Споделеният вкус на традицията: Денят Ашуре – празник на благодатта и заедността

Автор: д-р Кемал Рашид

На 25 юни, милиони хора по света отбелязват един от най-символните и наситени с дълбока история дни в календарната година – Деня Ашуре. Падащ се на десетия ден от свещения месец Мухарем, този празник отдавна е надхвърлил рамките на конкретен религиозен ритуал, за да се превърне в универсален символ на споделянето, благодарността и толерантността между различните култури.

Корените на една вековна традиция
Историята на Ашуре е мозайка от събития, свързвани с пророците и човешкото спасение. Според преданията, на този десети ден се случват редица ключови събития от свещената история: избавлението на ковчега на пророка Нух (Ной), преминаването на пророка Муса (Мойсей) през Червено море и приемането на покаянието на първия човек и пророк – Адем (Адам).
Най-популярната легенда, която вдъхновява и самото приготвяне на едноименното ястие, ни връща към историята за Големия потоп и пророка Нух. Когато водите започнали да се оттеглят и настъпил краят на бедствието, оцелелите на ковчега събрали последните останали запаси от храна – различни видове зърна, сушени плодове и ядки – и ги сварили заедно в общ съд. Така се родило първото „ашуре“ – ястие, породено от оскъдицата, но превърнало се във вечен символ на изобилието, оцеляването и новото начало.
В историческата памет на една част от общността денят носи и дълбок нюанс на скръб, свързан с трагичната мъченическа смърт на Хазрет Хусейн, внука на Пратеника Мухаммед (сляллаху алейхи уа селлям), в битката при Кербала – събитие, което напомня за вечния човешки стремеж към правда и справедливост.

Ибадетът на говеенето: Духовно пречистване
Освен кулинарната традиция и споделянето, Денят Ашуре носи и голяма духовна ценност чрез говеенето (постенето). Пратеникът Мухаммед (сляллаху алейхи уа селлям) е говеел на този ден и е укрепил тази практика като силно препоръчителна (сунна), носеща опрощение на греховете от изминалата година.
За да се разграничи ислямската практика и да се спази традицията на Пророка, се препоръчва тези, които желаят да говеят, да не го правят само в един отделен ден. Благородно и правилно е да се говее в продължение на два дни – самия Ден Ашуре (10-ия ден от Мухарем) и следващия ден (11-ия ден), или съответно деня преди него. Този акт на лишаване и отдаденост символизира духовното пречистване и благодарността към Създателя.

Рецепта за социално разбирателство
Самата структура на ястието ашуре е великолепна метафора на идеалното общество. В него се смесват десетки различни съставки – пшеница, нахут, боб, стафиди, орехи, смокини, нар и подправки. Всяка от тях запазва своя специфичен вкус, цвят и идентичност, но заедно те създават една съвършена, хармонична и неделима цялост.
Традицията повелява сладкото ястие да се приготвя в големи съдове и задължително да се раздава на съседи, приятели и познати – без оглед на тяхната етническа, културна или религиозна принадлежност.
„Ашурето е вкусът на съседството. Когато споделяш купичка от него, ти не просто предлагаш храна, а споделяш послание за мир, уважение и пожелание за берекет в чуждия дом.“

Универсалното послание на деня
В днешния динамичен и често дълбоко разделен свят, празници като Ашуре ни връщат към изконните хуманистични ценности. Те ни напомнят, че различията помежду ни не са повод за конфликт, а богатство, което ни допълва и ни прави по-силни заедно.
Утре, когато по традиция купичките с ашуре ще преминават от ръка на ръка, всеки жест на споделяне ще бъде още един деликатен мост между хората. Защото истинският берекет не идва от това, което притежаваме, а от това, което сме готови да дадем на другия.
Нека Денят Ашуре донесе мир, здраве и благоденствие във всеки дом!

Източник: Кърджали Хабер