Турската мъжка носия от Кърджали от края на ХІХ век представлява един типичен образец на мъжкото облекло на знатната върхушка. Състои се от копринена мъжка риза, над нея се носят потури и антерия наречени още милтан или мильтан. Те са ушити от синьо английско сукно и са украсени с черен копринен гайтан. Поясът също е типичен за стила на костюма, изработен е от жакардова тъкан. Потурите са нанизани на широк памучен учкур, украсен с копринени цветни конци. На главата се носи фес привързан с копринен шал. На гърдите е забоден сребърен ланец наречен кьостек.
Женска носия от с. Пелин, Крумовградско от началото на ХХ в. е носия, типична за един по-широк район, ограничен между селата Поточница, Странджево, Нановица, Звездел, Голямо Каменяне, Гулийка, Калайджиево и Тинтява. Носията е съставена от домашнотъкани елементи: кенарена памучна риза (ипек гьомлек), украсена с цветен кенар, антерия, памучни дънести шалвари, които се нанизват и пристягат в талията с памучен такон и извезан учкур. Специфичен елемент към селската носия е препасания на кръста триъгълен пояс (кушак), изработен от коприна.
Престилката (йонлюк) е един много характерен елемент за този тип костюм. Тя е вълнена, червена, орнаментирана на стана в т.н. късана техника. Съществен елемент и много типичен за костюма на омъжената жена е носенето на кръгли посребрени пафти с колан, наричани гюмюш кушак (сребърен пояс). Когато жената трябва да се яви в селското общество, задължително прибавя над антерията дреха наречена хърка и се забражда с кърпа-фередже. Торбата преметната през рамо на носията е богато орнаментирана и има обреден характер.
През ХVІІІ и особено през втората половина на ХІХ в. Родопите са център на високоразвито златарство. Източнородопските народни накити са продут на този разцвет, като наред с пафтите, муските, тепелиците от Устово, се търсят и пафти, трепушки, и подбрадници от Гюмюрджина и емайлирани филигранни колани от Димотика и Одрин. Отделни майстори от с. Мандрица, Ивайловградско, усвояват техниката на изработка на тези представителни колани. Работи се със сребро и позлата, владеят се техниките коване, леене, изтегляне, емайлиране. Резбата върху седеф главно при пафтите е високохудожествен похват, подчинен на християнския мотив в орнаментиката.
Източник: РИМ-Кърджали
Накит за глава
Пафти със седефена украса, Кърджали, кр. на ХІХ и нач на ХХ в.