Автор: проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Сведенията за тази структурата на професиите и занаятите се вземат от Теметтуат дефтерите. Тези сведения не само че са интересни сами по себе си, но дават и добра представа за живота в цялост в даденото населено място в Османската империя през първата половина на 19-ти век.
Теметтуат дефтерът е тип османски регистър, който представя в пълнота всеки данъкоплатец в дадено населено място – неговото лично и бащино име, професия, платени данъци за годината, недвижимо имущество и годишен доход. За Разград данни са дадени в някои публикации на Н. Неделчева от 2017 г. В тези статии авторът е представил достатъчно сведения, които се ползват тук, но са допуснати и някои грешки. Те са от рода на неточен превод на някои турски думи, липса на разлика между професия и занаят и объркване на християни с евреи. В последната грешка еврейската махала в Разград (Yahudian Mahalе) е причислена към християнските махали (Неделчева, Н. Социално-икономическа структура на християнското население в Разград през 40-те години на XIX век) и с това се объркват професиите и занаятите, упражнявани само от българи християни. Както е добре известно, евреи копачи, каменари и пр. няма, затова там, където е възможно евреите и българите да упражняват дадена професия, може да се пише немюсюлмани. Занаятът е занимание, което изисква определени умения и знания за квалифицирана работа/практика. В исторически смисъл, особено през Средновековието, а и по-рано, терминът обикновено се прилага за хора, заети в дребномащабно производство на стоки или тяхното поддържане. Занаятчийската дейност е противопоставена на индустриалното масово производство и изисква ръчна сръчност, специални или художествени умения с внимание към детайлите. През 19-ти век, а след това професията (от гр. „обявявам своята дейност“) е род трудова дейност, която изисква определени знания, умения и компетентности, придобити по пътя на теоретическо и практическо обучение.
Според днешните разбирания, най-грубо погледнато, занаятчията продължава да произвежда същото, което е произвеждал и преди, например да шие дрехи. Но продължава да го прави по стария начин – с малко хора, по конкретна поръчка, на собствена персонална отговорност, като процесът на производството е единен и неразчленен на отделни операции, за които да са специализирани отделни хора или машини.
Ако човек упражнява труд, независимо от вида и отговорността за крайното изделие, излизащо на пазара, то това е професия. Ако обаче той е самостоятелен, работи на собствена отговорност, залага името и авторитета си пред конкретен клиент и носи всяка възможна отговорност за крайното изделие, очевидно трудът е занаят, а човекът е занаятчия. Професията е по-общото понятие, докато занаятът е свързан с отговорност, финансова независимост, компетентности в широк кръг области не само в професионален, но и в микроикономически план.
Ето как са изглеждали нещата в Разград, според данните от 1845 година, с които разполагаме.
Професии в селскостопанско производство:
Земеделци (çiftçiler, erbab-i ziraat) – 357. От тях 45 са българи. Чифчилер е турска диалектна дума, заимствана от персийски.
Градинари (bahçıvanlar) – 3. От тях българи са 2.
Сюрючи (сюрюджия) – 2, означава чобан, стадовъд, от тях българин 1.
Джамбази (cambazlar). Думата е от персийски произход – който развъжда и продава коне.
Сенокосачи (гийехджии) – 1.
Чападжии (çapacilar) – 117. От тях 11 са българи. В речниците за чападжия е отбелязано работник, работещ с мотика.
Професии в търговията:
Бакали (bakkalçilar) – 76, от тях 14 са немюсюлмани. Думата „bakl“ на арабски означава тревисти зеленчуци, „бакла“ произлиза от същата дума. С други думи, магазинът за хранителни стоки е бил нещо като магазин за зеленчуци, ако се съобразим с арабския оригинал, но през годините се е променило значението.
Аяк туджар (ayak tüccarı) – уличен търговец (букв. продавач на крака) – 11. Не е ясно колко от тях са евреи.
Черчии (çerçiler) – 34. От тях 14 са немюсюлмани. Продавачи на кинкалерия/галантерия – мъниста, панделки, гривни, чилета прежда, конци, дъвка, къна и пр.
Aттари (attarlar или aktarlar) – продавач на аромати, подправки, домашни лекарства и билки (първа версия на аптекар) – 3.
Ханджии (hancıler) – 7. От тях немюсюлмани са 6. Съдържатели на странноприемница. Думата е с персийски произход.
Механджии, кръчмари (meyhaneciler ) – 5 българи.
Беззаз (bezzaz) – търговец на платове, драперии – 4. От тях немюсюлмани са 3.
Тютюнджии или духанджии – продавачи на тютюн (duhân, дума от корена на dahn, което на арабски означава „пуши, да пушиш“ – 4.
Пазарджия/пазарджъ (pazarcı) – 1, продавач на пазар. Произходът на думата е персийски.
Билкари (оtlarcilar, (otaçı) – 3. Продавач само на билки. Стара турска дума.
Джамбази (cambazlar) – обобщено 5. Думата е от персийски произход. Всеки, който развъжда, купува и препродава коне.
Продавач на сол (tuzciler) – 1.
Eскиджии (eskiciler) – вехтошари, продавачи на дрехи и обувки втора ръка – 6.
Занаятчии в дърводобив и дървообработването:
Одунджии (oduncular – дървари) – 64, от тях българи са 6. Думата произлиза от старотурски od (горя).
Бъчвари и кацари (fıçıcı, фъчъджъ) – 61. Производители и продавачи на бъчви, каци, бурета и кадуси – огромни каци за грозде и шира. От тях българи са 3.
Резачи (kesici) – 2.
Професии в услугите:
Ходжи (hocalar) учители в мектебе и медресе – 10.
Попове (papazlar) – 3.
Занаятчии в услугите:
Кожухари (kürkçüler) – 3, от тях българи са 2.
Шивачи (terziler, терзии) – 73, от тях 34 са българи. Шият по поръчка и продават долни дрехи, аби (къси и дълги горни дрехи), антерии и др.
Пекари, хлебари, фурнаджии (ekmekçiler) – 5. Ekmek идва от монголски през старотурски „yemek”. Турската дума fırın (фурна) идва от гръцки.
Дикчии – поправки и ремонт на обувки (dikiciler) – 7, от тях българин 1
Бръснари (berberler) – 22. Думата е с латински произход.
Кафеджии (kahveciler) – 17, от тях българи са 2. Думата е от арабски произход.
Хaмамджии (hamamcılаr), баняджии – 1. Думата е с арабски произход.
Taлигаджии (от taliga./talika), колари със собствена каруца или волски впряг за превоз на пътници или стока – 5.
Кираджии (kiracılar), превозвачи на товари или на хора с каруца (волска кола) под наем – 2.
Чешмеджии (çeşmeci) – 1 българин.
Ковачи – temürçiler (темюрджи), demirciler (демирджи) – 16, от тях българи 2.
Воденичари, мелничари (değirmenciler) – 5.
Даракчии (от darak/tarak) – 1 българин.
Бояджии (boyacılаr) – 6, от тях българи са 2. Боядисват прежда и платове срещу заплащане.
Занаятчии в строителството:
Дюлгери (dülger) – 15. От тях българи са 10. Оригиналният превод е дърводелец на груби конструкции, но у нас е дошло и като строител.
Киришчии (kirişçiler) – 1. Правещи, поставящи или продаващи греди (кириши).
Каменоделец (taşçı) – 1 българин.
Къйъджии (oт kaya – скала) канарджии, каменоломци – 12.
Занаятчии в занятчийско производство:
Въжари (muy-tabânlar) – 2 българи, изработващи продаващи въжета, канапи и усукани влакна от коноп, лен и пр.
Халачи (hallaçlar), предачи – 7.
Абаджии (abacılаr) – 16. Всички са българи. Абаджийството е вид занаят, при който се изработва и продава аба – дебел тепан вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Тепането е валяне, което се постига чрез механично триене в сапунен разтвор.
Taбакчии (кожари, tabakçıler) – 36, щавят и продават кожи за шиене. Думата е от арабски произход. Обработката на кожите включва оскубване, обезмасляване, осоляване, обезсоляване, изваждане, обработване (щавене с хромов сулфат или растения) така, че да станат меки, разтегливи и годни за кожарски цели
Седлари, сарачи (saraçlar) – 23. Занаятчия, който обработва кожи, изработва и продава принадлежности за впрегатен добитък и за езда – седла за коне или магарета, хамути, юзди, юлари, кожени дисаги, кесии
Грънчари (çömlekçiler) – 29, произлиза от старотурски çöŋek, заимствана от персийски çumça, кюрдски (kurmanji) çemçik (в същия смисъл) турски.
Гьонджии (gön üreticisi) – 17.
Kaнтарджия (kantarci) – 1, изработващи и продаващи кантари. Тогава кантарът е инструмент, който мери тегло чрез отклонение на показалеца, перпендикулярен на рамото на лоста, което е хоризонтално, когато теглото е нула.
Калпакчии (kalpakçılar) – 9, изработващи и продаващи калпаци. Всички са българи.
Oбущари (haffaflar) – шиене и продажба на нови обувки, чехли и пантофи – 40. От тях българи са 10. Думата е с персийски произход. Haffāf-ḫāne е обущарница и базар за обувки. Българите сами си правят цървули, защото са от свинска кожа. При евреите свинското месо не е чисто (кашер), не го употребяват и сега, като и турците.
Мутафчии (мutafcilar) – 1 българин. Тъкачи, плетачи и продавачи на чулове (завивки) за животни, торби, чували, постелки, черги, завивки, покривала, дисаги и др. от козя козина.
Aрабаджии (arabacılar) – колари, производство на каруци и волски коли (araba) – 2.
Сапунджии (sabun üreticileri) – 11.
Бозаджии (bozacılаr), производители и продавачи на боза – 2.
Без занаят:
Слуги (hizmetçiler) – 22, от тях българи са 8.
Работници, хамали (amele, hamele) – 4 българи.
Източници:
- Демографска и професионална структура на Разград и Попово през 40-те години на XIX век (начални бележки). В: Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Разнообразието в българското стопанско-историческо развитие. Том II. Варна, 2017.
- Неделчева, Н. Социално-икономическа структура на християнското население в Разград през 40-те години на XIX век, Интернет версия, б.г.
Източник: Екип 7
