Турхан Расиев

Турхан Расиев Моллов е роден на 28 януари 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненска област. През 1969 г. завършва специалността „Икономика на строителството“ във ВИНС „Д. Благоев“ (днес Икономически Университет) – Варна. Но не работи по специалността си (по думите му: „защото не исках да преча на тогавашното социалистическо строителство, нито пък строителството да се оправдае за калпавото си качество с мен”).

Турхан Расиев работи като журналист във вестниците „Варненски бряг“ – Златни пясъци и „Девненски възход / Седем дни“ – гр. Девня. Започва да пише като ученик в Първа гимназия – гр. Добрич (първо на турски език) и в гимназията в гр. Вълчи дол – на български език. Първата му хумористична книга „Човещина“ на турски език излиза през 1968 г., а първата му книга на български език „Не плачи последен“ се появява през 1978 г.
Вече над 50 години се занимава с хумор и сатира. Печатал е във всички вестници и списания на България, които имат хумористични страници. Автор на около 25 книги. Получавал е награди от конкурсите за хумор и сатира в Сопот, Брацигово, Свищов, Асеновград, Кубрат…
През 1989 г. му връчват награда „Габрово“ за активно присъствие в периодичния печат, а през 1990 г. – специалната награда „Настрадин Ходжа“ за цялостно творчество на турски език от конкурса „Настрадин Ходжа и нашето време“, проведен в София под егидата на ЮНЕСКО.
През 2012 г. става носител на литературната награда „Варна“ за цялостно творчество на български език. Негови хумористични творби са публикувани в Русия, Турция, Румъния, Молдова, Литва, Македония, Сърбия…
Участва в антологиите за афоризми, които излизат през 2018 г. в Сърбия и Македония.
Съставител е на антологията „Българският афоризъм“ (2009 г.), „Антология на варненския афоризъм“ (2012), „Антология на варненските епиграмисти“ (2013), „Антология на българската епитафия“ (2013), „Крилати мисли. Антология на български афористи от 19-и век“ (2014), а като редактор във вестник „КИЛ. Култура, Изкуство, Литература“ – орган на Сдружението на писателите – Варна, поддържа рубриките „Да си спомним с усмивка“ и „Усмивки около нас“, посветени на варненски хумористи и сатирици от миналото и съвремието и други.

Има издадени следните книги:

  • Не плачи последен (1978),
  • На четири очи (1986),
  • Нямам думи (1991),
  • Море до гуша (1996),
  • Врели-некипели (2001),
  • Дезинфекция (2006),
  • Сатирична зона (2007),
  • Политическа джунгла (2007),
  • С перо от Пегас (2008),
  • Многоетажни гробища (2009),
  • За мъжа и жената в кръга на шегата (две книги, 2010),
  • Политтиквеници (2010),
  • Апострофиада (2011),
  • По кратката процедура (2012),
  • Нямам думи (2013),
  • Без задни мисли (2014),
  • Морски смях (2014),
  • Български хумористично-сатиричен речник (2014),
  • Политически епиграми (2014),
  • Сурва весела година (2015)

ТАКТИКА

Всеки обвинява за провала
деветата дупка на кавала.
Обаче никой не я съкращава –
да има с какво да се оправдава.

КРИМИНАЛНА ДРАМА

Вълкът убит.
Овчарят бит.
Агнето го няма.

НА ЕДНО СЪБРАНИЕ

Всичко приеха единодушно.
Просто беше задушно…

ОБЪРКАН ПОЕТ

Преди го спираха –
не го разбираха.
Сега го разбират
и затуй го спират.

ТАЙНИТЕ СЕ РАЗКРИВАТ

С течение на годините
разкриват се всички тайни.
Вече са известни роднините
на героите… незнайни!

ЛИТЕРАТУРНО КУЧЕ

Ако лая –
ям калая.
Щом не лая –
ям калая!

ИЗВЪН ГРУПАТА НА ШАРО

Има голям пай
в общия лай!

ИЗЛИШЕН ВЪПРОС

Таралеж гали ли се,
сатирик хвали ли се?

ОБМЯНА НА ОПИТ

Как от кучетата се браня?
Ами, че като ги храня…

ФАКТИ И БОГОВЕ

Когато фактите говорят,
боговете мърморят…

ЛОКАЛЕН ПАТРИОТИЗЪМ

Произвежда талаш,
ама е наш!!!

ЗА РАВНОВЕСИЕ НА ВЕЗНИТЕ

За кон –
законче!
Закон –
за конче!

ПОРЪЧКА ОТ ПОЛИТИК

Иска да го възпеят в дълга ода.
Мръднал пръста си за народа.

ОТКОЛЕШНА ТРАДИЦИЯ

Литературният ни елит
все е пред фалит!

„ЩАСТЛИВЕЦ“

Не знам за щастие или за беля
в борбата за безсмъртие оцеля!