Криза в печатните медии на турски език в България

Печатните медии, излизащи на турски език в България изживяват криза, след период на подем. Една от предпоставките за възраждането им бе спазването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която задължава държавите да дадат свобода на… „етническите“ медии. В последните две години обаче, печатните издания в България са в упадък, поради непосилните разходи за хартия, хонорари и печат. Това се отрази, както на вестниците, така и на списанията на турски език. В момента едва оцелява единствено седмичника „Кърджали хабер”, излизащ в Кърджали. Стабилно се развива единствено списанието за литература и изкуство „Небет тепе”, като една от причините е успешния абонамент.

Ще припомним, че печатни издания на турски език в Българската държава се появяват още след Освобождението от османска власт през 1878г. Бумът е по време на управлението на Българският земеделски народен съюз на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г. Тогава почти всяка значителна партия прави свое издание на турски език, за да привлече на своя страна турското население. Центърът на тези издания е бил в София. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. много от изданията са закрити, заради подозрения в кемалистка пропаганда. Политиката се повтаря и по време на Втората световна война през периода 1940-1944г.

След 9 септември 1944 г. идеята за издания на турски език е монополизирана от държавата.

    Излизалите в продължение на близо век вестници са твърде много, за да ги изброяваме. Повечето от тях са се опитвали да представят честно и обективно проблемите на турците в България. Темите които са засягали са били от изповядваната религия до запазването на културата и фолклора.

Най-дълго на българския пазар в ново време се задържа вестник „Заман”. В продължение на 23 години той бе финансиран от мрежата на Фетуллах Гюлен. Изданието се афишираше като независимо. То бе закрито след неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Таип Ердоган.

Най-много опити за създаване на медии на турски език след демократичните промени в България се правят след ратифицирането от България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 1999 г. Условия за това създава фондацията „Отворено общество“. В изследване на Центъра за социални практики с председател проф. Евгени Дайнов, чийто резултати се публикуват през 2002 г., се сочи необходимостта от „етнически“ медии за по- обективно отразяване на живота на малцинствените общности включително и турската. Американски специалисти смятат, че бъдещето е в… мултиетническите общества са „етническите“ медии. 

Център на медиите на турски език става Кърджали. Според един от основоположниците на „етническия“ печат в по-ново време Мюзеки Ахмед  причината е в това, че Кърджали бил за турците емблематичен. Негласно се налага убеждението, че тук живеят най-голям брой представители на турския етнос на Балканите извън Турция.

Първата лястовица е „Йени хаят“. Идеята е на издателя Иван Бунков. През 2005 г. издателска къща „Родопи“ ООД кандидатства за финансиране на притурка на турски „Йени хаят“ пред фондация „Отворено общество“. Къщата получава едногодишно финансиране. Стартира самостоятелен седмичник. Издателската къща го печата до 2009 г.

     През 2005г. журналистът Нахит Догу пуска сайта Kircaali, който е изцяло на турски език. Той съществува около година. През 2006 г. започва да излиза нов седмичник „Родоплар“, списван също от Нахит Догу. От него излизат 23 броя. Поради липсата на средства „Родоплар“ спира да се печата. Нахит Догу се прехвърля в ИК „Родопи“ и списва „Йени хаят“.

    На 1май 2006г. възниква идеята за информационен сайт на турски език „Кърджали хабер“. Негов администратор става Мюзекки Ахмед. През 2007 г. се появява и първият вестник „Кърджали хабер“. Той излиза през месец декември и е посветен на загиналата през 1984г. Тюркян. През 2008 г. вестникът започва да се издава веднъж месечно. От 2010 г. вече е седмичник. Издава го Мюзекки Ахмед. „Кърджали хабер“ е с тираж около 2000 броя, като има абонати из цялата страна. Според Мюзекки Ахмед изданието е… национално и 90 на сто от новините са национални. 

      През 2008 г.съпрузите Мехмед Алев и Емел Балъкчъ започват издаването на списание „Алев“, което е двуезично. Списанието се разпространява чрез абонамент в цялата страна.  През най-успешните години тиражът му е достигал до 1000 екземпляра. Списва се и на български, и на турски език. Ориентирано е към култура и изкуство. Предимство имат постиженията на творци от турската общност, но се публикуват и материали от автори от други етноси. 

     От 2009 г. тръгва да излиза сайтът кirdjali.еu,администриран от Рафет Али. Списва го живеещият в Бурса Кямил Топчу. Материалите са на турски език. През същата 2009 г. започва списването и на сайта agans.bg. Администрира го Нахит Догу. Той първоначално е двуезичен. Схемата е 80 на сто новини за турците в България и 20 на сто – национални. Излиза изцяло на турски език и в момента. Подкрепяше го лидерът на правозащитната организация „Справедливост-България“ Сезгин Мюмюн. В началото на 2013 г. той, заедно с Нахит Догу, започват да издават вестник Ajans.bg, от който излизат само три броя.

       Нахит Догу направи опит да издава вестник „Балканлар”,но средствата бяха недостатъчни и изданието прекъсна съществуването си.

Характерното за всички медии на турски език в Кърджали е, че искат да имат… национално присъствие и влияние. За това обаче се иска постоянно финансиране. Повечето от тях преустановиха съществуването си твърде рано. Мюзеки Ахмед и Емел Балакчи смятат, че българската държава трябва да създаде специален фонд, който да отпуска средства по проекти за „етнически“ медии. На противоположното становище е Нахит Догу. Според него трябва да оцелеят само качествените и независими медии. Бъдещето е на сайтовете, които се издържат с по-малко пари и имат по-голямо влияние от печатните медии, смята Догу.

Източник: Haskovo.net

---