Сто години от раждането на проф. Ибрахим Татарлъ
Автор: Октай Алиев
Тази година се навършват точно сто години от раждането на един от най-дейните просветители на мюсюлманската общност у нас – Ибрахим Татарлъ. Изтъкнатият учен и културен деец е роден на 26 февруари 1925 г. в Никопол. Началното и основното си образование придобива в родното си място, а през 1946 г. пак там завършва гимназия. Той е сред малцината представители на турската общност, които през въпросния период завършват висше образование. Ибрахим Татарлъ изучава „Право“ в Софийския университет (1947-1954 г.). В същото време започва да работи в редакцията на в. „Трудово дело“ и „Ейлюлджу чоджук“, където е главен редактор от 1950 до 1953 г. От 1954 до 1962 г. е завеждащ отдел „Култура“ и член на редколегия на списание „Йени хаят“. Приблизително около тези години датират неговите първи литературни произведения, които помества в гореспоменатите вестници и списания. Поначало той започва да пише поезия, а по-късно и разкази.
През 1964-1965 г. Татарлъ започва да изучава специалност „Турска литература и култура“ в Института за източни езици в Москва, а през 1973 г. защитава докторска дисертация в Института по Изтокознание към Руската академия на науките върху живота и научния принос на Сабахаттин Али. През 1975 г. е назначен за редовен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, където води лекции по история на турската литература и турската култура. През 80-те години, когато настъпва коренна промяна в отношението на режима спрямо мюсюлманските малцинства в Народна република България, името на Ибрахим Татарлъ е сменено на Илко Татарлиев и той е уволнен от Софийския университет. От 1981 до 1990 г. той работи като старши научен сътрудник I степен в Института по балканистика към Българска академия на науките. По време на т.нар. „Възродителен процес“ къщата му е обискирана и е иззета част от библиотеката му, която той е изградил с години.
През 1990 г. И. Татарлъ е назначен в новооткрития Ислямски институт в София, където дълги години преподава. След демократичните промени проф. Татарлъ се включва активно в българската политика и от 1990 г. е член на ДПС. През същата година е избран за депутат от Исперихски едномандатен район в VII. Велико народно събрание. По-късно е избран и за депутат от Бургас в 36 и 37 Народно събрание, където е заместник-председател на Комисията по култура (36 НС). Заместник-председател на Комисията по човешки права в 37 НС.
Сред най-известните му научни публикации са: „Турски култови сгради и надписи в България“ 1966 г.; „Художествени методи и литературни направления в новата турска литература“ 1966 г.; „Османски извори за похода на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443-1444 г.) 1969 г.; „Турският роман“ 1968 г. и др.
Колоритният професор е починал на 24 март 2013 г. в София.