Културното наследство на мюсюлманите в България беше тема на кръгла маса

Културното наследство на мюсюлманите в България беше тема на кръгла маса
Сдружението за културно взаимодействие в София организира кръгла маса, на която участваха изследователи на турско-мюсюлманската култура в България. Тя се състоя по инициатива на председателя на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед, етнолога д-р Йелис Еролова и историка Октай Алиев.
Осем души представиха доклади, свързани с историята, културата и традициите на мюсюлманските общности в България.
Сред участниците бяха етнолозите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН д-р Йелис Еролова и д-р Бехрин Шопова, преподавателят във Висшият ислямски институт д-р Селиме Хасанова, преподавателят в университета „Улудаг“ в Бурса д-р Нергис Имамогу, историците Октай Алиев, Сунай Мазгалджиев и д-р Кемал Рашид, както и ръководителят на Издателството към Мюсюлманското изповедание Джемал Хатип.
Салонът на Медийно-културния център на Главното мюфтийство събра над 30 души, които дойдоха, за да чуят презентациите и докладите на изследователите по темата.
Кръглата маса беше открита от Ведат Ахмед, който влезе и в ролята на модератор.
Д-р Йелис Еролова представи първия доклад в програмата – „Мюсюлманското културно наследство и недвижимите културни ценности с местно значение“.
Като един от малкото изследователи на „Мевлид“ д-р Бехрин Шопова се спря на ролята на произведението в развитието на културата и запазването на традициите при мюсюлманските общности у нас. В доклада си ученият от БАН представи своето изследване върху различните му форми и изпълнения сред различните етнически общности у нас.
Октай Алиев посвети доклада си на приноса на мюсюлманските общности във Войните за национално обединение на България (1885-1918 г.). Историкът изтъкна, че те са участвали масово и активно в тях, давайки много жертви.
Д-р Селиме Хасанова на свой ред се спря на „Хадисните надписи във вътрешния интериор на джамии в България“. От нейния доклад стана ясно, че малко хора разбират и оценяват тези надписи, което често води до унищожаването им при реставрация или ремонт.
Д-р Нергис Имамоглу се включи онлайн към конференцията и говори за бита на турците в Източните Родопи, историкът Сунай Мазгалджиев – за демографските процеси в Неврокоп от XVIII до началото на ХХ в.
Последните два доклада бяха на д-р Кемал Рашид и Джемал Хатип. Д-р Рашид представи доклад за състоянието на Османското културно наследство в България.
„Ние принадлежим на Аллах и наистина ще се завърнем при Него“, повелява Свещеният Коран. Затова в последния доклад от кръглата маса Джемал Хатип, говори за османските надгробни паметници от с. Вълкосел и Благоевградско.
Поради големия интерес към представените теми и доклади организаторите и гостите на събитието изразиха готовност за организиране на още подобни лекции, конференции и дебати.

Източник: Главно Мюфтийство