Коджа Юсуф – непобедимият борец от с. Черна, Шуменско

От: Българсата история в професионалната борба.

Юсуф Исмаил, Коджа Юсуф (Големия Юсуф) или просто Юсуф е една от най-легендарните фигури в историята на професионалната борба през 19-ти век. Известен на Запад с прозвището „Страшният турчин“ (The Terrible Turk на английски), през онези години Юсуф е борец със страховита репутация на три континента (Азия, Европа и Северна Америка) и при това в три различни типа борба (мазна, гръко-римска и кеч). Юсуф е една напълно реална, но в същото време и доста митична фигура в историята на професионалната борба.

Юсуф Исмаил се ражда в с. Черна, община Хитрино (област Шумен), през далечната 1857 г. По това време селото носи името Каралар и е в пределите на Османската империя, но в наши дни, разбира се, то е на територията на България. Мазните (пехвливански) борби привлекли интереса на младия Юсуф отрано. Твърди се, че както от бащина, така и от майчина, страна в рода му е имало и други пехливани, така че може да се каже, че борбите са му били в кръвта. Популярният пехливан Кел Исмаил от с. Макариополско (община Търговище) станал учител на Юсуф и го подготвил добре за бъдещите успехи. Тъй като по това време имало друг популярен борец на име Юсуф, за да бъдат разграничавани двамата първият станал известен като Малкия Юсуф (Kючук Юсуф на турски), а 188-сантиметровият Юсуф Исмаил като Големия Юсуф (Буюк Юсуф на турски, но в по-късни години това сe променя на Коджа Юсуф, както е известен до ден днешен). Историята гласи, че Юсуф побеждавал всичките си опоненти и в крайна сметка репутацията му на непобедим борец го изправила лице в лице с друг непобеждаван борец – Кел Аличо. Твърди се, че Кел Аличо (родом от с. Койнаре, Плевенско) е бил шампиона на Османската империя по мазна борба, или иначе казано башпехливана, в продължение на цели 26 години. Безспорно, най-доминантният турски борец от 19-ти век… докато не се изправил срещу Коджа Юсуф. Борбата им продължила няколко часа и не се очертавало да има победител. Обявена била за завършила наравно, но в крайна сметка, след кратки речи от двамата, ветеранът Аличо признал Юсуф за достоен негов наследник и го обявил за новия башпехливан на Османската империя. Юсуф държал тази титла няколко години и накрая след като завършил наравно с Адалъ Халил (най-добрият ученик на Кел Аличо, родом от Одринския край) оттам-нататък вече Халил бил считан за новия башпехливан. Общо взето такава е историята на Юсуф, както е разказана в многобройните турски статии и книги за него, които обаче в голяма степен се основават на устната традиция като основен източник на информация. Като изключим това къде и кога е роден, останалото няма как да бъде потвърдено, но така или иначе така е запомнена историята на Юсуф в мазната борба. От 1895 г. натам, нещата вече могат да бъдат проследени в тогавашната преса и вече можем да си говорим по-фактологично.

Пълните детайли не са ясни, но едно е сигурно – през 1894 г. френският професионален борец Жан Дублие и неговият ученик българина Никола Петров посещават Турция, където успяват да убедят трима турски борци да станат професионални борци и да отидат с тях в Париж Въпросните трима пехливана са Юсуф, Али Нурулла Хасан (от с. Борци, Шуменско) и Мехмед. Във Франция тогава се практикуват т. нар. гръко-римски борби и тримата турци нямат дори грам опит в подобни борби, но пък за сметка на това имат добри ментори в лицето на Петров и най-вече Дублие. Дублие става тяхен менажер и през декември 1894 г. той подписва договор с парижка вариететна зала да докара турските борци в Париж през март 1895. Договорът на турците им гарантира заплащане от 3,500 френски франка за един месец борби, което е доста голяма сума за онези години (средностатистическият французин тогава вади около 100-150 франка на месец).

Юсуф, Нурулла и Мехмед дебютират в Париж на 20-ти март 1895 г. Първоначално трябва да се борят в друга зала, но в крайна сметка борбите им са в популярната „Фоли Бержер“. Франция е родината на професионалната борба. Гръко-римски професионални борби се провеждат там още от второто десетилетие на 19-ти век. Конкретно във френската столица зрителският интерес към борбите варира доста през годините. Към 1895 г. към този тип борби в Париж има някакъв интерес, но не е много голям. Пристигането на турските борци променя това. Турците се борят няколко пъти на седмица и борбите им срещу популярни френски борци като Пол Понс, Фернанд Сабес и Леон Дюмон пълнят залата редовно (около 1,700 места). Френската публика не е виждала борци като тях досега – обличат се различно, борят се различно и начинът, по който са представени на публиката също е различен. Турското трио става сензация и заради тях тримата гръко-римските борби отново се радват на голяма популярност във френската столица. Години по-късно, в мемоарите си, дори и самият Полс Понс признава, че именно турските борци съживяват интереса към борбите в Париж.

Юсуф и другите двама турци се борят в Париж от 20-ти март до 19-ти май 1895 г. Първоначално Юсуф се бори срещу Фенелон, Леон Дюмон, Нурулла, Фернанд Сабес и др. После на 13-ти април има инцидент, който дава начало на враждата между Юсуф и най-популярното френско борцово име по това време – Пол Понс. На въпросната дата Понс побеждава гиганта Нурулла (2 м, 150 кг), но лидерът на турците, Юсуф, оспорва победата на французина и настоява той да даде реванш на Нурулла. Така започва конфликта между Юсуф и Понс. В крайна сметка двамата се изправят един срещу друг на 26-ти април. 188-сантиметровият турчин Юсуф срещу 196-сантиметровия французин Понс. Битка на 120-килограмовите борци. Двама борци без загуба досега в парижките борби. Срещата трае цели 50 минути и завършва без победител. Реваншът им на 4-ти май продължава 48 минути и също няма излъчен победител. Има и трета борба между тях на 8-ми май, но уви резултатът не е известен. Друг популярен френски борец, който се бори с Юсуф няколко пъти, е Морис Гамбиер. Една от борбите им е с интересно условие – Юсуф трябва да победи както Гамбиер, така и друг борец на име Раул един след друг, и ако някой от двамата французи успее да издържи 20 минути без да бъде победен, този борец ще получи парична награда от 500 франка. Последният голям опонент на Юсуф в Париж е „Съвременният Херкулес“ Бернар Лeтнер. Летнер по принцип е популярен силов атлет и няма много опит в борбата, но пък притежава голяма физическа сила. Един от коронните му трикове е късане на вериги с голи ръце. Летнер, който през пролетта на 1895 г. демонстрира силата си в друга парижка зала, изведнъж отправя дръзко предизвикателство към Юсуф – 10 хиляди франка награда, ако Юсуф успее да го победи. Двамата се борят два пъти, но за съжаление резултатът от борбите не е известен. Това, което е известно е, че Юсуф напуска Париж без да е бил победен дори и веднъж.

Юсуф, Нурулла и нов турски борец на име Кара Осман се завръщат в Париж половин година по-късно. От 16-ти ноември 1895 г. натам те се борят ежедневно в „Зимния цирк“ (популярна парижка зала). Турците и техният менажер Дублие отправят предизвикателство към всички професионални борци и борци-аматьори: 1,000 франка награда за този, който успее да ги победи. Първият кандидат е французина Трилат. Близо 4,000 хиляди зрители гледат срещата му с Юсуф, която приключва бързо с победа за Юсуф след около 10 минути борба. Не дълго след въпросната борба отвореното предизвикателство на турците е прието от двама нови борци. Антонио Пиери (от Гърция) и Том Канън (от Англия) са двама от най-популярните професионални борци от гръко-римския стил по това време. Този път, обаче, вместо да се борят те влизат в ролята на менажери. Пиери и Канън идват в Париж заедно с двама нови турски борци – Кара Ахмед и Ибрахим Махмут (познат в Турция като Хергеледжи Ибрахим). Четири години по-късно Кара Ахмед (родом от Разградския край) ще стане световен шампион по гръко-римска професионална борба, но в случая вторият борец и негов учител Ибрахим Махмут (родом от с. Езерче, Разградско) е по-важен. Още с пристигането си в Париж Пиери и Канън приемат предизвикателството на Дублие и неговите протежета. Пиери и Канън заявяват уверено, че един от тяхните турци може да победи един от турците на Дублие и да спечели наградата от 1,000 франка. Срещата е насрочена за 4-ти декември 1895 г. Юсуф срещу Кара Ахмед. Някои репортажи даже казват, че срещата е за световната титла. Като гарант за борбата Пиери и Канън обещават, че ако тяхният борец не се появи за срещата, те ще дадат 1,000 франка от собствените си джобове на бедните в Париж.

Борбата наистина се състои и се превръща в една от най-коментираните борби в историята на Франция през 19-ти век. Кара Ахмед трябва да е опонента на Юсуф, обаче в последния момент се случва нещо любопитно. Не е ясно защо, но Ибрахим Махмут заменя Кара Ахмед в борбата. Зрителите в залата никога не са виждали Ахмед или Махмут, така че не разбират за тази смяна и смяната не е обявена пред публиката. Зрителите си мислят, че гледат Ахмед, но на следващия ден един от парижките вестници, който помага в организацията на борбата, разкрива рокадата с борците. И все пак, не това е най-интересното относно срещата и не заради това тя става толкова коментирана. Борбата между Юсуф и Махмут трае над 40 минути – над 40 минути, в които двамата борци се борят изключително ожесточено един с друг. Срещата завършва, когато Юсуф си пъха пръстите на едната ръка в носа на Махмут и междувременно започва да го души с другата ръка. Том Канън се намесва като се опитва да спре побеснелия Юсуф, публиката се ядосва и започва да се бунтува, което води до полицейска намеса, за да се укроти тълпата. На следващия ден новината за бруталната борба между турците и разярената тълпа се коментира обширно на страниците на френската преса. Париж никога не е виждал такива свирепи сцени по време на почтен спорт като борбата. Срещата между Юсуф и Махмут остава завинаги в историята на френската професионална борба и дори и години по-късно журналисти и писатели я споменават като една от най-грубите борби, които някога са се състояли във Франция. В известна степен именно тази борба създава репутацията на Юсуф като свиреп и чудовищен борец – репутация, която ще го направи голяма сензация и в Америка няколко години по-късно.

Няколко седмици след скандалната борба с Ибрахим Махмут, тримата турски борци на Жан Дублие тръгват на турне из Франция. В периода януари-септември 1896 г. Юсуф, Нурулла и Кара Осман се борят в Роан, Сент Етиен, Нант, Бордо, Тулуза, Марсилия и т.н. За няколко седмици се връщат и в Париж. Навсякъде, където отидат, към борбите им има голям зрителски интерес. Тримата предлагат различни суми на професионалисти и аматьори да се изправят срещу тях. Ако мераклиите оцелеят определено време без да загубят от турците, те получават определена сума. Сумата, ако някак успеят да ги победят, е по-голяма. Редица аматьори си пробват късмета срещу Юсуф, но те често са победени за броени минути, някои дори за под минута. Професионални борци като Пол Понс, Никола Петров, Фернанд Сабес, Морис Гамбиер, Емиле Лимузин и др. също се борят с тримата турци по това време. След кратка почивка, турското трио има и второ френско турне от януари 1897 до април 1897 г. Този път посещават Троа, Реймс, Сент Куентин, Сент, Тур, Анжер, Амиен и др. Последната борба на Юсуф във Франция, за която има сведения, е на 17-ти април 1897 г. в Амиен. Информацията е ограничена, но поне според наличната информация Юсуф напуска Франция без да е бил побеждаван от друг борец. Името му се знае в цяла Франция и навсякъде всява респект. Най-голямата му слава, обаче, тепърва предстои.

На 18-ти февруари 1898 г. Юсуф Исмаил пристига на пристанището в Ню Йорк и не пристига сам – придружен е от Жан Дублие и Антонио Пиери (за които вече стана дума по-горе). Големите пари тогава са в Америка и опитни менажери като Дублие и Пиери осъзнават каква огромна възможност имат пред тях. Юсуф вече се е доказал като голяма атракция във Франция, а сега идва време да направи фурор и в Америка. Пиери е представен като менажер на Юсуф, а Дублие като неговия спонсор. Малко след това се появява и Том Канън, който е представен като главния съветник на Юсуф. По-нататък американецът Джон МакКормик става тренировъчен партньор и редовен опонент на Юсуф, а грък на име Атон Димитриус му е назначен за личен преводач. Има и човек, който да му помага за пътуванията му из САЩ. На този етап Юсуф вече не е просто обикновен борец. Юсуф вече е цяла бизнес корпорация – няколко човека се грижат за него и си вадят прехраната благодарение на него. Никой друг борец дотогова не е имал толкова голям екип от хора зад себе си. Машината зад Юсуф работи с пълна пара и целта ѝ е да го направи възможно най-голямата атракция в американската професионална борба.

В историята на американската професионална борба до 1898 г. няма друг борец, който да е бил представян по начина, по който е представен Юсуф. Всичко започва стандартно – спонсорът Дублие отправя предизвикателство към всички борци в Америка и предлага парична награда от $500 за всеки, който може да победи непобедимия Юсуф. Дублие казва, че Юсуф най-вече иска да се изправи срещу Ърнест Роубър (най-добрият борец в Америка в гръко-римския стил) и Еван „Удушвача“ Люис (най-добрият американски кеч борец по това време). $500 на пръв поглед не звучи като голяма сума, но всъщност, като се вземе предвид инфлацията, това се равнява на около $16,000 в днешни пари. Подобни парични предизвикателства са стандартни за времето, но това, което не е стандартно са нещата, които се пишат за самия Юсуф. Юсуф е представен пред американската публика като нещо напълно различно от всичко, което са виждали до този момент. Изглежда различно, бори се различно, мисли различно и е различен от типичните борци в Америка по всички параметри. Изписват се един куп твърдения за Юсуф – верни и неверни. Подробно се коментират големите му размери, липсата му на борцова техника за сметка на огромната му физическа сила, как предпочита смъртта пред загубата на тепиха, как не е губил борба досега, големите му победи досега, как родът му е пълен с борци, как е шампионът на Султана, как се е борил с бик и го е победил, как американските шампиони ги е страх от него, мюсюлманската му вяра, семейното му положение (твърди се, че има три съпруги), странният му за американците начин на обличане, как яде по 12 овнешки пържоли и пие по 4 кафета наведнъж, как не признава банкноти и иска да му се плаща само в златни монети, и т.н. Всичко това е част от стратегията на неговия екип да създават голям интерес около неговата личност и определено успяват. Пристигането на Юсуф в САЩ е безспорно най-голямата и най-коментирана тема в американската професионална борба през 1898 г. „Страшният турчин“ Юсуф, както е известен той в Америка.

Дублие, Пиери и останалите от екипа на Юсуф са доста опитни в професионалната борба, но нямат необходимите връзки и влияние да организират големи борби в САЩ самостоятелно. Тук в историята се намесва Уилиям А. Брейди. Брейди е американски продуцент и спортен промоутър, който по това време е един от най-влиятелните промоутъри в САЩ и е менажер на бившия световен шампион по бокс в тежка категория Джеймс Корбет. Брейди вижда огромния боксофис потенциал в Юсуф и става новия менажер на „Страшният турчин“. Брейди подписва договор с Юсуф, който гарантира на турчина седмична заплата, еквивалентна на около $8,000 в днешни пари, но Юсуф също така получава и бонуси за по-големите му борби – например, около $53,000 (в днешни пари) за първата му борба в САЩ. Това са много големи суми за онези години – със сигурност по-големи от заплащането, на който и да е било друг турски атлет дотогава. Друго влиятелно име, което трябва да споменем тук, е Мартин Джулиан. Джулиан е менажер на настоящия световен шампион по бокс и човекът, който отнема титлата от Корбет – Боб Фитцсимънс. Освен това, Джулиан е менажер и на един от най-популярните борци в Америка – Ърнест Роубър. Мачът за световната титла между Корбет и Фитцсимънс е най-голямото боксово събитие за 1897 г. и сега, една година по-късно, клиенти на Брейди и Джулиан отново ще се изправят един срещу друг, но този път в най-голямото борцово събитие за годината. Всичко това е хубаво да се обясни, за да стане ясно, че менажерите/промоутърите, които организират първата борба на Юсуф в Америка са от възможно най-високо ниво.

След няколко седмици предизвикателства и коментари от лагерите на двамата борци най-после първата борба на Юсуф в САЩ е насрочена. Датата е 26-ти март 1898 г. Мястото е легендарната зала „Медисън скуеър гардън“ в Ню Йорк. Опонент на Юсуф е германецът Ернст Рубър, известен в Америка като Ърнест Роубър. Роубър е считан за американския шампион по гръко-римска професионална борба, а в някои кръгове го считат и за световния шампион. Срещата му с Юсуф е по правилата на гръко-римската борба. Победителят ще получи 50% от приходите от билети, както и страничния залог от $500. Казва се и че борбата е за световната титла, но това не е официално. Световният шампион по бокс Боб Фитцсимънс е в ъгъла на Роубър за срещата. Комбинацията от интереса към новодошлия Юсуф, популярността на Роубър и умелото промотиране от страна Брейди и Джулиан превръща срещата между Юсуф и Роубър в може би най-голямата борба в историята на САЩ дотогава. Точната посещаемост не е известна, но в пресата се споменават цифри от 6,000 до 15,000 зрители. Надали публиката е била 15 хиляди, тъй като залата тогава не е побирала толкова много хора, но със сигурност тълпата е била доста голяма за онези години и при всички случаи една от най-големите публики в историята на американската професионална борба дотогова. Самата борба, обаче, завършва по противоречив начин…

Както вече стана дума, имиджът на Юсуф в американската преса е имидж на борец, който е напълно различен от всички останали борци в Америка. Репортажите, и изходът от борбата му с Роубър, не само затвърждават този имидж, но и го засилват доста. Описанията на борбата споменават как Юсуф е борец с голяма физическа сила, който няма борцова техника и не зачита правилата на борбата. Думата, която може би най-добре описва имиджа му в очите на американската публика, е свиреп. И тази свирепост е налице в борбата с Роубър. Голямата борба между двата колоса трае само минута и 50 секунди. В края на срещата Юсуф блъска Роубър и американския шампион пада от платформата, на която е тепиха. Роубър се контузва и не може да продължи да се бори. Официалният резултат е победа за Роубър поради дисквалификация, но Юсуф е де факто победителя от борбата. Публика е разярена. Някои считат, че Роубър нарочно сам е скочил от платформата, защото го е било страх от Юсуф. Някои пък са убедени, че борбата е била нагласена. Уви, няма как да знаем дали борбата е била истинска или борба с предварително решен завършек (такива борби наистина има дори и още тогава), но така или иначе крайният резултат е един – Юсуф остава непобеден и славата му в САЩ нараства дори още повече.

Срещата между Юсуф и Роубър привлича огромен медиен интерес и Юсуф се превръща в безспорно най-oдумвания борец в САЩ по това време. Неговият менажер Уилиям Брейди веднага използва новопридобитата слава на Юсуф и му урежда редица нови борби. През онези години борците и боксьорите вадят добри пари като изнасят демонстрации в различни театрални и музикални зали като част от вариететната програма на залите. По време на престоя му в САЩ Юсуф има доста такива борби – винаги като главната атракция в програмата. Той посещава Балтимор, Вашингтон, Бруклин, Бъфало, Питсбърг и т.н. Предложена и е парична награда за всички желаещи да си пробват късмета срещу Юсуф и така Юсуф се бори с доста борци-аматьори. Болшинството от тях са победени за броени минути. Най-често, обаче, Юсуф се бори с Джон МакКормик. Както вече стана дума, МакКормик е тренировъчен партньор на Юсуф по това време. Юсуф е борец от тежката, а МакКормик от полусредната категория (т.е. разликата в килограмите им е доста голяма). Двамата имат над една дузина борби в няколко различни града. Най-любопитна е демонстрационната им борба на 16-ти април във Вашингтон, защото е част от голям панаир и се гледа на живо от 14 хиляди зрители (което е доста голяма публика за онези години).

След един месец борби с аматьори и демонстрационни борби идва време за следващата голяма борба на Юсуф – реванш с Ърнест Роубър, който се провежда на 30-ти април в „Метрополитън опера хаус“ в Ню Йорк. С оглед завършека на предишната им борба, този път около платформата с тепиха са сложени специални въжета, така че Юсуф да не може да блъсне Роубър извън платформата. Интересът към борбата им отново е голям – няколко хиляди зрители пълнят залата, за да видят „Страшният турчин“ срещу американския шампион. И втората им борба, обаче, завършва по противоречив начин. Този път срещата трае 18 минути, в които свирепата сила на Юсуф се изправя срещу фината техника на Роубър. Два пъти към края на борбата Юсуф блъска Роубър с все сила. Менажерът на Роубър (Мартин Джулиан) протестира и казва, че това е било фал, но съдията не прекратява срещата. Тогава Юсуф блъска Роубър за трети път и Роубър този път отвръща като забива юмрук в рамото на Юсуф. Този път пък менажерът на Юсуф (Уилиям Брейди) иска срещата да бъде прекратена заради фал, но това не се случва. В крайна сметка става един голям спор, при който световния шампион по бокс Боб Фитцсимънс хваща Брейди и го изхвърля извън ринга. Феновете се разяряват, започват боеве в публиката и се налага полицейска намеса, за да се успокои положението. Борбата е обявена за прекратена. Няма официален победител. На следващия ден отново се говори за свирепостта на Юсуф, който отказва да спазва правилата, но също така отново се появяват и твърдения за нагласена борба. Така приключва спорът между Юсуф и Роубър. Оттук-нататък Юсуф си насочва вниманието към други опоненти.

На 5-ти май в Кливланд Юсуф записва победа над един от най-добрите американски кеч борци Том Дженкинс. Няколко години по-късно Дженкинс става американския шампион по кеч, но дори и към 1898 г. той е считан за един от най-добрите борци в Америка. Срещата е до спечелване на два от три манша. Юсуф е 112 кг, а Дженкинс само 78 и въпреки това Дженкинс издържа доста време срещу Юсуф. Юсуф печели първия манш за 61 минути, а втория за 11 минути. Дженкинс твърди, че е бил фаулиран от Юсуф по време на втория манш, но съдията не се съгласява.

Следващият голям опонент на Юсуф е Чарлз Уитмър, който е считан за един от най-добрите американски борци в гръко-римския стил. Срещата е на 4-ти юни в Синсинати и завършва наравно. Двамата се борят над 2 часа и половина, но става полунощ и полицията спира борбата (в онзи години има полицейски час и никакви събиятия не могат да продължават след полунощ). След борбата Юсуф твърди, че е бил болен и затова не е успял да победи Уитмър.

Следващата по-значима борба на Юсуф е втората му борба в „Медисън скуеър гардън“. Състои се на 11-ти юни и е срещу гръцкия силовак Джордж Хераклидис (84 кг). Между 2 и 3 хиляди зрители виждат как Юсуф побеждава гърка с лекота. Юсуф печели първия манш, който е по правилата на гръко-римската борба, за 45 секунди, и после печели втория манш, който е по правилата на кеча, за около 3 минути. Точно едно седмица след това Юсуф се бори и в Сейнт Луис, където побеждава двама опоненти един след друг за около общо 7 минути.

След това идва ред Юсуф да се изправи и срещу най-голямото американско кеч име Еван „Удушвача“ Люис. Люис е известен като „Удушвача“ заради коронната му headlock хватка, с която той задушава опонентите му и така ги побеждава. Борбата се провежда на 20-ти юни в Чикаго пред около 10 хиляди зрители. Според наличната информация, това е най-голямата публика за кеч борба в историята на САЩ дотогава. Бившият световен шампион по бокс Джеймс Корбет е в ъгъла на Юсуф за срещата. Борбата между Юсуф (120 кг) и Люис (91 кг) е рекламирана като борба за световната титла по кеч в тежка категория и има страничен залог от $2,500 за победителя. Тук е добър момент да се припомни, че по принцип Юсуф не е кеч борец и преди да пристигне в САЩ никога не е участвал в кеч борби, но разбира се американските организатори просто няма как да пропуснат подобна възможност за правене на пари и да не го пуснат срещу американския кеч шампион. Подобно на борбите на Юсуф с американския шампион по гръко-римска борба Роубър, тази борба също завършва по противоречив начин – „Удушвачът“ е удушен. Борбата трае само три минути. Съдията дисквалифицира Юсуф, защото Юсуф си слага ръката на гърлото на Люис и съдията решава, че това е нелегална задушаваща хватка. Следват спорове и в крайна сметка борците продължават да се борят, с нов съдия. Борят се още четири минути и се случва същото – и новият рефер дисквалифицира Юсуф, защото Юсуф души Люис с ръка около гърлото му. Официалният резултат е победа за Люис чрез дисквалификация.

Това е последната голяма борба на Юсуф в САЩ, но след нея той има още няколко по-малки борби. Първо на 25-ти юни Юсуф записва лесна победа в Торонто, Канада, пред 3 хиляди зрители. После се бори в Рочестър и Бъфало. Последната му борба е на 29-ти юни в Бъфало – лесна кеч победа над Денис Галагър. Няколко дена след това Юсуф отпътува обратно за Европа на борда на френския параход „Ла Бургон“. Юсуф си тръгва от Америка така както е пристигнал – без никога да е бил побеждаван на тепиха от друг борец в професионална среща. Нещо повече, той си тръгва от Америка и като най-голямата борцова атракция, която Америка някога е виждала.

На 4-ти юли 1898 г. близо до остров Сейбъл в Атлантическия океан лайнерът „Ла Бургон“ се сблъсква с британски кораб и потъва. Причината е гъста мъгла, която силно ограничава видимостта за капитаните на двата кораба. Близо 550 души (пасажери и екипаж) загиват и само 173 човека успяват да се спасят. По-малко от 70 човека от оживелите са пасажери. Суматохата при сблъсъка е била голяма и според очевидци имало е ожесточена борба за спасителни лодки, като част от екипажът на кораба решили да спасят себе си вместо да помагнат на пасажерите. Макар и тялото му никога да не е намерено, известно е, че сред загиналите е бил и Юсуф Исмаил. И в този ред на мисли, няколко дена след смъртта на Юсуф американските вестници, подкрепени от разказ на очевидец, разпространяват версията, че Юсуф се е удавил заради алчността си. По принцип Юсуф е настоявал да му се плаща само в златни монети, не е искал никакви банкноти и винаги е носил със себе си въпросните монети в кожен колан около кръста. Това е факт. Обаче, твърди се, че Юсуф е имал няколко хиляди долара (от $3,000 до $8,500 според различните статии) в монети в колана и се е удавил, защото не е искал да хвърли колана и тежестта от колана не му е позволила да се спаси. Юсуф със сигурност си е тръгнал от Америка с доста пари, но уви няма как да знаем дали това твърдение е вярно и дали наистина Юсуф се е удавил заради колана с монетите. Така или иначе, смъртта му е запомнена по този начин. Юсуф пристига в Америка като грандиозна фигура и историята му приключва по грандиозен начин. Като цяло всичко свързано с него в Америка може да бъде определено като грандиозно или като „по-голямо от живота“ (larger than life).

Животът на Коджа Юсуф може да приключва през далечната 1898 г., но легендата му расте през годините. В Турция е запомнен като един от най-великите турски борци в историята и името му се помни дори и в наши дни. За него са писани няколко книги, няколко песни, издавани са комикси, в Одрин има негова статуя и преди няколко години се говореше, че може да има турски игрален филм за живота му. Скоро предстои да бъде пуснат и документален филм за живота и кариерата му (на английски).

Статуите на Куртдерели Мехмет, Кел Аличо и Коджа Юсуф в Одрин (трима борци, родени на територията на днешна България)

В САЩ Юсуф е запомнен като едно от най-големите имена в професионалната борба в края на 19-ти век и първообраз на кеч образи, които се използват в кеча до ден-днешен. Всеки път, когато пуснете съвременно кеч шоу и видите някакъв лош чуждестранен злодей или кечист с образ на свирепо чудовище, припомнете си, че именно Юсуф е първият такъв образ в кеча. Не само това, но той отваря вратата за редица други турски пехливани, които тръгват по неговите стъпки. В годините след смъртта на Юсуф турските борци са популярна атракция не само в САЩ, но и из цяла Европа – Юсуф е първият и той дава началото на тенденцията за турски пехливани в професионалната борба. Друг любопитен факт относно Юсуф в САЩ е, че през 1949 г. там е публикуван комикс за живота му, а после през 1952 г. образ, базиран на Юсуф, се появява и в популярната комиксова поредица за Джи Ай Джо. И на последно място, по-рано тази година Юсуф беше въведен в Интернационалната кеч зала на славата (IPWHF) в Бъфало, щата Ню Йорк, след като вот между кеч историци го избра да бъде част от първия клас за въпросната зала (между другото, Дан Колов също беше един от кандидатите, но не събра необходимите гласове).


Юсуф в американски комикси (1949 и 1952 г.)

В България името на Коджа Юсуф не е чак толкова известно, но няма как да не отбележим, че през 2015 г. в родното му село Черна беше отворена къща-музей, посветена на неговия живот и кариера. Единственият друг професионален борец с подобен музей в България е Дан Колов, а като цяло на световно ниво музеите за професионални борци са само една шепа. В селото има и статуя на Юсуф, което прави Юсуф един от само двама професионални борци със статуи в две различни страни (другият е легендарния Иван Поддубни със статуи в Русия и Украйна). В с. Черна се провежда и ежегоден турнир по народна и мазна борба, който носи името на Юсуф.


Къцата-музей и статуята на Коджа Юсуф в с. Черна

Казано накратко, Коджа Юсуф е легендарно име в историята на професионалната борба, както и легенда в турската мазна борба. Кариерата му в гръко-римската борба и кеча не е дълга, но определено оставя доста трайна следа. Той не само, че връща интереса към борбите в Париж, но е и огромна атракция в Америка, където е и първият професионален борец, роден в България, който се бори там.