Нова книга описва дните на Мустафа К. Ататюрк в София

„АТАТЮРК. Софийски дни 1913-1915” Така се казва най-новата книга на проф. дфн Мюмюн Тахир, университетски преподавател, автор на множество научни и белетристични книги. В нея той увлекателно разказва за живота и голямата любов на К. Ататюрк в София.

За изтъкнатия реформатор, знаменития държавник, забележителния пълководец, радетелят за мир, разбирателство и сътрудничество между народите Мустафа Кемал Ататюрк, е писано много не само в турския печат. Броят на проведените и публикувани изследвания за него надхвърля хиляди и този брой нараства с всеки изминал ден. Възможно е да се намерят множество произведения, публикувани за Ататюрк на всички световни езици.

В книгата си проф. Мюмюн Тахир не повтаря написаното за него досега. Той се спира само на пребиваването на Мустафа Кемал като военен аташе в София от 27 октомври 1913 до 2 февруари 1915 година, неговото приятелско отношение към нашата страна, стремежите му да установява и развива приятелски отношения между българския и турския народ, които да живеят в мир, разбирателство и добросъседство.

Основно място в книгата е отделено на живота му в София, за срещите му с видни български държавници и военни, за отношението му към държавното строителство и войната, за укрепването на българо-турското приятелство. Авторът разказва и за любовта между Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева – Мити, коментира д-р Максим Максимов, представяйки новата творба.

Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите аргументи и основания от европейския хуманизъм. Идеите му представляват предпоставка за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа, пише проф. Мюмюн Тахир. Според него Кемалистката революция обхваща всички компоненти на европейската цивилизация, побираща в себе си социални, икономически, културни, юридически и политически аспекти. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, култура и светоглед да бъдат пречупени през призмата на турските традиции. По този начин не се извършва сляпо копиране на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно.  

Проф. Мюмюн Тахир обобщава: „В светлината на девиза на Ататюрк „Мир в страната, мир в света“, бих искал да изразя желанието и надеждата си да живеем в свят, в който никога да няма грохот на оръжия, кръв, сълзи… Децата да пораснат здрави и усмихнати в светлина, да спят спокойно градовете и селата, мирно да текат годините. А ние да посеем обич, за да пожънем приятелство. И никога да не прибягваме към военни средства за решаването на спорните въпроси – има много други, хуманни начини за това.“

Проф. Тахир е автор на много научни трудове, сред които „Към интегрираща идентичност“, „Времена и културно общуване“, „Аксиология и сигурност“, „Етнодемография и култура на сигурността“, „Неолиберално общество и междукултурно общуване“, „Към философията на творчестото“, „Философия на изкуството“, и някои от  белетристичните – „Бране на диви пчели“, „Земя за обетоване“, „Високо, зелено и нежно“, „Трева за ангели“ и др.

Източник: Кърджали Хабер