Турското читалище „Бирлик“ в Свищов
От 23 март 1954 г. съществуващото до тогава турско просветно дружество „Бирлик“ се присъединява към читалището в Свищов, като негов клон, на автономни начала.
Читалището пое грижата да подпомага дружеството за неговото укрепване.
На 11 април 1954 г. се проведе тържествено събрание, посетено масово от турското малцинство. На това събрание се прочете и подписа договор със следното съдържание:
„Ръководството на народното читалище и ръководството на турското просветно дружество „Бирлик“, като изхождат от ленинско-сталинското разбиране за равноценността на нациите, за пролетарския интернационализъм и взаимно сътрудничество между хората от различните народности в борбата за изграждане на социализма; като изхождат от разбирането, че България е обща и еднакво скъпа и обичана родина, както за българите, така и за нейните граждани от турското население, които са се родили и отрасли в нея и със своето трудолюбие наравно с всички българи работят упорито и смело за нейното социалистическо изграждане и създаване радостен и щастлив живот на всички нейни граждани, без разлика на национален произход, сключиха помежду си настоящия договор, чрез който поемат един спрямо друг следните задължения:
- Читалищното ръководство приема да счита турското просветно дружество „Бирлик“ за своя секция, на която се запазва правото да си има свое автономно изборно ръководство, свой отделен бюджет и свои планове за организационно-административна, просветна и културна работа.
- Читалищното ръководство се задължава:
а) да подпомага турското просветно дружество „Бирлик“ с лектори за изнасяне на популярни сказки и беседи пред неговите членове и турското население;
б) чрез ръководителите на художествената читалищна самодейност да оказва постоянна помощ на художествените колективи на турското просветно дружество „Бирлик“ — хор, танцова трупа, театрална трупа и др. за качествено подобрение на работата им;
в) да отпуска без наем читалищния салон за всички продукции на художествената самодейност на турското просветно дружество „Бирлик“, като от приходите на забавите ще се заплащат само необходимо присъщите им разходи за отопление, осветление и др.;
г) да дава на разположение на библиотеката на турското просветно дружество „Бирлик“ срещу опис подбран брой книги за раздаване за прочит на членовете на дружеството и на турското население и след тяхното използване от читателите да бъдат подменяни с нови партиди такива книги;
д) да закупува книги на турски език за читалищната библиотека и да абонира читалището за излагане в читалнята на прогресивни турски вестници и списания;
е) да напътства работата на ръководството на дружество „Бирлик“, за да може да стане по-активна и по-творческа, за да даде по-добри резултати за просветно и културно издигане на турското население в нашия град и за привличане неговото напрегнато участие за изграждане великото дело на социализма в нашата страна.
Ръководството на турското просветно дружество „Бирлик“ приема да смята дружеството за секция на народното читалище в гр. Свищов и да използва услугите, които ще му окаже читалищното ръководство за подобрение на публичната просветна и организационна работа, книгораздаването и художествената самодейност.
Ръководството на турското просветно дружество „Бирлик“ се задължава:
а) да запише всички свои членове за членове на народното читалище, да агитира за записване читалищни членове и измежду останалото турско население, да съветва и подтиква всички турци да посещават библиотеката и читалнята и да вземат там книги за четене;
6) да проагитирва всички публични сказки, концерти, представления и забави на читалището между всички свои членове и турското население и да ги привиква да ги посещават масово.“
По решение на годишното събрание на турското просветно дружество „Бирлик“ от 1955 г., последното започна да се именува турско читалище клон от българското народно читалище в гр. Свищов.
В изпълнение на поетите задължения, читалището отпусна средства за покупка на списания, вестници и нови книги на турски език за библиотеката на клона си за турското население, подпомогна ръководството на клона в организационната му работа, подпомогна да се изградят художествени колективи от членовете на клона.
Турското читалище в края на 1955 г. има 142 члена от турското малцинство. Има си свое отделно помещение, в което е подредена неговата библиотека и читалня. Библиотеката му брои 650 тома книги на турски и български език.
През 1955 г. от нея са раздадени за домашен прочит 324 тома книги. През месец май в помещението на турското читалище бе уредена добре замислена и подредена изложба на книги на турски език, която се посети масово от турското население и създаде голям интерес към турската книга.
През 1955 г. от името на турското читалище се изнесоха 8 публични сказки на турски език. От членовете на читалището е изграден турски ансамбъл за песни и танци, турска група за народни песни и театрална трупа.
Във всички програми по случай честване бележити събития и личности и в други забави, ансамбълът взема участие с изнасяне на турски песни и танци. Той взема участие и в окръжния фестивал на художествената самодейност през 1955 г. в гр. Плевен и се представя много добре.
Театралната трупа подготвя и изнася през 1954 г. 3, а през 1955 г. 2 пиеси на турски език, които се посещават масово от турското малцинство.
В „Бирлик“ има и библиотечна секция, която през 1961 г. е разполагала с 840 книги. Освен това първото българско читалище отпуска средства за покупка на списания, вестници и нови книги на турски език и изобщо подпомага всячески дейността на „Бирлик“.
Източник: Сто години Народно читалище Свищов (1856-1956), Юбилеен сборник, Свищов, 1958.