Автор: Хабил Мюмюн Курт
Баба Зехра отдавна бе прехвърлила осемдесетте. В дългия си живот бе видяла много неща и много превратности. Случилото се със сънародниците си в края на осемдесет четвърта и началото на осемдесет пета година на двадесетия век отвътре я смущаваше, но никога външен израз не даваше. Повечето от времето й минаваше в четенето на молитви и кланянето на намаз. Делничните дни минаваха в самота. Останалите членове на семейството бяха заети с работа и учение. Мъжът й отдавна се бе поминал. Останала бе да живее при най-малкия си син, Ахмет и снахата, Фатме и с двете внучки.
Бяха минали две години от ония мрачни януарски дни, запомнени от добруджанците с невиждания акт на режима по смяната на имената на турското население, живущо от векове в мир по тези места.
Зимата навън върлуваше с все сила.
Вътре покрай печката бяха се събрали Фатме, учителката с двете си дъщерички. Дните бяха ваканционни. Баба Зехра не се чувстваше добре последните дни се бе изтегнала на дивана във вътрешната стая на къщата. Ахмет отсъстваше , когато на вратата се почука и то силно.
След отварянето набързо няколко милиционери се намериха вътре, като старшията, представяйки се на стопанката показваше разрешителното за обиск.
За първи път се случваше със семейството им такъв случай. Затова може би леко трепереше. Сърцето й отдавна бе сменило тона и ударите си.
Беше минало доста време , когато баба Зехра извика снаха си при нея, вече разбрала за случващото се.
Милицията си вършеше поставената им задача.
А старата жена съвсем спокойна нареждаше на снахата да поднесе кафе на „неканените гости“.
Фатме, след чутото лицето й се промени ,изразяваше несъгласие с поръчаното от свекърва си. И за първи път от двадесет годишното им съжителстване й повишаваше тон:
-Но мамо, как така да им поднеса кафе, та те не са ни гости.
Баба Зехра , изправила се вече до седнало положение, я прекъсна с острия си поглед със сините си очи заповеднически тон:
-Дъще , всеки човек, прекрачил прага ни, е гостенин. Ако днес са послушали дявола, утре непременно ще послушат Всевишния и ще се покаят. Негови синове и дъщери сме, независимо от различията. Той никога не изоставя правдата рано или късно да не възтържествува. А сега иди им направи по едно нашенско турско кафе. И не забравяй, вие сте млади, аз може и да не видя деня , когато Вие пак ще се сдобрите с комшиите си. Живели сме във вековете. Също ще заживеем и занапред. Привършвайки приказките си, леко заемаше предишното си положение на дивана.
През туй време Фатме замислена слагаше на котлона, за да свари „ поръчаните“ кафета.
