Bağlantı haritası Начало » Разградският Данте, или стихотворният епос „Uslu ile Süslü“ (Услу и Сюслю) с автор Bir Deliormanlı (Един делиорманец)

Разградският Данте, или стихотворният епос „Uslu ile Süslü“ (Услу и Сюслю) с автор Bir Deliormanlı (Един делиорманец)

Наскоро ни попадна един твърде интересен анализ на един стихотворен разказ от Разградския край. Разказът е писан от /поне засега/ автор и несъмнено е любопитна част от турскоезичната литературна история на Лудогореието. Големината му е от 1700 реда със 105 страници. Написан на истанбулска турска азбука (латиница). Анализът е от турския автор Fatih Erbay. Проучването е организирано от Тракийския университет в Одрин на 27-29 октомври 2011 г.

Мюсюлманският рай – безброй удоволствия и благини за праведниците...

Поемата „Uslu ile Süslü“ е отпечатана през 1913 г. в печатница „Балкан“ („Balkan Matbaası“) в Пловдив. Fatih Erbay смята, че авторът е делиормански турчин от Разград. На корицата се е написал като Bir Deliormanlı (Един делиорманец). Тази работа е в поетичен сричков размер (метрика) 4+4+4+3. Сюжетът на „Uslu и Süslü“ е семейна драма и любовна история, която се развива по време на Руско-турската война (1877-1878) и Балканската война. В историята първо са описани Орхан и Турхан бей, които нямат деца, въпреки че са на петдесет години. И двамата имат активи: красиви къщи, имения, бани, с една дума, светски богатства. Орхан и Турхан са приятели. И двамата се молят на Господ ден и нощ да имат деца, казвайки: „Голяма е Твоята милост към любимите ти слуги“, „Всемогъщи Господи, ти ни доведе на този свят“, „Ти ни доведе и ти ни даде голямо богатство“, „Но ти направи така да нямаме деца“. Една нощ Турхан бей сънувал сън и видял пир. В речника персийската дума pir, която означава „стар, побелял, опитен човек“, се използва като синоним на господар, пазител и шейх в суфизма. Пирът му казал, че нa молитвите им билo отговорено и че Аллах ще им даде деца. В една благословена нощ Турхан бей се сдобил с момче, а Орхан бей имал красиво момиче. Турхан бей нарекъл детето си Яшар, а Орхан бей сложил име на дъщеря си Севинч.

Във вече порасналите Яшар и Севинч се породила обич. Една нощ Яшар сънувал, че язди бял кон в съня си и с него се разхождал по небето. Конят слиза на земята и стига до някакъв кладенец. Яшар завързва единия край на колана си за камък и се залюлява надолу. Появява се „врата“, а пред вратата има гигант. Той иска да събори Яшар и да го изяде. Младият мъж грабва камата си и с един удар отсича шестте глави на седемглавия великан. Както в приказките, седмата не е отрязана, но цялото място е в кръв. Яшар отваря вратата и в една от стаите пред него се появява момиче, което бродира. Яшар е уморен да се бори със змея. Той заспива точно там, слагайки камата под главата си като възглавница. Момичето, която идва при него, му дава пръстен и тюрбан. И предупреждава: „Нека това бъдат твоите спътници. Когато главата те боли, слагаш тюрбана на главата си и носиш пръстена на пръста на дясната си ръка. Ако правиш това, което ти казвам, ще намериш мир“, казва тя и внезапно изчезва. След като се събужда, почва пътешествие в подземния свят, (нещо) като Ада на Данте, но кръговете (подземните етажи) са седем. И какво да види! На първия етаж има тълпа мъже и жени. Всички са в болка и отчаяние. Тази ужасна гледка е потресаваща. Яшар слиза на втория етаж. Това е друго царство. Купчина безпомощни, голи във всеки ъгъл. Слиза на третия етаж и вижда отвратителна гледката . Отново тълпа мъже и жени. Ръцете им са вързани на гърба, камък вместо хляб пред тях… На четвъртия етаж са хиляди болни. Раните им са проядени от червеи, вонящи. На петия етаж хищни лъвове, хиени и гигантски змии разкъсват хората и се хранят с тях. Шестият етаж е море от кръв. Хиляди хора плуват в това море от кръв. Някои хора са наполовина хора, наполовина – животни. На последния етаж пламти безкраен и неугасим огън. Хората горят като дърва в огнище.

Връща се във видимия свят, като прехвърля пръстена от дясната си ръка на лявата. Превръща се в птица и лети високо. Така стигнал до мястото, откъдето е тръгнал. При него идва момичето, което му е дало тюрбана и пръстена. Без да каже дума, тя си прибира това, което е дала и изчезва. В продължаващия сън Яшар язди белогрив селски кон, след като пътува известно време, стига до сенчеста поляна, пуска коня си да пасе и, за да си почине, лежи дълго време на сянка и покрива лицето си с кърпата. По този начин се потапя отново в царството на мечтите. Идва гигантска птица, качва го на крилото си и го издига до седемте небеса.

Започва да се лута и да вижда небесните етажи един по един, точно като под земята. На първия етаж той открива света на ангелите, подредени в редици, поклонени пред него. Най-високият „дъждовен ангел“ също е тук. Небесата на втория етаж са светът на перлите. Третият е светът на среброто. Четвъртият етаж е с купища злато и е царството на звездите. В петия етаж той намира рубини и чистите момичета-хури. Всяка от тях се покланя отделно в присъствието на Яшар. В петия етаж той намира рубините и чистите момичета-хури с най-красивите очи. Според някои съвременни ислямски коментатори хуриите са слуги в небето, а не съпруги, дадени на хората от рая. Всяка от тях се покланя отделно в присъствието на Яшар. Петият етаж е царството на купища злато и звезди.. Ангелите разкарват госта наоколо в „карета“, изработена от чисто злато и сребро. Яшар се събужда преди да може да види шестото и седмото от небесата.

Дългите пътувания в царството на сънищата свършват тук. И приказната част от творбата свършва тук. Мюсюлманите вярват в съществуването на седем слоя земя и седем слоя небе, в белогриви крилати коне, мощни приказни птици, седемглави великани, вълшебни пръстени, тюрбани, камбанки, бродиращи момичета. Когато се събудил, родителите му откриват, че се държи странно и има някакъв проблем. От днешна гледна точка Яшар бил аутист и за да научат истината, родителите му извикали врачки. Те успели да накарат 16-годишният младеж да изговори, че обича Севинч и че не могъл да го каже поради смущението в говора си.

В края на краищата Яшар и Севинч се женят. Девет месеца и десет дни по-късно, се появил син с родилно петно във формата на луна на гърдите. Поради това, че не плачел и бил тих като бебе, родителите му сложили име Uslu, което на български ще рече кротък, послушен, умен, интелигентен. Когато Услу станал на шест месеца, баща му Яшар бил призован в армията. Докато Яшар продължавал военната си служба, междувременно вече забременялата му от него съпруга родила красива дъщеря Süslü (в превод Изискана, Красива, много нежна и деликатна) с белег по рождение „звездичка“ на гърдите. Това са знаците на съдбата, които Бог е изписал на гърдите на децата. Всички събития до тук стават в Делиормана. Междувременно започва Османско-руската война от 1877 г. Яшар иска да напусне победената османска армия и да намери семейството си. Когато обаче се завръща в Делиормана, научава, че семейства, бягащи от руското преследване, са се преселили в Истанбул. Той отива в Османската империя и търси семейството си месеци наред, но не може да го намери. След това се озовава в чифлика на един паша, където започва работа. С времето пашата се доверява на Яшар и започва да го възприема като свой син. Пашата посъветвал Яшар да си търси жена и той я намерил като бежанка в едно съседно село. И тук вече в духа на сладникавите романи, в брачната нощ, когато остават сами, той разбира, че жената, за която се е оженил, е Севинч. Пашата и съпругата му, при които Яшар и Севинч отседнали, починали скоро и оставили имуществото си на Яшар. Така Яшар станал собственик на фермата. От друга страна, изгубеният Услу израства в ръцете на християнско семейство, но един турчин му казва, че е осиновен. След като е напуснал Делиорма и е отглеждан от други хора, той търси семейството си. Така случайно идва до врата на един чифлик и моли за помощ. Това е фермата на Яшар и Севинч. Те не могли да разпознаят това дете, което е израснало отделно от тях. Приели го и го знаели като Oğuz (Огуз). Отглеждайки детето, родителите се погрижили то получи добро образование. Изпращат Огуз във Военна академия, а оттам в Европа. В Европа среща момиче на име Мара, което учи медицина и между тях се поражда любов. Огуз е красив османски офицер, но междувременно Балканските войни са на прага. Първа е Гръко-турската война от 1897 г. Огуз прекъсва току-що наченатата връзка с Мара и се включва във войната. Проявява героизъм в боевете, но е ранен и се завръща у дома при Яшар и Севинч. Показвайки раните си, се вижда петно с форма на луна на гърдите му. Приемните родители Яшар и Севинч разбират, че Огуз всъщност е техният син Услу. Услу се връща в Европа, за да търси любимата си, но не може да я намери. По-късно той отново се присъединява към армията в Истанбул и е полезен за освобождаването от вражеската окупация на Одрин през Балканската война. Докато обикаля ранените в болниците в Одрин, изведнъж вижда пред себе си Мара. В края на историята Услу отвежда Мара у дома при родителите си Яшар и Севинч. Те започват подготовката си за брак, но един ден, докато Мара и Услу разговарят, гърдите на Мара са леко отворени, разкривайки петно във формата на звезда. Оказва, се че това е Süslü, а Uslu е нейният брат, когото е загубила преди години. Така Яшар и Севинч се събират отново със сина си Uslu и дъщеря им Süslü. Така вместо син и бъдеща снаха двамата разбират, че са намерили своите деца.

В бележките, открити върху копието на стихотворния разказ, открит от разградския писател Ахмет Шерифов (1926-2000), изселен в Турция от 1989 г., се разбира, че „Uslu ile Süslü“ е бил доста често четен в Делиормана и по други части на България.

В края на историята на Услу и Сюслю се вижда, че работата е завършена в Разград (Хезарград) и езикът е присъщ на раградския говорим турски. Ахмед Шерифов пише в Balkanlar ‘da Türk Kültürü, Sayı-10, sf; 4-7,1994“ (Турската култура на Балканите, бр.10, с.4-7, 1994 г.): „Този анонимен поетичен епос, наречен „Uslu и Süslü“, ме накара да почувствам полъх на радост и да се замисля дълбоко. Не помня по-ранна подобна творба, писана в Делиормана. Една перла, съхранявана години в седефените миди на забравата“.

Този Bir Deliormanlı обче не е забравил да отбележи „Всички права принадлежат на автора“ (Her hakkı mü-ellife aittir). На задната корица на произведението пък е написана дата „май,

Хезарград 1331 г. („Mayıs, Hezargrat 1331“). По хиджра 1331 г. е 1913 г. По страниците на книгата има следи, че това произведение е четено и в най-скритите кътчета на Родопите (напр.в с. Сусуз, сега с. Безводно, община Черноочене). На последната страница е оставена бележка, в която се казва: „Прочетено е внимателно от учителя Хюсейн Ахмет Мустафа в Сусуз на 27 IX. 1951 г.“. Точно под страница 61 е написана друга бележка, този път с нов текст: „Четено от Ахмет Гюлер от Урпекли“ и подпис. Урпекли е изоставена махала Юрпек на с. Неофит Бозвелиево, община Момчилград.

Автор: проф. д.п.н. Пламен Радев

Източник: Екип7