Нериман Шабан: Детската градина трябва да създаде уютна и подкрепяща среда за пълноценното израстване на децата
Интервю: Надие Карагьозова
Нериман Шабан е в сферата на предучилищното образование от 30 години. Била е дълги години учител, понастоящем е директор на ДГ „Здравец“-Кубрат. Това означава, че познава добре системата на предучилищното възпитание и образование. През 1989 г. завършва Института за детски учители ИДУ „Вела Благоева“- Русе, специалност „Предучилищна педагогика“-полувисше. През 1998 г. се дипломира от РУ „Ангел Кънчев“ като бакалавър и придобива квалификация „Педагог – детски учител“. В същия университет завършва магистратура през 2007 г. и се дипломира като магистър – социален педагог“ в направление „Социално-педагогическа работа с деца и семейства“. Има и специализации. Едната завършена през 2020г в ШУ „Епископ Константин Преславски“ – Професионално-педагогическа специализация на тема „Актуални проблеми на възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст. Другата в ТУ Варна през 2022г- Департамент по езиково и продължаващо обучение и спорт – Първа Професионално-квалификационна степен на тема – „Педагогически условия за формирането на пространствени представи у децата от трета възрастова група“.
През настоящата 2026 година, детската градина отпразнува с грандиозна програма своя 50 годишен юбилей. Това стана и повод за нашата среща, и последвалия разговор.
Г-жо Шабан, как бихте се представили на нашите читатели?
Аз съм човек – отдаден на семейството си, професията си, обичащ децата, цветята, живота. Старая се да създам комфорт и приятен престой в детската градина на децата и персонала.
Какво е да си детски учител?
Детски учител – това е призвание, любов, разбиране, всеотдайност, удовлетворение от работата с деца.
Първите Ви стъпки в професията, с какви вълнения и трудности бяха съпроводени?
Първите ми стъпки в професията бяха в с. Сеслав през 1990 г. вълнуващо беше всичко. Групите бяха пълни, родителите заети в селското стопанство. Програмата не беше натоварена, децата бяха много любознателни, послушни. Провеждахме много наблюдения – растения, домашни животни, птици в естествената им среда. Нямаше интернет, но децата имаха знания. Четяхме много приказки, децата имаха богат репертоар от песни. С желание пристигаха в детската градина. Свирех на акордеон, нямаше озвучителни системи. Сама си изработвах материали за работа, нямаше принтери. Имаше много игри на открито, нямаше затлъстели деца.
Имате голям професионален опит и достатъчно наблюдения- децата преди прехода и децата сега..
Децата са си деца и преди прехода и сега те искат внимание, обич, разбиране. Те усещат и разбират всичко. Винаги е имало хиперактивни деца и преди и сега. Разликата е в това, че сегашните деца са екранни. Преди ние провеждахме много наблюдения с децата в природата през всички сезони на годината, обяснявахме причинно-следствените връзки. Децата бяха жадни за знания имайки предвид, че това бяха деца билингви. Сега с всяка изминала година децата със специални образователни потребности и обучителни затруднения се увеличават. Преди прехода не си спомням да е имало толкова деца със СОП.
Има ли история с ваши възпитаници, които са оставили ярки спомени у Вас, коя бихте споделили?
Имам много спомени, които завинаги ще останат в сърцето ми. Спомням си един много вълнуващ момент, когато с децата бяхме поканени на театър в читалището в с. Сеслав. Учениците от основното училище, които също са наши възпитаници излязоха на сцена с постановка „Червената шапчица“. Сцената беше като истинска театрална сцена, с декори, артистите със специално изработени сценични костюми. Децата от детската градина бяха настанени на първия ред, аз бях седнала встрани, за да ги наблюдавам. Децата имаха предварителна подготовка – къде отиват, как трябва да се държат, какво ще гледат, трябва да запомнят и след това да разкажат. С нетърпение се взирахме и чакахме, това не беше обикновена постановка, това беше постановка, която щеше да се изиграе на три езика – български, турски и ромски. По проект на неправителствена организация. Постановката се изигра перфектно, беше толкова вълнуващо, учениците показаха висок артистизъм, с широко отворени очи децата наблюдаваха своите каки и батковци, бяха зашеметени от магията на театралното изкуство. Забелязах, че две деца реагират емоционално, когато пиесата се играеше на ромски език. През цялото време ги наблюдавах. Постановката приключи с много аплодисменти, ние с децата се върнахме в детската градина и след обед ги питам: – Деца къде бяхме днес, какво гледахме……съответно децата отговаряха. Когато зададох въпроса – На какъв език говореха артистите – тогава бях изненадана – отговориха: – на български, на турски, на английски. Едно от децата се обади и каза, че това не е английски език а ромски език. До този момент никой не им беше споменавал за ромски език. Тогава разбрах, че две от децата в детската градина свободно говорят ромски език. Бях силно впечатлена, защото до този момент не знаех, а и те много добре говореха български език. Разбрах, че нашите малки дечица говорят три езика – български, турски и ромски, чувствах се щастлива, това бяха необикновени деца, жадни за знания – бъдещи учители, лекари, юристи, инженери, строители, икономисти.
Защо съвременният родител трябва да участва активно в живота на ДГ?
Съвременното образование изисква партньорство между учители и родители. Съвременните родители трябва да бъдат партньори на детската градина, да работят в екип с учителите на групите, когато това се случва, виждаме много добри резултати. Свидетел съм на такава група, ами то си е едно семейство, всички са добронамерени. Всяко дете от групата е много важно за тях, уважават, ценят учителите на групата. Заедно празнуват рождени дни на децата и извън детската градина. Планирани са много дейности с родители, с една дума имат си доверие. Децата от тази група и родителите им са си създали едно вечно приятелство. Всички са много позитивни и добри. Това е много полезно за децата, защото растат уверени, спокойни, щастливи, подкрепени от своите родители и учители.
За добро възпитание говорим, когато…
За добро възпитание говорим, когато сме свидетели на хармония в отношенията на деца – учители – родители – персонал. Всички са учтиви един към друг, спазват общоприети норми и правила на поведение, изслушват се, проявяват съобразителност, толерантност, добри маниери. Всички са учтиви и възпитани. Това го виждам в ДГ „Здравец“ град Кубрат, радвам се, че е така. Старая се да сплотя и обединя колектива.
На какво Ви научи Работата с деца?
Работата с деца ме научи на търпение, много любов към професията, постоянство. Живея с чувството, че когато създавам или правя нещо за децата, то никога не е достатъчно. Трябва още и още, и още, защото те заслужават винаги най-доброто, и най-хубавото. Така го чувствам. Искам децата да са здрави, много щастливи и безгрижни.
Скоро отбелязахте 50 годишен юбилей, какво означава това за Вас и вашите колеги?
50 години от създаването на ДГ „Здравец“ град Кубрат е не просто юбилей, това са 50 години изпълнени с търпение, внимание, обич, грижа и отдаденост. През годините детската градина е спечелила доверието на родителите, защото е източник на знания, умения, творчество и възможност за изява. Тук съществува много добра педагогическа и предметна среда. ДГ „Здравец“ е място за съхраняване на българската идентичност и активен проводник на ценности и добродетели. ДГ „Здравец“ има изграден авторитет в обществото, социализира и подготвя децата за успешен старт в първи клас. Тук се формира знаеща, можеща и с необходимото самочувствие детска личност. Съобразяваме се с индивидуалните желания и потребности на децата, дава се възможност за самостоятелен избор и самоизява.
Какво предстои в живота на детската градина „Здравец“, как си представяте неговото развитие?
ДГ „Здравец“ град Кубрат да се превърне в още по модерна образователна институция, където престоят на децата да бъде полезен, приятен и желан.
Г-жо Шабан, и за финал, какво бихте искала да предадете на младите си колеги?
Първо искам да благодаря на целия педагогическия екип за търпението, грижите и любовта, с която всеки ден посрещат детските усмивки. Те са хората, които вдъхват увереност на децата, превръщат знанието в приказно приключение. Пожелавам им здраве, вдъхновение и безброй щастливи мигове с децата. Нека трудът им бъде ценен, сърцата им изпълнени с радост, а всяка детска усмивка да им носи удовлетворение и гордост, да бъдат винаги всеотдайни, усмихнати , обичани и да имат самочувствие като добри специалисти.