Теккето „Ак Язълъ Баба“ в село Оброчище – част от културните ценности на Община Балчик, е забележителен архитектурен паметник със силен религиозен смисъл, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. Наричано още „Манастира“, текето е магично място със силна енергия. Съществуват предположения, че то е изградено върху по-старо езическо светилище. Най-енергийното място в Добруджа, разположено сред зеленина, навява тишина и почитание.
Легендите за теккето са много и различни. Мюсюлманите вярват, че през 16 век на това място се заселва Ак Язълъ Баба, духовен приемник на Отоман Баба /водач на мюсюлмански орден/, бягащ далеч от центъра на Османската империя, тъй като бива подложен на преследвания. След смъртта му неговите привърженици построяват теке.
Според християните на това място живеел Атанас – млад овчар, който се влюбва в турска мома. Когато роднините на девойката узнали, подгонили младите да ги накажат и влюбените се самоубили, за да не попаднат в ръцете на преследвачите си. Християните вярват също, че някога тук е имало манастир превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанасий бил убит от турците заради своята вяра. Каквато и да е истината факт е, че мястото се почита от мюсюлмани и християни.
"През 1930 г. текето е посетено от Юрий Венелин. Той го сметнал за джамия, а местното население му обяснило, че това е езически храм. Ак Язълъ баба теке е описано подробно иот Феликс Каниц. Той го посещава през 1872 г. и е дотолкова впечатлен от него, че го обявява за най-големият по размери дервишки манастир извън Цариград. Според Каниц къщите на дервишите са струпани около голямо тюрбе от дялани камъни, което той свързва с религиозния герой Хавуз Халил баба. Освен това Каниц, както и Ирчек смятат, че обителта е строена при Сюлейман I. Текето е споменато и от Хаджи Калфа като Саръ Салтък, а след Освобождението в 1884 г. Константин Ирчек заварва на това място само един дервиш. Според братята Шкорпил вакъфските имоти, с които се издържа текето са селата Оброчище, Рогачево, Църква, Храбово, Сколаре, Стражица, Одърци, Кранево.
В началото на 20 век Кънчов измерва измерва последователно и двете сгради на комплекса и прави заключение, че те не са строени по едно и също време. Според него постройката известна сега като сградата на имарета е по-ранна и е била първата гробница на Ак Язълъ баба.
Изграждането на втората сграда е станало едва след разрушаването на първата. Авторът отбелязва, че мястото е почитано и от християни като българите го наричат "Св. Атанас, Църквата или Манастира. Във връзка с тези топоними, Кънчов допуска, че там някога е съществувал християнски манастир и препоръчва да се разруши текето и да се възобнови християнската обител.
В последната публикация на Ак Язълъ баба теке е направен библиографски преглед на материалите посветени на него и отново е поставен въпроса за датата на построяването му (Миков 2001). Авторът се базира на една "приписка" от 1526 г., публикувана от С. Димитров, в която се казва следното: "Въпреки оставащите неясноти при разчитането на тази приписка все пак е достатъчно ясно, че към 1526 г. във варненската кааза съществувало едно теке наречено "Курт деде син на Куман", и че било в ход оформянето на ново теке посветено на "Чудотвореца Якъзълъ баба". Въз основи на тази публикация. Д. Радинова смята, че текето е от 20-те години на XVI век Миков подкрепя същата датировка, като се обосновава анализирайки сведенията от Евлия Челеби свързани с живота и смъртта на светеца. Така например става ясно, че живота на Ак Язълъ баба протича по времето на Сюлейман I т.е. след 1520 г., а въз основа на документа от Високата порта до варненския кадия през 1559 г. , с който се изисквала проверка на текето се определя годината на смъртта на светеца."
Източник: Бони Петрунова "Ранни паметници
Теккето е изградено в продължение на няколко десетилетия и съвпада с управлението на султан Сюлейман I (1520 – 1566 г.). Представя ни уникална османска култова архитектура от 16 век. Седем е числото на Бога, защото е свързано със сътворението и е свещено според всички религиозни вярвания. Седмицата е и символът на теккето. Всички сгради, дори коминът на магерницата, са във формата на идеален седмоъгълник. Състои се от две еднакви като план сгради – тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница).Тюрбето е изцяло запазено с височина 12 метра, което го прави най-високото светилище на Балканския полуостров. Изградено е от дялани правоъгълни блокове, които са споени с олово. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти. От него се спускат 5 тънки вериги, на които са висели кандила. Ориентиран на изток – запад, с дължина 4,45 м и широчина 2,10 м., в средата на теккето е гробът на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба обграден от дарове на поклонниците, с олтар и място за палене на свещи.
С вход от юг, имаретът е със значително по-големи размери. В миналото основното му помещение е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция обшита с оловна ламарина, която е унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Над огнището на синджир бил окачван котел, в който се готвело.
Вярващите, които посещават мистичното място са от различни религии, независимо от това, на Текето те извършват едни и същи ритуали – молят се на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди са с една цел – да измолят закрила. Вярва се, че чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците слагат в него ръка, защото се смята, че така получават от енергията на светеца.
От втората половина на 19 век текето се превръща в двуобредно светилище. Поклонници на двете религии организират общ традиционен събор на 1 и 2 май, предоставящ възможност за изява на професионалисти и самодейци.
Хилядолетна история, удивителна архитектура, мистика и спокойствие, надежда за изцеление, това е място, на което няма религиозни граници. Преди десетилетия българската пророчица Ванга го сравнява с Кръстова гора, а днес текето в село Оброчище е един от най-посещаваните туристически обекти в Северното ни Черноморие.
Източник: Исторически музей Балчик