Мустафа Чете

Мустафа Ефраим Чете (Четев) е роден на 03.01.1936 г. в с. Дянково, Разградска област. Завършил е педагогическо училище в Разград през 1954 г. В продължение на три десетилетия е учител в областта. Участва в конкурса, организиран от програмата на турското радио София, със стихотворението „Ах, Делиорман“. Стихотворението, получило голямо признание, е композирано от Али Мехмед, който е работил като музикант в Разградския турски естраден театър, и се превърна в легендарна сърцераздирателна народна песен.

Уволнен е като учител през 1984 г. и няколко години работи в строителството. Отива в Истанбул през 1989 г., като се присъединява към „великото преселение“. Една година работи като начален учител в Истанбул. През 1992 г. се завръща със семейството си в родния си град. От 1990 г. е журналист към централните вестници „Права и свободи“, „Заман“, „Сабах“ и др. Издал е три стихосбирки на турски език: „Лудогорски мелодии“ (1995), „Сини цветя“ – детска поезия (2001) и във връзка със 70-годишния си юбилей през 2006 г. издаде стихосбирката „Със стихове да се усмихне светът“. Има и три издадени стихосбирки на българс“и език – „Лудогорски напеви“ (2008), „Обичта е живот“ (2009) и „Шепот на звезда далечна”, издадена през 2012 г. от библиотека „Орфеева лира“ в София. Негови статии и стихове са публикувани във вестници и списания като „Права и свобода“, „Филиз“, „Нова светлина“, „Народна младеж“, „Дунавска истина“, „Йени хаят“. През 2010 г. успява да издаде и книга за историята на родното си село Дянково, събрала дългогодишните му изследователски разработки в тази връзка. От 1993 г. до 2011 г. е председател на литературното дружество „Делиорман“, обхващащо пишещите на турски и български език творци от Североизточна България.

Toлкова обича родния си край, че стихът „Делиорманска любов“ завършва със строфата „Позволи ми да се смеся с твоята вода, твоята земя, твоя камък!“. Така и става. Умира през 2014 г. Погребан е в с. Дянково.

Автор: Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ