Махмуд Неджметин Делиорман

Журналист и писател (р. 1897, Разград, ум. 7 декември 1973, Истанбул). Започва да се занимава с журналистика през 1914 г. с излизащия в София вестник „Тюрк садасъ“. Издава в. „Делиорман“ (подкрепял правата на мюсюлманско-турското малцинство в България), „Чагръ“ и „Тунабойу“ в Плевен, седмичните списания „Румели“ („Тракия“) в „Бабаески“. След като се премества в Турция през 1934 г. издава „Истанбул“ и „Балкан Постасъ“ (1950-195) (1949-60 г., 14 броя), „Balkan“ (1961-63) в Истанбул и прегледите Çağdaş“ (съвременник) (1946), „Anavatan“ (Родина) (1947) и „Türk Dünyası“ (Турски свят) (1955).

Той пише за вестниците Son Posta, Zaman, Vakit, Istiklal, Son Havadis, Milliyet и Today. Създава издателство Turkish Opinion. Погребан е в гробището Чамлик в Истанбул.

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Махмут Неджметтин Делиорман е един от най-известните талантливи журналисти, публицисти и издатели на турската общност в България. Той е с изключително интересна и пълна с превратности биография, част от която може да попълни много бели петна не само в историята на турското малцинство, но и в политическата история на страната за периода непосредствено преди и след деветосептемврийския преврат. В „Български периодичен печат“, Анотиран библиографски указател. Част III, за издавания от него вестник вестника е отбелязано. „Deli Orman (Дели Орман). Независим, турски вестник. Излиза седмично. Ред. Махмуд Неджмиддин. Разград, п-ца Колев. Мото: Пътят на народа е прав, ние ще го следваме“. Излиза от 1922 до 933 г. От 1930 главен ред. е Бекир Съдкъ. Списва се па османо-турски. Заглавието е и на български език.

Заглавен надпис на вестник „Делиорман“ от 1922 до 1930 г.

Издателят и редактор на вестник „Deliоrman“ Махмуд Неджмеддин Делиорман е роден в Разград. Завършва образованието си отначало в турското училище в Разград, а след това и в българска прогимназия в Разград. Започва кариера още на 16 години в ежедневника „Türk Sadası“ („Турски глас“), чийто собственик и издател е Ахмед Фазлъ Шерифов. Вестникът е печатан в София. След това вестникът през 1919 г. е преименуван в „Tunca“ („Тунджа“) със същия издател. От октомври 1922 г. започва да издава вестник „Делиорман“.

Заглавка на в. „Kara deniz“, издаван в Разград от Ариф Неджип Каскатъ

След като преодолява сполетелите го беди заради националистическите му възгледи, издава вестниците „Mücadele“ („Борба“) от 1926 до 1928 и „Tunaboyu“ („Дунавски далечини“) в град Плевен с 2 излезли броя през 1927 г.

Махмуд Делиорман познава лично Александър Стамболийски (1879-1923) и поддържа политиката му, членува и активно работи в БЗНС, изпълнявайки длъжността секретар на турската секция на съюза в Разград. По чудо остава жив след преврата на 9 юни 1923 г. В килия на Разградския затвор, където е заедно със 17 задържани и разследвани прекарва 15 дни в мъчително очакване да бъде разстрелян или изтезаван до смърт. От споменатите 17 души само за 4 нощи са убити 14.

Писмото на Ив. Багрянов до М. Делиорман

Журналистът познава добре Иван Багрянов (1891-1945), с когото в Разград израстват в една махала, уважава го много, тъй като е убеден в толерантността му към малцинствата. Преживявания на Махмуд Делиорман нямат край и след 10 години той отново се изправя лице в лице срещу смъртта, когато през нощта на14 април 1933 г. около 200 младежи българи нападат турските гробища в Разград и разрушават 150 гроба. М. Н. Делиорман, който вече се е доказал като смел и талантлив журналист случайно се намира в града. Той е обвинен в измяна на родината и се озовава в положение, което не е по-безопасно от това след деветоюнския преврат. Задържан в едно разградско село, едва се спасява от местните полицейски служители с бягство. Укрива се дни наред. За втори път е задържан във Варна и закаран в Разград, където протестираща тълпа от разградчани иска да го линчува. Освободен е чак след разговора на турския посланик в София с министър-председателя Никола Мушанов (1872-1951). По искане на министър-председателя М. Н.Делиорман го посещава и тогава Мушанов устно му гарантира живота и правото свободно да се занимава с журналистика, както и да продължава да издава вестник „Делиорман“.

Çanlar benim için çaldi („Камбаните бият за мен“), биографична книга на М. Делиорман

Много скоро обаче, на връщане към къщи (Горна Баня), той е нападнат от членове на бойните групи към Комитета за свобода на Тракия, бит е почти до смърт и е хвърлен в безсъзнание в канализационна шахта. Случайно минаващ оттам нощен пазач чува стенанията му и го спасява. По пътя за полицията идва на себе си, иска да бъде закаран веднага в болница и след получаване на първа помощ се укрива за известно време. Когато се изправя на крака, нелегално емигрира в Турция.

От 1933 година, когато е принуден да емигрира, работи в издания на периодичния печат в Турция, сред които по-известен е ежедневника „Vakit“ („Време“). В Турция М. Н. Делиорман издава два собствени вестника – „Rumeli“ („Tракия“) и „Balkan Postası“ („Балканска поща“). Махмут Неджметин Делиорман е назначен за кореспондент на Балканите за вестник „Миллиет“ в София за периода 1934 -1936 г. Той взема със себе си съпругата си Мюрюввет и в столицата се ражда синът му Алтън, на 25 юни 1935 г.

По време на Втората световна война по нареждане на Иван Багрянов, бившият председател на Народното събрание на България Стойчо Мошанов се среща с М. Н. Делиорман в Истанбул. Запознал се е със Ст. Мошанов още през 1938 г., когато работи за известно време като кореспондент в София. Чрез консула в Истанбул – Балабанов, министър-председателят Иван Багрянов му изпраща писмо в Истанбул с дата 17 юли 1944 г. с искане то да се публикува във вестник „Вакит“. Наред с това И. Багрянов установява телефонна връзка с журналиста и го кани да посети България, за да се увери сам в промененото от неговото правителство отношение спрямо турското малцинство. Така М. Н. Делиорман неочаквано се оказва в ролята на посредник между Багряновите официални и неофициални представители в Турция и турските власти, следи с интерес мисията на Стойчо Мошанов в Турция и Кайро, става свидетел на усилията на министър-председателя Иван Багрянов да осъществи контакти с английски и американски дипломати и да се проведат преговори за излизане на България от войната. В крайна сметка мисията не се увенчава с успех.

Добре познаващ проблемите на България и Балканите, и говорещ отлично български език, Махмуд Делиорман е първият турски журналист, който непосредствено след деветосептемврийския преврат заминава за България като кореспондент на няколко турски вестника. В продължение на близо два месеца от София и Беломорието М. Н.Делиорман изпраща кореспонденции до вестник „Vakit“, които се публикуват и в други турски ежедневници. Тези свои първи впечатления и размисли след около година редактира и издава в отделни книжки.

В своите записки Махмуд Делиорман описва разрухата на България след съветската инвазия, пиянството на съветските войници, настъпилата немотия, окаяния живот в София и в местата, които е посетил. Особено е потресен от една случка в кафенето на хотел „България“, което е посещавано от българската интелигенция, висши офицери, служители от Външното министерство, представители на чужди посолства, български и чуждестранни журналисти. М. Н. Делиорман седи на една маса с бившия аташе по печата в Турция Георги Матов и писателя Добри Немиров, когато в кафенето влизат двама пияни руски офицери и сядат на една маса при непознати български клиенти. Понеже тук освен по една малка чаша ракия не се предлагало голямо количество алкохол, на тях им се сервира малка водка, но те с помощта на оръжието заповядват на сервитьора да им донесе цяла бутилка. Възмутени от държанието им, някои от посетителите напускат заведението. Напилите се офицери отиват до умивалнята и много скоро оттам се чуват изстрели, след което двамата се появяват отново в кафенето – единият с пистолет в ръка, а другият ранен. Като се връща в Турция, Махмут Неджмеддин Делиорман основава Турската партия на труда и земеделците през 1946 г. Животът на тази партия не е дълъг и той продължава да работи за различни вестници в Истанбул и пише книги. Бил е женен два пъти и има четири деца.

Автор: Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ