашите майки и жени.
Миналата година се проведе конференция на турците активисти, след която се снеха фереджетата и на жените в окръга. Другари, да станем агитатори за обединеното читалище. Само за една година ще се издигне и самодейността, и броят на прочетените книги. Другари, да не се делим, а да се обединим в Обединено читалище „Алеко Константинов“ – Провадия…

На 17.01.1961 г. се провежда заседание на ръководството на Народно читалище „Алеко Константинов“. По предложение на председателя на читалището Милчо Момчев се прави следното разпределение на работата между членовете: Милчо Момчев – председател (платена длъжност), Хасан Абдулов – секретар (почетна длъжност), Андон Иванчев отговорник за библиотечната работа, Анка Г. Дечева – отговорник за хора, Тонка Алексиева – отговорник за танцовата група, Саадет Алиева – отговорник за цялостната работа с турското малцинство, Николай Бояджиев – отговорник за лекционната просвета и литературния кръжок, Саркис Вартанов – отговорник за театралния състав, Юмер Алиев – отговорник за оркестъра и солистите за битови песни, Тодор Беров – за работата на ДМШ – Провадия, Мехмед Шабанов – отговорник за лекторията „Борба с религиозността на турското население“.

В следващите месеци до края на годината, макар u бавно, се предприемат стъпки за сливането ведно на отделните състави на двете читалища преди обединението.
Турският самодеен състав към бившето читалище „Истикбал“ усилено подготвя пиесата ,,Свекърва“, която е преведена за случая на турски език.

На 29.11.1961 г. се състои годишното отчетно събрание на Обединено Народно Читалище „Алеко Константинов“. Ради Дончев предлага новото ръководство да бъде в състав: Георги Цветков, Георги Трендафилов, Георги Янчев, Милчо Момчев, Мехмед Шабанов, Николай Бояджиев, Николай Едрев, Саркис Вартанов, Саадет Алиева, Тонка Алексиева, Хасан Абдулов. За подгласници са избрани: Саак Оханезов, д-р Янко Янков и Юмер Алиев. За членове на ревизионната комисия са избрани: Александър Костов, Реджеб Али Гафаров и Христо Славов. За техни подгласници са избрани: Борис Дамянов и Сюлейман Ембиев.

През лятото на 1966 г. турският театрален състав към обединеното читалище представя пиесата „Севил“ от Джафер Джабърла. Преводът от азербайджански на турски език се прави от провадийката Гюлшен Хаджиалиева. След няколко месеца подготовка под ръководството на Саркис Вартанов пиесата е представена пред местната публика и жъне огромен успех. Сериозно впечатление с играта си оставят самодейците Надире Налбантова, Гюлшен Юмерова и Хасан Алиосманов.

СЛЕД ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

На 12.11.1990 г. се провежда общоградско събрание на турското население в Провадия. За председател е определен учителят Руфат Бейтулов. На това събрание се взема решение да се възстанови дейността на бившето турско читалище „Истикбал“. Същият ден общото събрание избира управителен съвет в състав: председател Руфат Бейтулов и членове – Севия Алиева, Бахтишен Мехмедова, Четин Арабов и Бахтишен Лютвиева. Ръководството на читалище „Истикбал“ настоява да се възстанови иззетото имущество или да се изплати парично обезщетение. Освен това е взето решение да се отправи искане за връщане на бившите читалищни помещения.

На 06.05.1991 г. чрез специализирана комисия в състав: председател –Росица Пиринлиева (завеждащ библиотека) и членове Димитричка Кирилова и Павлина Стоянова (библиотекари), читалище „Алеко Константинов“ дарява на библиотеката при възстановеното турско читалище „Истикбал“ 718 тома книги, отчислени от фонда на Градска библиотека при ОНЧ „Алеко Константинов“ като многоекземплярни с Акт № 1/06.05.1991 г. Книгите са на стойност 711 лева и 31 стотинки. Те са приети от Четин Арабов.

На 30.06.1992 г. УС на ОНЧ „Алеко Константинов“ разглежда молбата на Назик Кямил за назначаването й за библиотекар в турското читалище в Провадия.
През 1992 г. читалище „Истикбал“ официално се отделя от ОНЧ „Алеко Константинов“ и става отново самостоятелно.

След приемането на новия Закон за народните читалища на 22.10.1996 г., читалище „Истикбал“ се регистрира по него като самостоятелно народно читалище. На общо събрание проведено на 29.05.1997 г. за председател на читалището е избрана Гьонюл Азис Юзеир, а за секретар Назик Назиф Кямил.

До 25.11.2025г. читалището се помещава в сградата на бившето провадийско мюфтийство на ул. „Цар Освободител“, когато с Решение № 28-457 на Общински съвет –Провадия, на читалище „Истикбал“ е предоставен втория етаж на сграда /бившия клуб на БСП в град Провадия/, намираща се на улица „Иван Вазов“, № 16.

Източник: Книга „140 години Народно читалище „Алеко Константинов 1884″-Провадия. Традиция, история, памет.“, автори: Драгомир Георгиев и Милена Драгнева, Издателство „Славена“, Варна, 2024.