Проф. Стоянка Кендерова: Какво съдържа библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин
Интервю на Ема Иванова с проф. Стоянка Кендарова
Стоянка Кендерова е родена през 1947 г. във Велинград. Османист и арабист, професор, доктор по история на Института за източни езици в Санкт Петербург, доктор на историческите науки на Университета в Страсбург. Завършва турска филология с втора специалност – френски език в Софийския университет, после висш курс за библиотекари и библиографи и курс по литературен арабски език в Института за живи езици „Бургиба“ в Тунис. Специализира в Багдад, Кеймбридж и Мадрид.
Работи като архивист, главен архивист и ръководител на Ориенталския отдел и научен секретар в Националната библиотека. Хоноруван преподавател по османотурска дипломатика, културна история на арабските страни и османски език в университетите в София, Велико Търново и Страсбург.
Автор е на множество научни публикации и на книги, сред които „Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает“, „Книги, библиотеки и читателски интереси сред самоковските мюсюлмани“, „Извори за миналото на Чепинско и др.
– В началото на 2025 г. излезе книгата ви „Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)“. Оказва се, че е имала 2600 тома. За Осман Пазвантоглу (1758-1807) знаем, че е видински владетел, и да, построил е джамия и прилежаща библиотека, но не сме имали представа за мащабите й. Нека първо се върнем на личността на Осман Пазвантоглу – някакво изключение ли е бил?
– Той е доста противоречива и енергична личност. Времето, в което живее, е период на децентрализация на Османската империя. Навсякъде се изявяват местни владетели (аяни), които се стремят да вземат властта изцяло в свои ръце и да се откъснат от централната власт. Най-силно тази централизация се изразява във Видинско – пограничен район, нападан често от Австрия. Там е съсредоточена голяма еничарска армия, която в началото на ХIX в. е около 9000 души и постепенно се включва в стопанския живот на града. Султан Селим III започва реформи, за да основе армия по европейски образец, предвид факта че османците губят все по-често сраженията. Пазвантоглу е син на еничарския офицер Йомер ага и е против тези реформи. За него еничарите са постигнали големите успехи на Османската империя. Християнското и като цяло – селското население във Видинско е на негова страна,защото им определя по-ниски данъци, предвид започналите реформи. Селим III организира три похода срещу него с по няколко десетки хиляди войска, които не успяват да го съкрушат.
Войската на Осман Пазвантоглу се състои от различни народности – албанци, турци, местно население, казват, че конницата му е от българи. Извършва опожарявания и грабежи по места. Има османски документи, в които местната власт се оплаква на централната от разбойническите действия на армията му.
В същото време той е обърнат към Запада, към Франция. Изпраща две доверени лица до Париж, където се срещат с външния министър на Наполеон и му предават писмо, в което Пазвантоглу се определя като закрилник на френските търговци и интереси в управляваното от него владение.
Значима е благотворителната му дейност – строи голяма джамия и библиотека (1802-1803), посветена на баща му. Това да събере книгите на своите родители – баща му притежава 1569 тома, а майка му около 100, тридесет от които са в Националната библиотека, показва, че е израснал в среда, в която книгата е била на почит. Австрийският учен Феликс Каниц (1829-1904) казва, че Видин се благоустроява по негово време.
– За османците учехме, че са безпросветни, общо взето. Това ли е най-голямата библиотека на Балканите?
– Най-голяма е библиотеката на Гази Хюсрев бег (XVI в.) в Сараево. Друга голяма в българските земи е в Самоков на Мехмед Хюсрев паша, който обединява библиотеките на местни хора в една голяма около 1842-1843 г. Като фонд тя доближава видинската. Значителен е фондът и на библиотеката на Шериф Халил паша в Шумен, основана в средата на XVIII в. Той построява джамията и целия комплекс – начално училище и следващата категория училище медресе. Роден е в с. Мадара или в Шумен, но е заемал високи постове в Истанбул – отговарял е за румелийската армия. Бил е високо просветена личност – знаел е персийски и арабски. Определен е от султана в комисия, която да избере най-ценните трудове на арабски и персийски език, за да бъдат преведени на турски.
За да основеш библиотека, трябва да имаш големи средства. Ръкописната книга е на първо място, тя е богато орнаментирана, с хубава подвързия и щамповани орнаменти. Струвала е доста скъпо. Печатната книга в Османската империя се появява късно – 250 г. след откритието на Гутенберг. Йомер ага е бил доста богат човек, имал е земи, част от които наследява Пазвантоглу.
– Оказва се, че библиотеката е имала над 115 дарители. Какви хора са те?
– По-голямата част са дарявали 1-2 книги, малцина по 50-70 и над тези цифри. Оригиналният каталог е започнат през 1837 г. и там е записано, че много от книгите са пръснати между хората, а задължение на местните богослови (улема) е да се грижат за имуществото на библиотеката. Между дарителите има много еничари. Там е мюфтията на Видин, бившият секретар на Управителния съвет на Видин Махир Ефенди. Това са били грамотни хора.
В Националната библиотека се пазят над 80 сиджила (книги на местните кадии), в които се съдържат наследствени описи (цялото наследство – юргани, тенджери, вилици и др., вкл. книги на покойници от местното население на Видин). Да имаш книга, невинаги значи, че си я прочел. Любопитно е, че според наследствените описи, които поставят и цена на имуществото, най-скъпи са книгите в областта на правото, които дават отговори по зададени правни въпроси.
– Библиотеката на Пазвантоглу съдържа книги в 22 тематични рубрики. Освен такива с религиозно съдържание (преписи на Корана, хадиси, богословия, мистицизъм, право) има и книги със светско съдържание – граматика, математика, философия и астрономия, но и за биографични сборници и поезия. Има ли нещо ценно като издание?
– Особено ценна е „Законът в медицината“ на Али ибн Сина (Авицена), издание от Рим от края на XVI в. на фамилията Медичи. Псалмите на Давид са също италианско издание. Има превод на турски на трудове на големия швейцарски учен Парацелз –лекар, химик, биолог (копие се пази и в библиотеката в Самоков). „Елементите“ на Евклид е ръкопис от XI в., един от най-старите, запазен в Националната библиотека. Той е дело на дело Коста ибн Лука (820-912) – един от най-големите преводачи от IX век по време на Абасидската династия. Тогава започва голяма преводаческа дейност на древногръцки и асирийски съчинения от лица, познаващи тези езици. В библиотеката на Пазвантоглу се откриват и допълнителни разработки на средноазиатския астроном, математик и енциклопедист ат-Туси, както и астрономически таблици на Улуг Бек, учен от Самарканд и др.
– Кой е ползвал библиотеките в ония години?
– Вакъфските библиотеки са се ползвали на принципа на читалнята – книгите не се изнасят и не се ипотекират. В тази на Пазвантоглу могат да бъдат изнасяни, ако се представи гарант, че книгата ще бъде върната.
– Какво се случва след 1878 г.?
– След Освобождението имуществото на библиотеките в различни градове в нашата страна е пренесено в Народната библиотека. Османската империя си иска книгите на Пазвантоглу, под претекст че не са съхранявани в добри условия. Останалото във Видин мюсюлманско население не е многобройно, но Княжеството отказва да даде библиотеката, отказ се получава и през 1883 г. и от министъра на просвещението и религиозните въпроси Константин Стоилов. През 1887-1988 г. по времето на Стефан Стамболов 2/3 от книгите са предадени на Османската империя. Той се е срещал със султана и е водел политика империята да осигури закрила за българската църква в Македония. Може би затова е предал част от библиотеката. Няма яснота дали е платено за това.
От каталога се вижда, че е правен подбор на върнатите книги – дадени са тези на религиозна тематика, а са запазени съчинения в областта на историята, медицината, граматиката. Комисията, която държавата ни е формирала, включва хора, изучавали османски и арабски език в Одрин, Солун, Битоля и Скопие. Това са българи, поставили началото на османистиката и ориенталистиката в страната ни.
– Къде в Турция се намират книгите днес?
– Колежка от Турция попада в Библиотеката за редки книги на списъка на Махмуд Недим бей, когото Османската държава изпраща в София, за да прибере книгите и ги докара в Истанбул. А колега от университета в Бартън установи, че са в библиотеката „Беязът“, играла ролята на един вид национална библиотека в Османската империя. Той съдейства, за да бъда посрещната в Истанбул и приета от нейния директор, който ми показа книги на Пазвантоглу.
ОСМАНИСТИЧНАТА НИ ШКОЛА Е СРЕД НАЙ-ДОБРИТЕ В ЕВРОПА
– След истанбулския архив и този в Кайро в националната ни библиотека е третият по големина архив в света, съдържащ документи на османо-турски, арабски и персийски език. Той хвърля светлина както върху историята на Османската империя през XV-XIX в., така и върху историята на народите свързани с нея. Въпросът е има ли кой да го чете?
– През 1931 г. Турция обявява на търг като стара хартия част от архива си и така се сдобиваме с него. Във всички областни архиви и музеи в страната ни се притежават османски документи и книги на арабско писмо. Архивът в Националната библиотека е обработен преди повече от 80 г., така че човек лесно може да намери документи, които го интересуват. Османистичната школа в България е все още на добро ниво, една от най-добрите в Европа, защото основата е поставена някога от онези българи, които са учили османски в Тракия и Македония. Плюс приноса на проф. Борис Недков (1910-1975), завършил ориенталистика в Германия. За момента османистите у нас са най-вече завършили история, но слабото им място е познаването на турския език.
– Вие сте съавтор на книгата „Балканският полуостров, изобразен в картите на Ал-Идриси.“ Ал Идриси (1100-1165) е автор на „Книга за развлечения на копнеещия да преброди страните“, който дава най-подробното описание на Балканите, включително и в географските си карти. Като европейци, християни и българи май имаме доста пропуски в познанията ни за достиженията на арабската наука и култура…
– Имаме наистина слаби познания, но от 60-те години насам Националната библиотека издава каталози на източни ръкописи на арабски, персийски и турски, описи на документи, свързани с църковните борби. Излизат все повече книги за съвременните школи в исляма и политическите партии там. Работи се много – особено в катедрите в СУ по арабистика, тюркология и иранистика. В момента излезе и втори том от голямата енциклопедия „Дом на исляма“ на проф. Йордан Пеев. Той включва имената на най-важните личности в историята на ислямските държави.
Трябва да знаем, че по време на османския период от нашата история в българските земи господства и е разпространявана ислямската култура и наука. Друг е въпросът какво става с българската култура, вкл. ръкописи и библиотеки след 1396 г. Книги са отправени към Русия, Румъния и други места, за да бъдат съхранени и предпазени от унищожение.
Източник: Вестник „Трета възраст“
