Рамазан байрам
Рамазан байрамът слага край на едномесечния пост (оруч) през свещения за мюсюлманите месец Рамадан (Рамазан). Постът е едно от задълженията за пълнолетните здрави мюсюлмани. Той се състои във въздържане от прием на храна и течности от изгрев до залез слънце.
На 27-ата вечер от поста е свещената нощ кадр (кадър геджеси), за която се вярва, че ангелите слизат на земята. Според традиционните представи тогава небето се отваря, всичко живо се покланя на Аллах, а вярващите могат да си пожелаят с молитва нещо, което ще се изпълни. В този момент Аллах записвал в тефтера си всички, които ще се родят през годината, и отписвал онези, които ще починат.
За месец Рамадан се вярва, че тогава душите на покойниците са пуснати на свобода, поради което жените раздават пари и храна (мекици, сутляш, сладки неща). В навечерието на байрама или в самия ден на празника се раздава милостиня (садака) на бедните. Всяка вечер след сигнала за отговяване в джамията или в домовете се организират съвместни хранения – ифтар, често със средства или храна от дарения. Месец Рамадан е и времето, когато жените също посещават джамията в женското отделение.
Рамазан байрамът се празнува 3 дни. За семейството и гостите се приготвят богати трапези с баници, мекици, пилаф, баклави, халва. Превесът на сладки храни на масата определя и другото название на празника – Шекер байрам. В миналото на байрама са се изпълнявали маскарадни игри, младите са връзвали люлки на големи дървета. На празника младите вземат прошка от възрастните членове на семейството, като им целуват ръка.
Литература:
– Попов, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. София, 1994, 82-117.
– Съботинова, Д. Семейник или колелото на живота. Обичаи и обреди на българи, турци и цигани/рома. Силистра, 2002.