Новините на турски език по БНТ – 20 години с мисъл за всеки

Автор: Весела Смилец

Колегите от турските новини празнуват днес. Вече 20 години емисиите на турски език се излъчват в ефира на БНТ. От този сезон емисията се излъчва всеки делничен ден след обедните новини.

Първата емисия на новините на турски език е на 2 октомври 2000 г. Излиза в ефир в 17,10 часа. В екипа на тези новини през годините са преминали Тимур Халилов, Силвия Димитрова, Айнур Кахраман, Севда Дюкянджи, Мефкюре Караалиоглу, Налян Сюлейманова, Мерал Садък, Хасан Хасан, Нилюфер Османова.

Днес, 5 пъти в седмицата за тях се грижат Иззет Исмаилов, Мине Адалъ-Радойкова и Селями Хасан. Техен учител в първите години и ментор до голяма степен е журналистът Райчо Райков, едно от лицата на „По света и у нас“ и на публицистиката на Българската национална телевизия. А доайен въпреки младата си възраст е Иззет. Според новата програмна схема на БНТ 1 новините на турски език са непосредствено след обедните новини в 12.00 ч., всеки делничен ден.

Майсторлъкът да адаптираш новината на чужд език, когато владееш книжовен български от дете, говориш майчин турски, пак от дете, и научаваш книжовен турски в крачка. Това е съдбата не за всички от екипа, който вече две десетилетия прави новини на турски език. Но за повечето.

През БНТ за 20 години са минали повече от 10 журналисти, които със старание ежедневно тичат подир новината без да ходят на снимки на терен. В този смисъл, хем са тип международници, които в повечето случаи чакат картината за събитието по международния обмен, хем са хората, които участват в развитието на новината, защото непрекъснато са във връзка с репортерите – от момента на завръщането им от снимки до изработването на репортажа. И след това започва преводът или по-скоро адаптацията на новината на турски език за турскоговорящото население у нас.

Иззет Исмаилов по стечение на обстоятелствата, независимо от младата си възраст е доайенът на тези новини. Той е тук от първия ден – на 2 октомври 2000 г. се излъчи първата емисия.

Отначало е в 17,10 ч. непосредствено след новините на Канал 1 в 17.00 ч., дълги години се излъчва след същите следобедни новини, но в 16.00 ч. Около 16,10 в ефир излита поздравът: „İyi günler, sayın seyirciler!“ ( „Добър ден, драги зрители!“), а в нюзрума се чува – започнаха „Хаберлер“.

„Не превеждаме, а казваме новината“ – това са думите на Иззет.

Когато обаче има събеседник, това, което той е казал, е в точен превод. За Иззет езикът е живо същество със своите специфики и своеволия, понякога. Разказва за разликите между разговорната реч и литературния език, прави сравнения. В турския книжовен език, например, няма дума като глагол за „лъжа“, там се казва „направих лъжа“, „казах лъжа“. Но в ежедневния говор, който той познава и на който се разбират етническите турци у нас, има такъв глагол.

Различни са и думите за „добре“. А в света на растенията и подправките е пълен хаос. Изселниците в Турция знаят какво е чубрица, наричат я „чубрика“ и готвят с нея. Докато турците в Турция не използват подправката и тя си няма име.

„Освен думите, понякога уточняваме и акцентите. Те са си същите, но ние връщаме лентата по-назад, за да са ясни предпоставките за дадено събитие, защото имаме определена аудитория, която трябва да бъде информирана разбираемо и плътно“. Така продължава Иззет разказа си за правенето на новините.

Важен е нюансът. Често ги гледат и хора извън етническото малцинство, защото в рамките на кратката емисия новините са формулирани кратко и са концентрирани – особено са били търсени заради т.нар. скрол – лентата, през която минава сбитото описание на новината. Така всички го виждат.

Най-големи трудности екипът изпитва по време на традиционни празници, свързани с народни поверия, обичаи и изповядваната религия. Тогава има нужда от известна преработка, защото символичното е с дълбоки корени за съответния етнос, за съответната вяра – християнство или мюсюлманство. И има разминавания за същественото, важното, които трябва да се пояснят, като се намери точното им място.

За нас, например, казва Иззет, не е важно какъв е броят на гозбите на масата по Байрам и ние не искаме прошка. „Ние просто се поздравяваме с дълбочината на близостта и солидарността, която изразяваме един към друг по време на този празник“.

За политизирането на новините на турски език е лаконичен. Имаше една партия, която ги използваше особено предизборно и тогава нашите новини пречеха. Тази партия отстъпи назад и изведнъж тези новини не пречат никому.

Иначе са си самоучители. Журналистите, които са работили и работят за този вид новини сами учат занаята, сами се борят с трудностите в превода. Понякога някои неща „миришат“ на превод, казва Иззет и не сме доволни. Тогава анализираме, нямаме помощ отвън, от тюрколози. Но пък ни гледат, което означава, че сме на прав път.

Източник: БНТ