Тази година се навършват 110 години от смъртта на родения в Пловдив турски писател Ахмед Хилми Филибелията (1865 – 1914).
По този повод в библиотеката на Джумаята, която впрочем е на негово име, пред пловдивска аудитория беше представен и магнум опусът му „Дълбините на въображението“. Романът е преведен за първи път от османо-турски на български език от Азиз Шакир-Таш, който присъстваше лично на срещата.
Представянето на книгата на Филибелията беше инициирана от известните пловдивски читалища „Възраждане“ и „Мустафа Кемал Ататюрк“. Домакини бяха Генерално консулство на Р. Турция в Пловдив и Българско-турски литературен клуб. Събитието протече под вещото модераторство на секретаря на читалище „Възраждане“ поетесата Елена Диварова.
Срещата започна с приветствената реч на Генералния консул г. Корхан Кюнгерю, последвана от изказването му, вдъхновено от личните му читателски впечатления. Господин Кюнгерю, който по всяка вероятност е добър познавач на турската литература фокусира вниманието на слушателите върху „парадоксалното забавление на романовия герой от летеното му на гърба на птицата Феникс, в същото време търсейки, мъчително дирейки самопознанието.“
Преводачът Азиз Таш предаде накратко биографията и съдбата на Ахмед Хилми, така и на „многострадалната“ му книга. (За споменатата многострадалност можете да прочетете повече в предговора на „Дълбините на въображението“, издателство „ Парадокс“, София, 2021). Кратък, но вдъхновен и емоционално наситен беше докладът на доц. д-р Йорданка Бибина. Тя се спря на жанровите особености на произведението и прочете литературно-критическите си бележки, които като всяка добра литература бяха познавателни, аргументативни и увлекателни. Ето част от думите й: „Нашият невероятен автор не само е предвестник на жанра на фантастиката или фентъзито, но успява да украси мъдростта на философията с духа на приказките от “1001 нощ“, да завладее въображението ни със света на чудното и чудесата, една неповторима „Мирабилия“, да я облече в иносказание, да ни въвлече нас, неговите читатели след повече от столетие – само по себе си чудо, като имаме предвид настоящата динамика, от която понякога ни се вие свят, а понякога се задъхваме безпомощно в стремежа си да догоним времето.“
Проф. д-р Евдокия Борисова от ШУ „Епископ Константни Преславски“ се включи онлайн с кратко изложение за мястото и ролята на Ахмед Хилми Филибелията в литературния контекст на модерния 20 век: „Романът на Ахмед Хилми Филибели в превод на Азис Таш е, макар и закъсняло с появата си, забележитено явление в българския литературен контекст. Самият автор с прозвището Филибелията – Ахмед Хилми, свързва своята биография с България, той е роден в Пловдив и емигрира още като дете със семейството си в бурните години на Руско-турската освободителна война. Авторът е част от младотурското движение, тоест, той е сред създателите на модерната турска държава. И, макар че не е професионален писател (все още сме в края на 19 век / междувековието и това понятие, физиономично за епохата на позитивизма, е валидно), той създава един забележителен текст, който несигурно ще определим като „роман“ – „Дълбините на въображението“. Ако тази творба беше преведена веднага на български, още в първата четвърт на 20 век, с шеметните темпове, с които в българското пространство навлизат „Тъй рече Заратурстра“ на Ницше и „Залезът на запада“ на Шпенглер, щяхме да я възприемаме като модерен роман, част от стилистиката и поетиката на декоративизма и сецесиона. Но, затова пък, тя носи толкова много и разнопосочни послания, формалната и стилистичната й концепция (по-скоро органична и интуитивна, отколкото литературно осъзната) е толкова богата, странна, разнобойна (в добрия смисъл на думата), че категорични констатации като „това е класически/ модерен роман“, „това е реторическо/ философско съчинение“, „това е сборник с притчи“, „това е реплика на Платоновите диалози/ на Ницшевите афоризми и парадокси“ и т.н., и т.н. са твърде несигурни. Да, „Дълбините на въображението“ е всичко това, но не в чист вид. (…)“
Проявата в библиотека „Ахмед Хилми Филибелията“ се състоя на 7 декември или само два дена след 5 декември – Световния ден на турското кафе. Това бе и поводът Генералното консулство на Турция в Пловдив в лицето на господин Корхан Кюнгерю и госпожа Синем Кюнгерю да почерпят присъстващите с ароматно турско кафе и розов локум. Предвид важното място и значимостта на напитката в турската битова и културна традиция, тя се приема за част от световното нематериално културно наследство и през 2013 г. ЮНЕСКО обявява 5 декември за Международен ден на турското кафе.
Турското кафе е ключов символ за мухабет, любов, сладка приказка, почерпка и първа стъпка при запознаване на родителите на младоженците, неизменна почерпка при искане на ръката на момичетата, начин и повод за помиряване при специални случаи, със специален задължителен ритуал на приготвяне и поднасяне. Известна е турската поговорка: Изпитото в приятна компания кафе се помни за хатър, с почит 40 години.
Почетният председател на Българско-турския литературен клуб госпожа Синем Кюнгерю представи нагледно приготвянето на многовековната традиционна турска напитка в медно джезве.
Присъстващите в залата опитаха аромата и вкуса й със сладки приказки и лаф мухаббет. Модераторът Елена Диварова закри срещата с думите:
„Мисля, че дълго ще помним тази среща с философския роман „Дълбините на въображението“, съчетал мистика, научни възгледи и дори малко хумор. Среща със съдбата на автора, сам нарекъл себе си Филибели. Среща с много приятели, с много каймаклии кафета и много нови приятели.
Среща, осъществена с помощта на превода – този културен феномен, без който нямаше да има цивилизация.“
Накратко за романа „Дълбините на въображението“ и неговия автор Ахмед Хилми Филибелията (1865-1914)
Ахмед Хилми, наречен Филибелията, се ражда през 1865 г. в Пловдив (тогава гр. Филибе), в семейството на османския консул Сюлейман бей. Суфист, философ, писател и издател на богат набор от периодични издания, Филибелията е сред най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в съвременна Турция. Творчеството му включва десетки исторически, философски, богословски и политически произведения, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са създадени в рамките на шест години, между Младотурската революция от 1908 г. (чиито идеи той подкрепя) и смъртта му през 1914 г., и съчетават модернистични възгледи и идентичност, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отхвърляне на материализма и позитивизма, от друга.
Философският роман „Дълбините на въображението“, който може да се разглежда и като сборник със суфийски разкази, е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него авторът изпраща своя лирически герой Раджи – млад мъж, разочарован от науката, философията, религията и от живота такъв, какъвто го познава – на вълшебно пътешествие в търсене на тайната на собственото му съществуване. С помощта на своя ментор, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени възприятията си и да съзре ограниченията на обикновените човешки способности, а духовната му трансформация е отразена в поредица от сънища наяве, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.
„Дълбините на въображението“ събира в едно очарованието на „Сидхарта“ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е почитан и до днес от редица суфийски кръгове като основополагащ сборник с притчи.
