Сватбените традиции в Силистренския край

Встъпването в брак заема важно и неотменно място в живота на турците, също както раждането и смъртта. Така както е навсякъде по света, така и при турците населяващи силистренския регион, сватбените традиции, отразяващи доста елементи от народната култура, съставляват важна част от културните ценности на етноса. Сватбената традиция представлява повратен момент в живота на хората и едно от най-значимите социални събития. Също като останалите важни събития в нашия живот, така и встъпването в брак се е осъществявало съобразно обичаите и традициите. В някои региони хората са запазили и продължават да спазват този вид обреди и порядки.

Сватбеният процес започва с така нареченото „искане на момата”.

При тази церемония се наблюдават различни обичаи. В някои села по време на тази церемония се поднасят ястия, а в някои – на гостите се сервира само кафе. В някои села по пътя към дома на девойката стоварвали голямо дърво, за да препречат пътя на младоженеца и придружаващите го близки. Едва след като си плати, роднините на невестата му позволявали да мине и махали препятствието от пътя.

Момата се иска от най-възрастния член на семейството с думите “С повелята на Аллах и със съгласието на Пророка”. Бащата на кандидат- булката пък подчертава, че проявява уважение към решението на младите и дава съгласието си за брак.

Постепенно започва подготовката по организирането на годежа.

Годежната церемония обикновено се провеждала в дома на момата. В някои села продължават да се приготвят бохчи, които се изпращат между семействата на кандидат- младоженците, преди самия годеж. Някои семейства предпочитат да поднасят бохчите с подаръци в деня на самата годежна церемония. В бохчата на младоженката се слагат нощница, терлици, бельо, пеньоар, комплект гримове, плетени елеци и др., докато бохчата на младоженеца има пижама, комплект бельо, комплект за бръснене, вратовръзка, риза и др. Годежната церемония се провежда по различен начин, съобразно финансовите възможности на семействата, както и според техните предпочитания.

В миналото сватбената церемония стартирала в понеделник с вземането на чеиза на чеиза на булката и отнасянето му в дома на момъка. Преди това, обаче се организирали различни веселби. Начело на хората, тръгнали за чеиза на булката вървял мъж, който носел клон, украсен с кърпа, свещи и цветя, наричан „чадър”. На път за дома на булката се пеели песни, една от които е посочена по-долу:

Yüksek yüksek tepelere ev kurmasınlar
Aşrı aşrı memlekete kız vermesinler
Annesinin bir tanesini hor görmesinler

Uçan da kuşlara malum olsun ben annemi özledim
Hem annemi hem babamı hem köyümü özledim

Babamın bir atı olsa binse de gelse
Annemin yelkeni olsa uçsa da gelse
Kardeşlerim yolları bilse de gelse

Uçan da kuşlara malum olsun ben annemi özledim
Hem annemi hem babamı hem köyümü özledim.

В превод на български, текстът звучи така:

Нека не градят къщи по високите била,
Нека не дават девойки на далечни места,
Нека не бъдат груби с едничката мамина рожба.

Нека и птиците в небето узнаят: Копнея за мама,
Копнея и за мама и за тате, и за родното си село.

Де тате да имаше кон, да се качи и да дойде,
Де мама да имаше платноходка, да скокне и да дойде,
Де братята ми да знаеха пътя и да дойдат.

Нека и птиците в небето узнаят: Копнея за мама,
Копнея и за мама и за тате, и за родното си село.

Понеже чеиза се вземал вечер, като се стъмни, се палели свещите, с които бил украсен „чадъра”. Ето защо в някои села наричат този обичай „мум алма”.

С помощта на съседите чеизът се подреждал и излагал на показ в дома на младоженеца. Всеки, който проявявал желание да види чеиза на булката можел да посети дома на момчето и да го разгледа.

В четвъртък вечер се правел обичаят „къносване” на булката, който несъмнено е най-важната част от сватбената традиция. В последно време „къносването” на булката се прави ден преди сватбената церемония. Обичаят е по-разпространен по селата.

Обичаите и порядките, изпълнявани по време на тези вечери са различни по своята същност. По време на „къносването” булката, момите и жените обличат традиционно облекло, наречено „биндаллъ”. Това облекло се изработва от кадифе и се бродира със сребристи или златисти конци. По лицата на жените се лепят блестящи хартиени украси.

Къната се поставя в плитък съд или тава и се носи от роднини на младоженеца. В някои райони се ползва сребърен поднос. В повечето села в съда се поставя една или повече свещи. По време на церемонията булката сяда на една възглавница или столче. Свекървата поставя в шепата й една златна паричка. Къната, която се слага на булката, се приготвя от жена, която не се разделила или развела със съпруга си. Приготвената къна се нанася по дланите, върховете на пръстите и по палците на краката на булката. Най-разпространеният начин, по който се полага къната в силистренските села е под формата на кръгове в дланта или полукръгове по върховете на пръстите. След като се нанесе къната, ръцете и пръстите на краката на булката се увиват с парченца плат.

По време на „къносването” се изпълняват народни песни, пропити с тъга от раздялата с бащиния дом. Целта е булката да се разплаче. Вярва се, че сълзите на булката ще донесат благополучие и берекет. Заедно с булката плачат и нейните близки и роднини.

Една от песните е посочена по-долу:

Kız kınası naz kınası
Ellerinde mum yanası
Ko ağlasın kız anası
Sevinsin oğlan babası

Anam anam garip anam
Südünü emdim kana kana
Ben bu akşam misafirim sana
Hakkını helal et bana

Kız ağlıyor gitmem diye
At kişniyor götüreceğim diye
Yağmur yağar yer yaş olur
Uçan kuşlar serhoş olur

Yağmur yağar karlı buzlu
Kız ağlıyor nazlı nazlı
Yağmur yağar bungam bungam
Kız üstünde dallı yorgan

Ak gayraktan çıktı bayrak
Eli kına yüzü duvak
Ak bakırlarım susuz kaldı
Ak evlerim kızsız kaldı

Nerede kızın leğenesi
Kına yaksın kendi ingesi
Kına yaksın öz ingesi
Kepek döksün öz ingesi

Altın tasta kınamı ezerler
Gümüş tarak ilen saçımı çözerler
Ak bakırlarım susuz kaldı
Ak evlerim kızsız kaldı.

В превод на български песента звучи ето така:

Къната на момата -къна за прищевки.
Нека в ръцете свещ гори
Нека плаче невестина майка
Нека се радва момков баща.

Майка, майко многострадално майко.
Дето кърмата ти съм сукала жадно, жадно.
Тази вечер гостенка съм ти аз.
Дай ми своята благословия!

Момата ридае, че няма да си ходи
Конят цвили, че трябва да я отведе
Дъждът вали, земята подгизва
Птиците летят и се опияняват

Примесен с лед и сняг, дъжд вали,
Момата кокетно рони сълзи,
Дъжд вали, като из ведро
Мома - повита с везан юрган

Знаме, от край с необработваеми земи
Ръцете й в къна, лицето й покрито с було
Менците ми бели - без вода останаха.
Домът ми бял - без мома остана.

Къде остана коритото на момата
Нека момата я къноса момината стрина.
Къната да направи момината стрина.
Нека триците ги хвърли момината стрина.

Къната ми приготвят в съд от злато.
Косите ми разресват с гребен от сребро.
Менците ми бели - без вода останаха.
Домът ми бял -без мома остана.

В миналото „къносването” се е правело в четвъртък, а на следващия ден рано сутринта музиканти обикаляли цялото село и ходели от къща на къща, за да поканят всички на предстоящата сватба. В някои села не са викали музиканти, а ангажирали с тази задача две жени. Те канели жителите на селото, като едната обикаляла от името на младоженеца, а другата от името на булката. На тези жени се дарявали плат (басма) и пари. На сватбата присъствали всички жители на селото.

Събота сутрин било обредното бръснене на младоженеца. Младоженецът се водел първо на баня, ако има. В някои села бръсненето ставало петък вечер. По време на бръсненето музикантите на няколко пъти спирали да свирят, като казвали, че се е счупила свирката. В замяна на това младоженецът давал пари, и музиката отново започвала да свири.

В следобедните часове на съботния ден близките на младоженеца отиват на края на селото, за да посрещнат гостите, идващи от други населени места. На тази съботна сватбена церемония присъствали гости от други населени места. Отсядането на гостите по домовете на съседите е един изключителен пример на гостоприемство.

Вечер след гощавката се организирала забава и се играели танци. При този вид сватби в неделя се организирало само даряването, наречено „дакъ”. Роднините и близките на младото семейство поднасяли дарове като платове и домашни вещи.

В днешно време сватбените церемонии се организират през почивните дни. При някои има „келеш”, който обявява парите и даровете, поднесени на младото семейство. Някои младоженци предпочитат да обиколят всички гости с чаши в ръце, да си кажат „наздраве” с тях и така да получат даровете.

Сватбеното тържество може да представи някои стари обичаи и традиции, но нейната организация зависи най-вече от предпочитанията на младоженците.

Тук е мястото да се отбележи, че в последно време младите хора от района проявяват голям интерес към обичая „къносване”.

Автор: доц. д-р Менент Шукриева
Източник: Bizimgazete.bg