Форум показа ислямското културно наследство в Пловдив
Изключително ценен турско-арабско-персийски речник извади от своите архиви Народна библиотека „Иван Вазов“, за да го покаже за първи път на пловдивчани и гостите на града. Книгата е озаглавена „Бехчету’л-лугаат“ с автор Шейхулислям Мехмед Есад Ефенди. В продължение на 10 години Осман от град Невшехир в Мала Азия е събирал сведения за тази бутикова реликва - преписва я през 1765 г. Изработката ѝ впечатлява със своята изключителна златна украса. Самата корица също е като произведение на изкуството.
Ценният артефакт беше изложен буквално за часове в малка експозиция на Библиотеката по повод на голяма международна конференция, която се проведе през изминалия уикенд под тепетата. Форумът беше посветен на ислямското културно наследство в Пловдив. Организира я Висшият ислямски институт в партньорство с Тракийския университет в Одрин, Фондацията за изследване на ислямските науки в Истанбул, държавната агенция Архиви. НБ „Иван Вазов в Пловдив също е сред организаторите на събитието, където доклади изнесоха учени от университети и държавни институции от България, Турция, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Германия, Алжир, Мароко, Йордания. Конференцията започна с доклад за вакъфската култура в исляма. Сред темите бяха още историята на Пловдив, градът през погледа на пътешествениците, религиозното образование в Пловдив, представянето на проблеми на мюсюлманската общност в местния печат и др. Сега предстои публикуването на сборник с научните доклади на участниците.
Махмуд II вдига 41 чешми във Филибе
През 1554 година невиждано безводие сполетяло Истанбул. Тогава султан Сюлейман Великолепни наредил да се построят 40 чешми в помощ на хората от града. Три века по-късно, през XIX век, Махмуд II повтаря проекта му – изненадата обаче е, че това се случва във Филибе (днешния Пловдив). Местни бунтове по онова време внесли размирици в града на тепетата, а земетресение добавило още поражения и довело до липса на вода за пиене. Султанът осигурил средствата за построяването на чешмите, изпратил дори поети, които да се погрижат за украсата им. Това разказа в своя доклад доц. д-р Мюслюм Йълмаз от Истанбулския университет.
Защо построил 41 чешми? Искал да повтори доброто дело на предшественика си Сюлейман Великолепни, но и да го задмине, обясни турският учен.
В цялата тази история обаче има още един интересен детайл. Сред тези водни оазиси бил и фонтанът, рисуван от прочутия чех Мърквичка. Надпис, пазен до днес в експозицията на Историческия музей, разкрива неподозирани факти от това минало на Пловдив. Запазен в оригинал, навремето той красял фонтана пред Имарет джамия. Текстът от надписа представлява кратка лирична поема, твърди археологът Румен Иванов. А неин автор е видният османски поет Айътаблъ Хасан Челеби ефенди, известен с псевдонима Айни. Именно той съчинил поемата, украсявала фонтана, строен също по поръка на султан Махмуд II. През 1885 година Мърквичка рисува една от най-колоритните си картини – „Пазар в Пловдив”. На нея се вижда голям шадраван. „Навремето той се намирал на площада, пред Имарет джамия. Старият мегдан днес може да се припознае в градинката зад Къщата с медальона на бул. „Шести септември”, уточни археологът.
За жалост, след Руско-турската война от фонтана и чешмите на Махмуд II не останал и помен. Те били разрушени първи, заедно с минаретата на джамиите.
Надписи в Джумая и Имарет джамия зоват търговците да не крадат
Към края на XIV в. Османската държава започва да завладява нови територии на запад. Докато, от една страна, тя настъпва, от друга - извършва грандиозна строителна дейност. Изследванията сочат, че османците са изградили 15 787 архитектурни сгради на Балканите. Според Екрем Хаккъ Айверди техният брой на територията на България е 3399, от които 2356 джамии/месджиди, 142 медресета, 273 мектеба, 174 текета, ханове, хамами, тюрбета, мостове, кервансараи и библиотеки. За съжаление, само малка част от тези архитектурни сгради са успели да достигнат до нашето съвремие, разказа в своя доклад д-р Селиме Хасанова от Висшия ислямски институт в София. Тя представи калиграфско изписаните текстове от вътрешния интериор на пловдивските джамии Мурад Хюдавендигяр джамия (Джумая) и Имарет джамия, които са ярък пример за османското архитектурно наследство у нас.
В исляма има записани ценни слова, предавани от поколение на поколение под формата на книги с хадиси и творби на ислямски учени. Тези предания носят в себе си мъдростта на пророка Мохамед, но някои от тях могат да се видят изписани в джамиите. Такъв е случаят и с двете пловдивски джамии – Джумая и Имарет. Те били разположени в центъра на града, където навремето била съсредоточена цялата търговия на османците. Джумая джамия например е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми. Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е започнал да изгражда новия център на Пловдив. Пред Джумая джамия е започвала търговската Узун чаршия (Малката главна), която отвежда до стария мост на Марица. Ето защо и надписите в джамиите, т.нар. хадиси, носят послания към търговците – от типа „Не кради“, „Не лъжи“, обясни д-р Хасанова.
Открит под тепетата фаянс имитира китайския порцелан
При археологически разкопки в Пловдив в средновековните пластове се откриват артефакти, свързани с ислямското изкуство – предимно керамика, обясни археологът Румен Иванов. От доклада му по време на конференцията стана ясно, че най-ранните открити съдове са от омаядите и абасидите и са внос от Близкия изток – Фустат и Кайро. За момента са известни cамо съдове без глазура и ажурни прегради на устията, които се датират в периода VIII-XI век. Известни са и фаянсови съдове, произведени в Кашан и Рей в Северен Иран, които могат да бъдат свързани с Голямата Селджукска империя и датирани в XI – началото на XIII век - монохромен фаянс, който имитира китайския порцелан, люстер фаянс с животински и човешки изображения и други.
„С превземането на Пловдив от Османската империя в града се налагат османската култура и изкуство. Градът е превърнат в център на производството на луксозна керамика. Открити са пещи за производство на керамика и лули, които до момента не са били обект на проучване. В града се разпространява и фаянс, който е произведен в Истанбул и Изник. Известни са трапезни съдове в стил Златен рог, Дамаск, Родос, джамийски кандила в стил Баба Наккаш“, разказа археологът Румен Иванов. Неговата статия е първи опит за систематизиране на ислямската керамика, открита при археологически разкопки в Пловдив. „От наличната до момента информация се вижда, че от Пловдив има материали, които могат да бъдат свързани с материалната култура на ранноислямското население на Близкия изток. Откритите монети и предимно керамика показват, че градът има преки търговски връзки с отдалечени региони през Средновековието. Най-ранните материали могат да бъдат свързани с Арабския халифат и с един от най-големите керамични производствени центрове, какъвто е град Фустат в Египет. Най-много са материалите от епохата на селджукското господство, които се датират в периода на Голямата Селджукска държава и постселджукския период. Основно са открити фрагменти от трапезни съдове, които са били произведени в Северен Иран – Кашан и Рей. Открити са и незначителни фрагменти от ранноосманска керамика, която се датира във втората половина на XIV – края на XV в.“, каза още историкът археолог.
Източник: marica.bg
