Автор: Мухарем Алиосман
Маето представлява ритуал, който съчетава почитта към светеца и природата с духовни и колективни действия. Провежда се на открито, обикновено в близост до тюрбе и вековни дървета, като се утвърждава като ключова част от културната и духовна идентичност на турците приобщени към различни духовни братства като бекташи и бабаи, които са свързани с алеви традицията в исляма. Ритуалът обединява духовни, социални и културни аспекти, носейки послание за единство, благодарност и хармония с природата.
Традицията на маетата в Източните Родопи
От май до ноември турците алиани организират събори в чест на светците, покровители на техните селища. Тези събори, в Източните Родопи се наричат „мае“ или „махия“ (от арабски – живот, природа), носят специална символика и духовна значимост. Наименованието „мае“ се споменава в житието на Отман Баба, завършено през 1483 г. от дервиша Кючюк Абдал. Това показва, че маето като традиция е била разпространена сред турското население в Тракия и Родопите още през 15 век.
Има вероятност празникът да идва още от времето на древните тюрки, които са били тенгристи и да е свързан с почитта към древната тюркска богиня (У)Мая, чието име означава празник, курбан, тайнство и молитва.
Първото мае в Източните Родопи се провежда на 1 май в село Горна Крепост, община Кърджали, в чест на Хъзър Баба. Последното се отбелязва към средата на ноември край теккето на Къзъл Дели в чест на Мюрсел Баба.
По време на пролетните маета често се извършват и ямур дуасъ –(турски – молебени за дъжд), което като обичай е разпространено предимно сред турците от сунитското направление на исляма. Но и те в повечето случаи се правят до гроб на дервиш, на хълм сред дървета и това отразява древния общ корен на обичая, който идва от времето на древните тюрки и се е съхранил под една или друга форма сред днешните турци независимо от религиозното им направление.
Алианите от Източните Родопи подържат и посещават повече от 70 тюрбета, а до 30-40 от тях правят махиета.
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МАЕТО
Благославяне и жертвоприношение
Курбанът е централен момент в маето, символизиращ благодарност и молитва за благоденствие. Обредът започва с благославянето на животното от дедето – духовния водач на алевийската общност. Това действие придава свещен характер на жертвоприношението, превръщайки го в акт на духовно значение. Курбанът не е просто храна, а дар, посветен на светеца, с молба за закрила и плодородие.
Съвместна подготовка на курбана
След благославянето хората от общността се събират, за да приготвят месото за традиционния пилаф. Месото се готви в големи казани заедно с ориз, като съвместната работа символизира единството и отговорността на общността. В различни региони изборът на животно за курбан – овен, теле или бивол – отразява местните традиции и ресурси. Част от месото се отделя за търг, който е важна част от ритуала.
Пилафът: Споделена благодат
Курбанът се превръща в пилаф, който се споделя между всички присъстващи. Това ястие е център на свещената трапеза и обединява хората чрез акта на споделяне. Колективното готвене е съпроводено с общуване, труд и молитви, което допълнително укрепва връзките между членовете на общността.
В миналото обредното ястие на маетата било кешкек – приготвен от грухана пшеница, което добавяло допълнителен обреден характер на празненствата.
Свещеното място и поклонението
Маето винаги се провежда на свещено място, включващо тюрбе – гробница на почитан светец или духовен водач. Мястото обикновено е заобиколено от вековни дървета, символизиращи вечността и връзката между човека и природата. Участниците се покланят в тюрбето, палят свещи и оставят дарове като храна, плодове и монети, изразявайки благодарност и духовна връзка със светеца.
СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА МАЕТО
Събиране на общността
Маето играе важна социална роля, като събира хората, за да укрепят връзките помежду си. Това е време за общуване, обсъждане на духовни и житейски въпроси и изразяване на благодарност. Общността се обединява чрез споделянето на опит и радости.
Търгът: Акт на взаимопомощ
Търгът с месото от курбана и даровете осигурява средства за бъдещи ритуали и символизира взаимната подкрепа. Всеки допринася според възможностите си, а събраните средства подсигуряват продължението на традицията. Това е цикъл на отдаване, благодарност и подготовка за бъдещето.
ДУХОВНИ РИТУАЛИ И ВЕЧЕРЕН ДЖЕМ
Молитви и духовни практики
Маето включва изпълнение на молитви, нефеси (духовни песни), семах-обредни танци и други ритуали, насочени към почитане на светеца и привличане на божествена благодат. Всеки елемент от ритуала – от благославянето на курбана до споделянето на храната – е израз на духовна връзка и молитва за хармония.
Вечерно джем-събрание
Джемът е свещено събрание, провеждано вечерта на маето. В него се изпълняват молитви, нефеси и ритуали, които укрепват вярата и духовната връзка на общността. Джемът е сакрално пространство за размисъл и пречистване.
СРАВНЕНИЕ СЪС СТАРОТЮРКСКИТЕ ВЯРВАНИЯ
Почит към природата и свещените места
Както в старотюркските вярвания, така и в маето, природата е свещена. Планини, дървета и извори са символи на връзката между човека и божественото. Провеждането на ритуала на открито подчертава хармонията между природата и духовния свят.
Тенгристите имат голямо уважение към природата. Високата планина, вековното дърво, водата се почитат, защото се вярва, че те имат дух. Например за да се молят на планинските духове на определени места те струпват камъни, което наричат Оба и я обикалят три пъти и поставят камък, за да привлекат късмет и защитата на духовете.
Жертвоприношение
Жертвоприношението, характерно за тенгризма, е адаптирано в ислямски контекст в маето. Курбанът се посвещава на светеца, но остава символ на благодарност и молба за благословия. Изборът на животно отразява местните традиции, както и в старотюркските обичаи. От оброчните животни за най-ценен се считал белият кон, след туй овце и говеда.
Колективно участие
Както в тенгризма, така и в маето, ритуалите обединяват общността. Всеки член има роля в подготовката и провеждането на ритуала, подчертавайки взаимозависимостта и споделената съдба на хората.
Азиатските хуни през първия месец на годината, в двореца на владетеля и през пролетта (юни според сегашния ни календар) Гьок-тюрките и уйгурите през същия месец при извора на река Тамир и хуните в Tai-lin през есента, отправят курбани за Тенгри, предците, природата.
Заключение
Маето е уникален обред, който съчетава древни традиции с ислямската култура, запазвайки връзката между човека, природата и духовния свят. Този ритуал не само почита светеца, но и укрепва идентичността и солидарността на общността, утвърждавайки непрекъснатия цикъл на благодарност и духовно обновление. Традицията на маето съпровожда турците от земите им в централна Азия до Анадола и Балканите и показва, колко здраво са свързани турците с традициите си, които съхраняват независимо от религия, география и култура.
