Ресмие Мюмюн издаде книга с изследване на местните имена в района на Костино

Поетесата и журналист Ресмие Мюмюн издаде книга на турски език с изследване на местните имена в района на кърджалийското село Костино. Книгата е магистърската й теза по туркология на тема: „Топонимията на село Костино и неговите околности“, която успешно защити през 2005 г. в ПУ „Паисий Хилендарски” Филиал „Любен Каравелов”- Кърджали. Научен ръководител на магистърската теза е вече покойният проф. Емил Боев, а рецензент-бившата асистентка Незиха Хасан, която в момента е директор на СУ „Христо Ботев“- гр. Джебел. Редактор на книгата е кърджалийският поет Хашим Семерджи, предпечатната подготовка пък е дело на Ибрахим Ибрахим.

Научно-изследователската книга за местните имена в село Костино (до 1934 г. Кемиклер) и околните 14 населени места освен езиковите характеристики на топонимите и топонимичен речник представя и обща информация за отделните села, цялостен поглед върху историята и географията на района, интересени легенди и предания и снимки на някои места. На предната корица се намира снимка на Костино, направена отдалеч от автора, а на задната корица е поместена Легенда за Големия Хафъз(Koca Haf?z Efsanesi), свързана със село Звънче (до 1934 г. Имамлар).

За около две години проучих топонимията на село Костино и околностите му, като приложих всички предложени методи за изследване. Въпреки, че се опитах да работя за постигане на целта, мога да оприлича тази книга като опит за изследване, защото има още много въпроси, които чакат отговор. От тази гледна точкасмятам, че ако с този труд бъда полезна за бъдещи изследвания в тази посока, ще съм изпълнила основната задача на изследването. Това ще съм постигналаблагодарение на всички хора, които имат принос в реализацията на дейностите, свързани с изследването. Тук ги споменавам с уважение и безкрайна благодарност, казва в предговора на книгата Ресмие Мюмюн, която е родом от въпросния район. 

Местните имена са едни от най-важните живи извори за историята на заселването на един народ. Народите, които правят определена география своя „родина“, често донасят със себе си имена от родината, която са напуснали, и ги дават на подобни места в наскоро заселилите се земи. В случаите, когато това не е достатъчно дават имена на цвят, посока, човек, племе, потекло, клан, религиозна общност, растение, животно и т.н., които документират местата, в които живеят. Резултатите от проведените изследвания на топонимията на района на село Костино потвърждават това положение. В района бяха установени повече от 1000 топоними и хидроними. С изключение на някои български думи, които отразяват топонимите, свързани с новите сгради и учреждения от периода на социализма като Obar?nyan? (При обора), ?a?a (Чаша), Kr?s?nyan? (При кръста), MTS’yinalt? (Долната страна на МТС-то), всички те са с турски езиков произход или думи с чужд  (арабски, персийски и др.) произход, които са навлезли в турския език, подчертава авторката в изводната част на изследователския си труд. Установено е, че топонимичният материал, който най-общо се изследва по отношение на турския език, има характеристики, специфични за източно-родопските турски говори на румелийския диалект. Същите говори са налице и в района на село Костино. Топонимията на района на село Костино, която е част от турската топонимия с източно-родопски произход, доказа своята принадлежност към топонимията на турския свят. Наред с това наличието на етноними като имена на турски народи, родове, кланове,религиозни общности, племена не трябва да оставя съмнение за турския произход на хората тук, обобщава Ресмие Мюмюн. 

Авторката има осем издадени стихосбирки. 

Работи като репортер във вестник „Кърджали хабер“

Източник: Кърджали Хабер