Автор: Мухарем Алиосман
Празникът Хъдърлез е мост между култури, вярвания и поколения. Той обединява хората около вечни теми – живот, пролет, здраве и надежда. В Източните Родопи тази традиция продължава да се предава – с ритуали, с песни, с уважение към природата и сакралните места.
Хъдърлез се отбелязва на 6 май и бележи началото на лятното полугодие. Празникът има дълбоки корени в традициите на тюркските народи, Балканите и Близкия изток, и се свързва с пролетното обновление, плодородието и здравето. От 6 май започва Лятното полугодие, наречено „Хъдър“ /Хъзър/. А от 8 ноември до 5 май е Зимното полугодие, наречено „Касъм“ . Този празник е остатък от древен календар, който е възникнал в прародината на тюрките, за които 6 май се счита за начало на новата година. Затова този ден е наситен с обреди и забрани, защото се вярва, че каквото правиш на този ден така ще протече и цялата година.
Поверия и обреди на Хъдърлез
Според представите на турците в Източните Родопи, за този празник, сутрин хората трябва да стават рано, за да са работливи през цялата година. При изгрев слънце отиват до реката, като измиват ръцете, лицето и краката или се потапят във водата за здраве, като се вярва, че през нощта на 5 срещу 6 май по волята на Всевишния, водите придобиват лечебни свойства. Някои се търкаляли голи по росна поляна и жита, за да са здрави и за да има изобилие по нивите. След това, на връщане се откъсват върбови клонки, които връзват на кръста или ги слагат на главата като венец, за да може хората да бъдат здрави и жилави като върбовите клонки. На кръста се слага и стръкове от коприва и бъз. На вратите се слагат клонки от глог, върба и дрян за берекет, за да не дойдат джинове и пери (зли духове) в техните домове. На всички врати и прозорци се поставят и стръкчета коприва за предпазване на хора и животни, от магии и зли сили.
На този ден не се работи, животни не се впрягат, яйца и мляко не се варят, в ръка игла и ножица не се взимат иначе змии ще дойдат. Дърва не носели вкъщи, за да не влизат змии. Около къщата разхвърляли клони и пепел, за да не влизат мравки.
На Хъдърлез се прави и ритуала Мартуфол (Мартъвал)-вадене на китки. Млади девойки се събирали на 5-ти май вечерта и наливали вода от седем чешми – извора. В нея слагали цветя и треви от седем места. Всяка мома слагала по един накит в бакърчето, което престоявало през нощта под розов храст.
Рано сутринта преди изгрев слънце се избирало едно девойче – сираче,
което се покривало с кърпа и започвало да вади накитите, като изговаряло маана – наричане, свързано с бъдещето на тази, чийто е накитът. След всяко изваждане на китка от бакъра, се напръскват хората наоколо с тази вода за здраве и късмет. След приключване на ритуала, водата от бакъра се излива на земята, за да има цяло лято дъжд и берекет. Някои взимат от тази вода да си мажат краката, за да не ги болят.
На този ден се отдават на веселби –семействата отиват на зелени поляни, където празнуват и ядат агнешко.
Момичетата играели игра, наречена мъли, подобна на играта челик. Люлеели се на люлки, за да има плодородие по нивите и добитъка. Те сами правели люлки – всяко донасяло въже, и въжетата връзвали заедно на висок клон. Люлеейки се, казвали: „Хайди гоюнла гузласън, инеклер бузаласън“ –„хайде овцете да агнят, кравите да отелват“.
А момчетата се събирали и играели разни игри – челик и ешекчик.
В миналото на Хъдърлез са правили нова закваска за мляко – нанизвали тиквени семки, плодчета или кора от драка и парченца от корен на дива тиква. Този гердан слагали в млякото и след като се закваси, от него правели кисело мляко.
В деня на Хъдърлез се палят огньове и се прескачат за здраве, на места през деня на други-през нощта.
Някои алиански общности вечерта на Хъдърлез провеждат „джем“- суфи събрание, на което пеят песни посветени на Хъдър и Иляз, танцуват ритуални танци и правят обща трапеза.
Свещени места и местна почит
В България и особено в Източните Родопи Хъдърлез се празнува на определени свети извори и места, където хората се стичат за здраве и благословение. Там се палят свещи, мият се болни места и се оставят дарове – дрехи, ленти, монети или цветя.
Множество свети места в Източните Родопи се свързват с Хъдърлез:
- Дамбалъ (до Момчилград) – скален извор с капеща вода, лекуваща болести като заекване и нерви.
- Сътма пънар (край с. Равен махала Иболар) – помага срещу заекване и глухота.
- До джамията на Седемте девойки, с. Подкова, Кирково– където се докосва черният камък и преминава през скален прозорец, за да облекчават ревматизъм.
- Дамла кая и Пънар кая край с. Старейшиново, Момчилград – свещен камък с провирало за безплодие– използва се за преминаване и „оставяне“ на болестта.
- Джуртлен чешма, Кърджали – почитан от християнското население на 6 май, който за тях е Гергьовден, там водата помага за болести в очите
- Кара кая или дилек таш, край с. Теке, Хасково -за болки в очите.
Почти всяко село в Източните Родопи има свое свещено място, което се посещава на Хъдърлез, където има скала или извор край които се правят обреди за изцеление и сбъдване на желания.
На тези места хората се мият, вземат „абдест“ – ритуално пречистване, пият вода, връзват конци по храстите, оставят дрехите си и монети за дар.
Легендата за Хъдър и Иляз
В представите на мюсюлманските общности в Източните Родопи, Хъдър и Иляз, били дервиши, тръгнали с Календер да търсят Живата вода. В мрачна планинска местност, в една пещера Хъдър и Иляз намерили този извор на живота и пили от него и така станали безсмъртни. Но не казали на Календер къде е тази вода.
Така Хъдър станал господар на сушата, а Иляз – на водата. Те цяла година се скитали по света и само на 6-ти май преди изгрев слънце се срещали.
От срещата на Хъдър и Иляз този ден се нарекъл Хъдъреллез. Легендата разказва, че Хъзър помагал на хора с чисти сърца. Когато сядал на някое сухо място, това място след това се е раззеленявало и в каквото се докосвал там оставял берекет, изобилие и богатство. Те били невидими, но понякога се явявали в различни образи, за да изпитват хората.
Хъдърлез е празник на обединението, този ден под различни имена се тачи от българи, турци, роми и др., от християнски и мюсюлмански общности. На този ден се забравят различията и всички си припомнят, че първо са хора.
