Хаджи Юмер-90 годишният стопанин на зеления оазис в джамията в Бисерци: най-голямата ценност е здравето, а най-големият враг на съвременният човек- алчността и егоизмът
д-р Надие Карагьозова
Ако се направи едно анкетно проучване сред жителите на село Бисерци – „Кой е най-активният сред възрастните и се отличава с изключителна работоспособност и всеотдайност към джамията в селото?”- почти всеки ще отговори-Хаджи Юмер. Малки и големи го познават в селото. Дават го често за пример за спортсменски дух. И на почти 90 години върти педалите на колелото без да се задъхва. Човекът-храм, така може да бъде представен Юмер Хюсеинов Еминов, познат като Хаджи Юмер или Юмер Ходжа. Един от най-възрастните ми приятели.
След пенсионирането си от кравефермите на познатото тогава ТКЗС се отдава в служба на Бога (той го нарича Аллах) и близо 30 години се грижи за джамията в селото, която определя като „моят втори дом, моята житейска мисия”. Молитвеният дом в сегашния си вид е благодарение на неговата активност и усърдие. По време на ремонтните дейности на молбите на възрастния авторитет откликва цялото население и щедри спонсори подкрепят идеята. Днес, джамията е с нов облик, с подновена дограма, с нова чешма на двора, с нови плочки и освежена изцяло отвътре. И днес помни всеки един включил се в обновяването на джамията и споделя, че в нощите когато „сънят му бяга” – чете благодарствени молитви и ги нарича за здраве и благоденствие за всички. Като имам (духовен служител) и в качеството си на такъв, старателно подготвя всеки един ритуал свързан с религиозните празници и обреди на мюсюлманската общност. Освен за джамията, много са заслугите му и за реда и чистота на гробищния парк. Всяка пролет организира общоселско чистене. Според него често се забравят мъртвите, а не бива-„те също заслужават своя чист дом и молитва”, допълва моят събеседник.„ От микрофона на джамията звучи неговият глас и като мюеззин, (човек „който приканва и събира публиката”) на намаз. Най-много му е болно, когато трябва да съобщи за поредния починал, „но всички сме гости на майката земя, нашият вечен дом не е тук” философски заключава Хаджията.
Силно впечатление у мен винаги оставя излъчването на хората, посветили се на Бога и живота в молитвените храмове. Лицата им показват благост и топлина. Излъчват невероятно спокойствие и доброта. Говорят тихо, но уверено, като, че ли непрекъснато искат да внушат, че в тишината се чува най-силно. Такова усещане остави разговора ми с Хаджи Юмер, в петъчния ден (27 март), когато на път към контейнера за смет, го видях запретнал ръкави да копае в двора на джамията, който от години поддържа в изряден вид. Поздравих го. Разменихме на бързо две три думи (от разстояние, предвид извънредните мерки покрай корона вируса). Хаджи Юмер е от хората, с които обичам да разговарям и често се спирам над думите му. Като се замисля, винаги напомня деликатно за изконните и извечни ценности, които ние забързани, често игнорираме. Подпря мотиката и по съвсем простичък начин анализира, защо „Природата и Господ ни пращат изпитани, ,зачестили в последните години”. „Алчността и егоизмът са най-големият враг на човека в нашето съвремие. Младото поколение не познава възпитателната сила на религията. Религията трябва да има своето място в училище, сподели богослужителят. Силата на религията е най-големият лек по време на болка, изпитание, криза. Молитвата има лековито сила, на Душата ти става леко. Разточителството и алчността е голям грях, човек може с малко, а няма насита иска още и още..кому е нужно?., правилно ли мисля, ме попита моят събеседник, в очакване на одобрението ми с нескрито любопитство. Колко много беше прав и звучеше мъдро и този път. Живея близо до джамията в Бисерци и не веднъж съм се спирала на сладка приказка с него. Беше голям приятел и на баща ми. Познавам болката му – загуби дъщеря на 48 години, познавам тревогите му – казва, че все повече млади хора си отиват преди да са изпълнили мечтите си, възмущава се на младите родители, че не намират време достатъчно време за децата си и не ги учат на почит и уважение и най-вече на труд. Признава, че най-големият му мехлем по време на трудностите е трудът. Гордее се с уюта в двора на джамията, който през годините превръща в един голям зелен оазис. С лични средства закупува кипарисите и елхичките в двора. Отглежда ги с много любов и старание. Четири зелени дръвчета е получил и като подарък от областния управител на Разград миналата година, които посадили заедно.
С болка в очите, споделя, че неговите връстници отдавна са приключили земния си път и се моли един ден, това което ще остави да не се разруши и все повече хората да осъзнаят, че мирът и хармонията в отношенията носят спокойствие и емоционално здраве.
На въпроса ми, как поддържа този тонус-каза, че не спазва някакъв режим- яде малко, спи малко, не помни от кога не е ходил на лекар, чете много свещения Коран и смеейки се показва мотиката, с която го заварих в градината. Броеницата и мотиката са моите „лекари” и верни помощници, убедително заключи Хаджи Юмер, който живот и здраве тази година ще навърши 90 години.