Bağlantı haritası Начало » Мухарем Зейнел Юмук

Мухарем Зейнел Юмук

Един от дълбоките, знаещи и интелектуални умове на турския етнос в България. Учител, писател, юрист политически деец (активист, тесен социалист, съратник на Димитър Благоев). След това преминава в БЗНС. В България участва в социалния живот на турското малцинство и е възпитан със западно съзнание. Роден е на 22 януари 1882 г. в разградското село Джаферлер (Севар). Завършва три класа в гимназията в Разград и последните два класа във Видин. След като постъпва и се дипломира в Юридическия факултет в София, учи в Швейцария, а когато се завръща, работи като учител по френски език, адвокат и юрисконсулт на вакъфи. Мухарем Юмук се установява в Разград, след като известно време работи като адвокат в Кърджали. Приятел е с адвоката д-р Георги Ялъмов.
Освен турски и български е знаел френски, латински, руски и есперанто. Пише и стихове. Защитава правата на турските работници и селяни в страната с политически действия през 1919-1923 г., който е неговия най-активен политически период в България. Пише за в. „Зия“ (Ziya), излизал от 7.11.1920 г., закрит на 9.6.1923 г. Вестник „Зия“ става важен източник не само за българската, но и за политическата, социалната и интелектуалната история на Турция през онези години. Toй е либерален и прогресивен вестник, основан от Александър Стамболийски. Издаван е от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) по време на коалицията На общите избори, проведени на 7.12.1919 г., той е избран за член на Общинския съвет на Разград. (46 дни по-късно, 9 юни, се извършва военен преврат, повечето от избраните са арестувани). През 30-те години водил граничния спор за землищата на с Юнуз Абдал (Йонково) и съседното село Калово (Дянково). Особено известне e s Muallimler Marşı (Химн на учителите).

Емигрира в Турция през 1934 г. Умира в Истанбул. Неговият поетичен и национален разказ Uslu ile Süslü (Добър и изискан) е отпечатан в печатница „Балкан“ в Пловдив през 1915 г. Това е монументално произведение, което изразява историческите, социалните, езиковите и фолклорните данни на дунавските турци със стихове с художествени и чисти думи. Не е бил в състояние да разпространи своите творения като пазарна стока. В това отношение той има тежестта на учен и срамежливостта на художник. В нашето общество такива ценности така или иначе не са много обичайна валута.

Автор: Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ