Учебници и учебни помагала в обучението по турски език в Република България
пр. Фикрие Хюсеин, ШУ „Епископ Константин Преславски“
Всеизвестно е, че езикът е уникално средство за общуване, а общуването е универсален начин, чрез който човекът влиза в съвместно съществуване, обменя опит и духовни ценности, изработва норми и правила, установява общоприетите порядки в социума (Shukrieva 2022: 14). Езикът обединява своите носители в една културно-историческа общност – нация или народ, участва във всички видове човешка дейност, прониква във всички области на индивидуалното и социалното съзнание (Балакай 2002: 4). Създава своеобразна „визитна картичка“ и разпознаваема емблема на нацията или народа като цяло и на отделните индивиди в частност (Shukrieva 2022: 15).
Майчиният език играе ключова роля в изграждането на личността, в осъзнаването на ценности и в развитието на мисленето. Обучението по майчин турски език в България има особено значение за децата от турски произход, защото съхранява връзката с родовите корени и културното наследство, като същевременно развива езикови, социални и междукултурни компетентности.
През последните десетилетия обучението по турски език в българските училища преминава през редица институционални, политически и педагогически предизвикателства. Въпреки нормативно признатото право на изучаване на майчин език, дълги години липсваха актуални учебници, методически материали и устойчиви образователни политики в тази област. В този контекст създаването и издаването на новите учебни комплекти по турски език за 1. до 7. клас представлява важна крачка напред и реален опит за осигуряване на качествено обучение, съобразено със съвременните образователни стандарти и нуждите на учениците.
Разглеждайки историята на обучението по турски език в България, следва да отбележим, че то започва още със заселването на турците на Балканите в края на XIV век и продължава и след Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Турското население, останало на територията на новоосвободена България, продължава да изучава майчиния си език във всички исторически етапи от развитието на българската държава.
Настоящото изследване има за цел да направи преглед на учебниците и учебните помагала, чрез които се е осъществявало обучението по турски език в страната, както и да представи новите учебници, издадени през 2019 г.
Учебници по турски език, използвани в България до 2019 г.
По данни на ООН, през ноември 2022 г. населението на Земята достига осем милиарда души. Според различни източници, около 3% от това население – над 240 милиона души – говорят тюркски езици, което ги нарежда на пето място сред най-големите езикови семейства в света. Най-големият клон в това семейство е съвременният турски език, използван в Турция, на Балканите, в Западна Европа и Близкия изток. Турският език днес се говори от над 110 милиона души по света[1].
Официалният език в Република България е българският, но турският език е най-разпространеният майчин език след него. Говоримият в България турски е много близък до този в Република Турция. Още преди Освобождението, след 1840 г., в светските училища в някои български градове започва преподаването на френски език, а по-късно и на немски и руски. Интересен е фактът, че чуждоезиковото обучение тогава има предимно практическа насоченост – подобно на гръцкия и турския, които също се изучават с цел ежедневна употреба.
Това е видно и от седмично учебно разписание от 1856 г., съхранявано в РУО – Шумен

След Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., българската държава прехвърля отговорността за образованието на турското население на училищни комитети, наподобяващи днешните училищни настоятелства. 11
В началото учебниците за нуждите на това образование се доставят от Истанбул. След обявяването на независимостта на България през 1908 г., новият Закон за народното просвещение включва клауза, с която се забранява вносът на учебници от Османската империя.
Още през 1909 г. учители по турски език в България започват да подготвят собствени учебници. Един от първите такива е читанката за начално училище „Cönk“, издадена в Истанбул от шуменския учител хафъз Абдуллах Фехми (Мечик). Той е автор на девет учебника, активен деец в развитието на образованието на турците в България и един от основателите на Дружеството на учителите по турски език.
Дружеството започва дейността си през 1906 г. под името Muallimin-i İslamiye Cemiyet-i İttihadiyesi и съществува до 1933 г. То играе ключова роля в реформирането на турските училища и изготвянето на учебни материали. Както посочва изследователят Мемишоглу: „Това дружество оформи образованието на турците в България, реформира турските училища и зае важно място в подготовката на учебниците“ (Memişoğlu 2002: 7). През учебната 1928–1929 г. дружеството взема важно решение: преподаването по турски език да започне с новата латинска азбука, въведена от Мустафа Кемал Ататюрк в Република Турция. Това решение е прието с ентусиазъм от турската интелигенция в България. След този период започва дейността на малки турски печатници в Пловдив и Шумен, където се отпечатват учебници. Първият от тях – Alfabe (Азбука), е подготвен от Мехмет Масум Акълън и издаден в Пловдив през 1910 г. В следващите години учебници се печатат и в пловдивските печатници „Балкан“ и „Хуршит“. Изследванията сочат, че най-продуктивният период за издаване на учебници по турски език в България е между 1924 и 1927 г. Само през 1926 г. се съобщава, че са издадени 42 заглавия.
Реформите на Ататюрк, включително преминаването от арабската към латинската азбука, оказват силно влияние и в България. През 1928 г. пловдивският учител Ахмет Шюкрю бей подготвя и отпечатва първия буквар с новата азбука, а през учебната 1928/29 година официално започва преподаването с новите букви в частните турски училища.

В началото на 30-те години, и особено след военния преврат от 1934 г., турските училища са закрити, а печатането на турски книги е забранено до края на Втората световна война.
След 9 септември 1944 г. комунистическата власт предприема важни стъпки за спечелване на турското население за каузата на социализма, демонстрирайки положително отношение към малцинствата в страната. В Южна и Северна България се откриват два педагогически института с цел подготовка на преподавателски кадри за турските училища. Макар че тези училища вече са под контрола на държавата и са национализирани, много от учебните предмети се преподават на турски език.
Преобладаващата част от учебното съдържание представлява преводи на български учебници и по същество не се различава от това в българските и съветските училища. Основните теми включват защита на родината от капиталистическите врагове, благодарност към комунистическата партия, възхвала на лидерите на социалистическите страни, приятелство между децата на тези страни, интернационално братство, атеизъм и героизация на труда във фабриките и земеделските кооперации.

Този привиден възрожденски период за турския език и култура се оказва краткотраен. След сливането на турските училища с българските през учебната 1958–1959 година започва постепенно премахване на обучението по турски език, което окончателно е прекратено през 1972 година.
В края на тоталитарния режим, след интервал от 20–25 години, през 1990 г. се правят първите стъпки към подготовка и издаване на нови учебници по турски език. Тогава излиза от печат учебникът „Алфабе буквар“, написан от Ибрахим Татарлъ, Тодорка Владимирова, Адиле Миркова, Елена Павлова и Мирослав Янакиев. В него е предложена методика за преподаване на майчиния турски език като чужд, което води до слабо приемане от страна на учителската колегия.
През 1992 г. над 100 000 ученици изучават турски език като избираем предмет в училищата. Тъй като няма учебници, Мехмед Бейтулах, заедно със своя близък приятел Казъм Мемиш – който работи като инспектор по турски език в Министерството на образованието и науката – с голям ентусиазъм се заема с подготовката на учебник. Сформирани са авторски екипи. Като използват за образец учебници от началните и прогимназиалните класове, доставени от Турция, те започват работа по създаването на нови книги (Shukrieva 2018: 35).
През 1992 г. е публикуван ANADİLİ OKUMA KİTABI (III – VIII sınıf) (Учебник по майчин език (III–VIII клас), подготвен от Мехмед Бейтулах, Адиле Миркова, Ибрахим Татарлъ и Мирослав Янакиев (Пак там, 35).
През учебната 1992–1993 г. са изготвени 14 учебника (Okumaya Başlıyorum, Türkçe Ders Kitabı, Dil Bilgisi), предназначени за изучаващите майчин турски език. Учебниците са одобрени от Министерството на образованието и науката, а при изготвянето им са взети предвид учебници и образователни материали, пизползвани в Република Турция. Както посочва М. Шукриева, авторският колектив на учебниците включва Мухарем Тахсин, Кязим Мемиш, Мехмет Бейтула, Исмаил Чауш, Хашим Акиф, Ресми Шериф, Осман Азис и Юсуф Керим. (Shukrieva 2018: 35).
Въпреки че първоначално срокът за използване на съставените от този екип учебници е бил определен на три години, те са използвани над 25 години – до 2019 г., най-често под формата на копия.
През 2001 г. е издадено учебно помагало, озаглавено Temel Türkçe Alıştırmalar – I. (I–IV sınıf). Трудът, написан от Менент Шукриева и Фикрие Мехмед, е одобрен от Министерството на образованието и науката на Република България като учебно помагало. Редакцията е извършена от проф. Емил Боев.
Шест години по-късно, през 2007 г., излиза и Temel Türkçe Alıştırmalar – II. (V–VIII sınıf). Помагалото, изградено в три части – фонетика, морфология и синтаксис – е подготвено от Емине Халил, Менент Шукриева и Фикрие Мехмед.
В предговора авторите отбелязват: „Сборникът съдържа упражнения по теми от Учебна програма (1993 г.) на МОН. Издаването на подобно учебно помагало се налага от обстоятелството, че учителите по турски език не разполагат с учебници по турски език…“ (Halil, Mehmed, Shukrieva 2007: 6).
През 2012 г. са публикувани 4. Sınıf Türkçe Yardımcı Ders Kitabı (Учебно помагало по турски език за 4. клас), изготвено от Емине Халил, Фикрие Мехмед и Севим Юмерова, както и 4. Sınıf Çalışma Defteri (Учебна тетрадка за 4. клас) за същия клас. Година по-късно, през 2013 г., излизат 2. Sınıf Türkçe Yardımcı Ders Kitabı (Учебно помагало по турски език за 2. клас), 2. Sınıf Çalışma Defteri (Учебна тетрадка по турски език за 2. клас), 3. Sınıf Türkçe Yardımcı Ders Kitabı (Учебно помагало по турски език за 3. клас) и 3. Sınıf Çalışma Defteri (Учебна тетрадка по турски език за 3. клас), подготвени от Емине Халил, Фикрие Мехмед. През 2014 г. бе издадено и 1. Sınıf Türkçe Yardımcı Ders Kitabı (Учебно помагало по турски език за 1. клас) и 1. Sınıf Çalışma Defteri (Учебна тетрадка по турски език за 1. клас). Всички учебници и учебни тетрадки, издадени между 2012 и 2014 г., са изготвени в съответствие с Учебните програми по турски език от 2005 и 2009, одобрени от Министерството на образованието и науката, оценени от комисия, определена от министерството, която ги одобрява като учебни помагала.
През 2017 г. излезе второто допълнено издание на Temel Türkçe Alıştırmalar (V-VIII sınıf). Това учебно помагало, което включва нови упражнения, тестове, кръстословици и др., е подготвено от Емине Халил, Менент Шукриева и Фикрие Мехмед.
Учебното помагало Temel Türkçe Alıştırmalar (V-VIII sınıf) e предназначено за учители по майчин турски език и ученици от 5. до 8. клас, които изучават майчин турски език в разширената и допълнителна подготовка на учебния план. Учебното помагало е подходящо за ползване и от студенти, изучаващи турски език във висшите училища, най-вече в занятията им в преддипломната 16
педагогическа практика. Сборникът съдържа упражнения по турски език в съответствие с темите, определени с Учебни програми по турски език за V-VIII клас, утвърдени от Министерството на образованието и науката през 2009 г.“ (Halil, Mehmed, Şukrieva 2017: 6).
Учебници по турски език, издадени през 2019 г.
Учебникът е един от най-важните инструменти за обучение и учене, използван както от учителите, така и от учениците. В същото време учителят е този, който решава как именно да прилага този инструмент в своята практика.
Учениците днес и тези от 90-те години се различават значително. Променили са се техните интереси, технологичен опит и комуникационни умения. Още през 2000-те години комуникационните възможности, предлагани от интернет и мобилните технологии, откриват нови хоризонти пред учениците.
Очевидно е, че учебниците, издадени в началото на 90-те години, които не са били преиздавани или актуализирани, вече не отговарят напълно на интересите и потребностите на съвременните ученици. Несъмнено липсата на съвременни учебници е сред основните причини за все по-слабия интерес към изучаването на майчин турски език сред учениците от турски произход.
Разбира се, тази тенденция вероятно се дължи и на други фактори, които заслужават самостоятелен анализ и биха могли да бъдат обект на отделна публикация.
Процесът по подготовката на нови учебници започва едва със Заповед № РД 09-303 от 20.02.2018 г. на Министерството на образованието и науката – повече от двадесет години по-късно от необходимото. С тази заповед МОН стартира процедура по оценяване и одобряване на комплекти учебници и учебни тетрадки, предназначени за обучението по майчин турски език от I до VII клас.
Преди началото на работата по новите учебници бяха актуализирани и впоследствие одобрени от Министерството на образованието и науката Учебните програми по майчин турски език (за избираеми и/или факултативни учебни часове). Според тях турският език може да се изучава от I до VII клас като избираема дисциплина по два учебни часа седмично, с обща годишна натовареност от 34–36 часа.
Един от най-често задаваните въпроси е: „Защо толкова години учебниците не бяха обновявани или преиздавани?“ Отговорът е ясен: Министерството на образованието и науката не предприе действия в тази посока повече от две десетилетия, въпреки че учители, експерти по турски език и представители на турската интелигенция многократно повдигаха въпроса за нуждата от актуални учебници по майчин език.
Както отбелязва Исмаил Кьосеюмер „Проблемът за учебниците и учебните помагала по определен учебен предмет е в пряка зависимост с качеството на обучението по съответния учебен предмет. Макар правото на изучаване на майчин език да е нормативно признато, никъде нито на законово, нито на подзаконово ниво съществува регламентация, изрично свързана с учебниците по майчин език.“[2]
Както е известно, в България държавата финансира издаването и безплатното разпространение на учебниците от I до VII клас по предмети като български език и литература, математика, музика и други. За съжаление, това не важи за учебниците по турски език. Министерството отказва финансиране с аргумента, че турският език не попада в списъка на „общообразователните предмети“.
Тази ситуация възникна въпреки факта, че учебниците бяха вече написани, оценени и одобрени от експерти, определени от самото министерство. Възникна реална опасност одобрението им да отпадне поради липса на финансиране за отпечатване.
В тази критична ситуация съдействие оказа Политическа партия „Движение за права и свободи“, благодарение на чието посредничество учебниците бяха отпечатани и безплатно раздадени на учениците в началото на учебната 2019/2020 година.
В екипа за съставяне на учебниците по турски език се включиха общо десет души. Сред тях бяха петима учители от област Шумен – Гюнел Фадли, Севим Юмерова, Айан Мехмедова, Рузие Халилова и Наджие Реджебова; двама директори на училища и специалисти по турски език от област Кърджали – Незиха Хасанова и Хатидже Мехмедова; бивш преподавател от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Емине Халил; докторант – Имрен Ясим, както и бивш образователен експерт по турски език – Фикрие Мехмед.
Редакцията и корекцията на учебниците и работните тетрадки бяха възложени на доц. д-р Менент Шукриева от Шуменския университет. Тя работи прецизно и с голяма отговорност, за да бъдат спазени сроковете, поставени от Министерството на образованието и науката. Рецензирането беше поето от Ридвание Халил – учител по турски език в СУ „Нювваб“, гр. Шумен.
Един от съществените проблеми, с които се сблъскахме, беше намирането на издателство, което да се ангажира с издаването на учебниците. Големите издателства, като „Просвета“ и „Анубис“, отказаха с аргумента, че очакваният тираж от около 5000 броя е твърде малък и проектът не е икономически изгоден. Единствено издателство „Фабер“ (гр. Велико Търново) прие да отпечата и издаде учебниците.
При разработването на учебниците и учебните тетрадки стриктно се придържахме към Учебните програми по майчин турски език (за избираеми и/или факултативни учебни часове), одобрени от МОН през 2017 г. Отклонение от програмите би поставило под съмнение тяхното одобрение както от оценителите, така и от самото министерство – риск, който не можехме да си позволим.
В езиково отношение се ръководихме от официалните правописни норми на Института за турски език (TDK) в Анкара.
Учениците, които посещават часовете по турски език в българските училища, обикновено говорят езика в семейна среда, но това не е достатъчно. Добрата комуникация на майчин език изисква познаване на неговите граматични и лексикални правила, както и овладяване на умения за писмена и устна изразност. Ето защо една от основните цели на обучението по майчин турски език е развиване на уменията за ефективно използване на езика в реалната речева практика.
Съдържание на учебниците
В учебниците по турски език са включени внимателно подбрани текстове, съобразени с възрастта и интересите на учениците – произведения на турски автори, фолклорни текстове, преводи на български и световноизвестни чужди писатели, както и разнообразни упражнения, стихотворения и игри.
1. Sınıf ALFABE (Букварът за 1. клас) е структуриран в две части: подготвителен период и буквен период (за начално четене и писане). В рамките на подготвителния период учениците се учат да съставят кратки устни текстове по конкретни теми, сред които: Моето училище, Моят клас, Моите приятели; Превозни средства, Трафик; Нашето семейство, Нашите роднини, Нашата къща, Нашите дрехи; Храни; Домашни и диви животни; Сезони, Месеци, Дни от седмицата; Религиозни празници, Обичаи, Числа.
Втората част на буквара включва азбуката на турския език. Усвояването започва с гласните звукове, представени в определен ред, след което следват сонорните съгласни (m, n, l, r, y) и останалите съгласни.
В учебниците по турски език за I–IV клас са включени общо 117 текста за четене, сред които:
- 15 приказки и анекдоти
- 38 стихотворения
- 22 разказа
- 46 пословици, гатанки и други кратки жанрове
От всички текстове 45 са оригинални авторски произведения. От тях:
- 4 са преводи от български автори
- 6 са преводи от чужди автори
- 17 са на автори от Република Турция
- 18 са на турски автори от България
Подборът на текстовете има за цел не само да развива езиковите умения на учениците, но и да ги запознава с основните литературни жанрове – стихотворение, приказка, разказ, гатанка, поговорка. След всеки текст е включен раздел Sözcüklerin Anlamı (Значение на думите), в който се разяснява лексиката, както и поредица от въпроси, насочени към разбиране на съдържанието, основната идея и посланието. Те са съобразени с жанровите и художествените особености на съответния текст.
Учебниците по турски език за 5., 6. и 7. клас са структурирани в две основни части: EDEBİYAT (Литература) и DİL BİLGİSİ (Граматика).
В раздела „Литература“, както и в учебниците за 2., 3. и 4. клас, след всеки текст са включени няколко основни рубрики:
- Подготовка за възприемане на текста – насочена към привличане на интереса на учениците и улесняване на разбирането;
- Речникова работа – разясняване на нови думи, фрази и термини, непознати за учениците;
- Четене с разбиране и анализ – чрез въпроси, насочени към осмисляне на събития, чувства и идеи;
- Кратка информация за автора – с цел изграждане на контекстуално разбиране.
Литературните текстове в тези учебници са тематично групирани под заглавия като:
- Човекът в света на фолклора
- Човекът и природата
- Човекът и изкуството
- Човекът и другите
- Човекът в обществото – норми, ценности и конфликти
Учениците имат възможност да четат и анализират произведения от турски, български и световни автори. Посредством жанрово разнообразие – разказ, стихотворение, анекдот, басня, легенда – се развиват умения за:
- • съпоставяне на текстове;
- • разпознаване на сюжетни връзки и развитие;
- • характеризиране на герои чрез действия, постъпки и реч;
- • осмисляне на основния конфликт и основните ценности в текста.
Творбите предлагат възможност учениците да се запознаят с понятия като доброжелателност, добротворчество, смелост, интелигентност, приятелство и уважение. Чрез тълкуване на заглавия, теми, събития и характери, учениците осъзнават универсалните морални принципи и значението на толерантността и културното разнообразие.
В учебниците са включени и български класически произведения като „Старата мелница“ (Елин Пелин), „Серафим“ и „По жицата“ (Йордан Йовков), „Бухалът и светулката“ (Стоян Михайловски), „Вторият разговор със сина ми“ (Слав Караславов). Наред с тях са представени и произведения на съвременни турски автори от България и Турция: Мехмет Мурат, Турхан Раси, Леман Илияс, Невзат Мехмет, Риза Молла, Хайрие Мемова, Мустафа Чете, Кемал Пънарджи, Хасан Ефраимов, Ахмет Емин Атасой, Ибрахим Татарлъ и др.
Основните теми в техните текстове включват: свобода, независимост, любов към родината и семейството, междуличностни отношения, доброта и морал, опазване на природата, любов към животните, книгите и майчиния език, както и критика на егоизма и алчността.
Използваните художествени текстове са съобразени с възрастовите особености на учениците, притежават познавателна стойност и отговарят на целите за развиване на читателска, социална и културна грамотност.
Учебниците по турски език, разработени за ученици от 1. до 7. клас, отразяват достиженията на информационните и технологични възможности на XXI век. Включени са съвременни средства за комуникация като интернет, компютър, DVD, радио, телевизия и мобилен телефон, както и популярни устни и писмени форми като електронна поща, чат съобщения и разговори в мрежа. Темите са съобразени с реалния живот на съвременните ученици, което ги прави по-близки, разбираеми и ангажиращи.
Граматика: отделен фокус в прогимназиалния етап
В учебниците за 5., 6. и 7. клас граматиката е обособена в самостоятелен раздел, тъй като на този етап се акцентира върху:
- систематизиране на вече усвоени езикови знания;
- тяхното обогатяване и надграждане;
- създаване на условия за самостоятелна работа, екипни проекти и ползване на разнообразни източници на информация.
Учебниците целят усъвършенстване на езиковия усет чрез нова информация относно:
• особеностите при създаване на различни текстови форми;
• стилове и ситуации на комуникация;
• граматични категории като допълнение, обстоятелствено пояснение, изменяеми и неизменяеми части на речта;
• лексикално-семантични отношения между думите.
Разделът „Граматика“ съдържа 96 урочни статии и 28 теста, подпомогнати от визуални материали – снимки и карикатури, които ангажират вниманието и улесняват възприемането на материала.
Междупредметни връзки и практическа приложимост
Обучението по турски език в прогимназиалния етап е в тясна връзка с българския език и чуждите езици, като майчиният език служи за опора при овладяване на други езици. Това междупредметно взаимодействие разширява езиковите и културните компетентности на учениците.
Учебни тетрадки – новост в обучението
За първи път към всички учебници са разработени учебни тетрадки, които:
- съдържат упражнения по същите теми като в основните учебници;
- улесняват самостоятелната работа на учениците;
- подкрепят учителите при оценяване и диагностика на резултатите.
Тетрадките включват:
- упражнения по писане, редактиране, създаване и анализ на текст;
- тестове за проверка на знанията;
- граматични упражнения и таблици;
- творчески задачи и систематизираща информация.
Практически жанрове и творчески писане
Учебниците предлагат урочни статии, посветени на създаване на:
- подробен и сбит преразказ;
- текст описание, текст разсъждение;
- трансформиращ преразказ;
- съчинение по литературен проблем, есе и свободна тема.
Цветни учебници – за първи път
За първи път в България учебниците по турски език са отпечатани на цветна хартия – с ярки и привлекателни илюстрации, които превръщат ученето в по-интересно преживяване за децата.
Необходимост от методическо ръководство
Въпреки добрата структура и съдържание, дори най-добре изготвеният учебник не може да замени ролята на добре подготвения и мотивиран учител. Поради това е належащо да се разработят методически ръководства за учителя към всеки учебник.
Заключение
Историята на обучението по майчин турски език в България е изпълнена с превратности – от периоди на пълна забрана, през символични опити за възстановяване, до дълги години на институционално бездействие. Въпреки нормативно признатото право на изучаване на майчиния език, в продължение на десетилетия учебниците по турски език не бяха нито преиздавани, нито актуализирани. Това доведе до използване на остарели материали, често в копиран вид, което неминуемо повлия негативно върху мотивацията на учениците и ефективността на преподаването.
Преломен момент настъпи през 2018–2019 г., когато – след дългогодишни усилия на преподаватели, университетски специалисти, образователни експерти – бяха изготвени и отпечатани нови, съвременни учебници по турски език за 1–7. клас, съобразени с изискванията на Министерството на образованието и с потребностите на съвременния ученик. Това бе първият цялостен, цветен и педагогически обоснован учебен комплект от ново поколение, придружен от учебни тетрадки и структуриран в съответствие с учебните програми, одобрени от МОН през 2017 г. 25
Новите учебници не само модернизират учебния процес, но и възстановяват усещането за значимост на майчиния език в училищната среда. Те представляват важна крачка към осигуряването на по-качествено, достъпно и достойно образование за турските деца в България.
References
Halil, E., Mehmet, F., Shukrieva, M. 2007: Temel Türkçe Alıştırmalar – İkinci Bölüm (V-VIII. Sınıf). Shumen: Himera.
Halil, E., Mehmet, F., Şukrieva, M. 2017: Temel Türkçe Alıştırmalar – İkinci Bölüm (V-VIII. Sınıf). Veliko Tarnovo: Faber.
Memişoğlu. H. 2002: Geçmişten Günümüze Bulgaristan’da Türk Eğitim Tarihi. Ankara: T.C. Kültür Bakanlığı.
Shukrieva, M. 2018: Şumnu Üniversitesinde Türk Filolojisinin Açılmasına Vesile Olup Kuruculuğunu Yapan Mehmed Beytullah. Sbornik Po Patya na Evliya Çelebi (2018): 21-38.
Shukrieva, M. 2022: Turski rechev etiket (formuli za obrashtenie, pozdrav i proshtavane). Shumen: Uİ Episkop Konstantin Preslavski.
[1] https://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-76/3194-otnovo-za-obuchenieto-po-maychin-ezik.html (Достъп 23.06.2025)
[2] https://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-76/3194-otnovo-za-obuchenieto-po-maychin-ezik.html (Достъп 23.06.2025)

