Турски пословици и поговорки
Айран няма за пиене, а с кон ходи на разходка.
Ако не разклатиш дървото, няма да ядеш плодове.
С гледане ако се ставаше майстор, кучето касапин щеше да стане
Бедността е риза от огън.
Една ока брашно ако имаш, на майстор (иди) да ти го омеси и изпече.
Битият задник бяга по-бързо от кон.
Бог е дал уста на глупаците да ядат, а не да говорят.
Богатството е слуга на умния, господар на глупавия. Сервет акъллънън кьолеси, ахмайън ефендисидир
Бягането на котката е само до плевника.
Бялата овца може да роди и черно агне.
В ада да влезе, лицето му няма да се изчерви.
В село с много петли късно съмва.
Вместо да отваряш уста отвори очи.
Вратата на кръчмата е вратата към ада.
Времето е пари.
Времето учи на всичко.
Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите – лятото, а въглищарите – зимата.
Вчера се излюпи от яйцето, днес нас на ум ще ни учи.
Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.
Гладна мечка хоро не играе.
Гладна уста срам не знае.
Гладният вълк даже и на лъва ще посегне.
Глупавият дал, хитрият изял.
Глупавият приятел е по-лош от умния враг.
Да дойдеш зависи от теб, да си идеш – от домакина.
Да се боиш и от този, дето вика „Яде ми се!“, и от този, дето дума „Не ми се яде!“.
Да събереш дяволите е лесно, да ги разпръснеш е трудно.
Девет дервиша се задоволяват с една лъжица.
Ден на ден не прилича.
Джезасъз джюрмюн сахиби чок олур.
Джехенеме гиден йолдаш арар.
Дил калъчтан кескиндир.
Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.
Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
Душата не старее
Един достоен човек заради едно парче кокал себе си на куче няма да направи.
Един лош четиридесет добри разваля, четиридесет добри един лош не могат да оправят.
Езикът е и от сабята по-остър.
Жената си който бие, главата си бие.
За петел, който пее не на време, казват, че носи нещастие.
Златна сабя желязна врата отваря.
И водата спира да тече пред силата на Истината.
И малкият хълм се мисли за планина.
И от леда има по-студени думи.
И през най – високата планина има проход.
Изгубеното време не можеш да върнеш.
Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
Има и от лошото по-лошо.
Интересът клати феса.
Какъвто овчарят, такива и овцете.
Като конска муха под опашката живее.
Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.
Когато вълкът остарее, става за подигравка на кучетата.
Когато готвиш месо, не трябва да спиш.
Когато дъждът е отминал, корито не се подлага.
Който казва истината, единия си крак в стремето да държи.
Който малко печели, печели много; който много печели, нищо не печели.
Който малко яде, малко спи, който много яде, трудно заспива.
Който не се вслуша в пословиците, няма да избегне грешките.
Който не храни котка, храни мишки.
Който ти говори зле за другите, ще говори зле за тебе на другите.
Краищата гледай, платно като вземаш; майката гледай, момиче като вземаш.
Крепостта се превзема отвътре.
Криво да седим, право да съдим.
Където има дребен човек, с него върви божата беля.
Където са се появили гъски, там не плачат за кокошките.
Летен дъжд бързо минава.
Лудият и богатият каквото си щат, това правят. –
Майката се познава, а бащите са 50.
Мечката знае четиридесет песни и тридесет и девет от тях са за круши.
Много приказки без лъжа, много пари без грях не може.
Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.
На богаташа и петелът му снася.
На дърваря очите му са в гората.
На нечистата съвест не й трябва обвинител.
На самотната птица Аллах сам вие гнездо.
На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.
Не всеки гледащ вижда.
Не го оставяй гладно, че ще стане крадец, не му се карай много, че ще стане безочливо, не го бий много, че ще стане нахално.
Не е срамно да не знаеш, срамно е да не питаш.
Не разчитай на съдбата.
Не съм виждал нито някой да харесва акъла си, нито някой да харесва късмета си.
Ненаказаното престъпление много стопани ще има, т.е., мнозина ще бъдат склонни да го повторят.
Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.
От всичко най-новото, от приятелите – най-стария.
От млади доктори и от стари бръснари да се пазиш!
От стар враг приятел не става.
От чуждите усти повече на собствените си очи вярвай.
Отиващият в ада спътници си търси.
Парите пари печелят, юнакът лозе копа.
По време на битка сабя назаем не се дава.
Празните приказки няма да сварят супата.
Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.
Рано пиле, рано пее.
Роза, цъфнала не навреме, бързо увяхва.
Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
Светът е стълба-едни се качват, други слизат.
Своевременното бягство е победа.
Славеят веднага млъква, когато магарето запее.
Сряда предвещава идването на четвъртък.
Сух клон, плод не дава.
Те не го искат в селото, той пита за кметовата къща.
Този, който яде, когато стомахът му е пълен, сам си яде здравето.
Този, който яде, когато стомахът му е пълен, си копае гроба със зъби.
Убиецът и той заспива, онзи, който пари спечели, сън го не хваща.
Умряло магаре от вълци се не плаши.
Умът прави, главата пати.
Хем виновен, хем наперен.
Хем бяга, хем тъпан бие.
Хляб от фурнаджията (от хлебаря), месо от касапина (от месаря) вземай.
Хляб от фурнаджията, месо от касапина вземай.
Хубаво нещо е разумът, но който го има.
Човекът премества понякога планина, а понякога не може и ечемичено зрънце.
Ябълковото дърво круши няма да даде.