Как започва всичко? През 1543 г. йеменският губернатор Йоздемир паша донася в Истанбул едно кафе, което опитал в Йемен и много му харесало. Така турците изобретили нов метод за приготвяне на кафе – то се варяло в джезвета и кани и било наречено турско кафе.
Обществото се запознава с кафето за пръв път чак през 1554 г., когато се откриват първите кафенета в Тахтакале. В кафенетата посетителите четяли книги, играели шах или табла и събеседвали на художествена тематика. Тези дейности се извършвали по всяко време на деня. През този период кафенетата играят много важна роля в социалния и културен живот на населението.
Кафето заемало своето достойно място и в домовете на хората. Постепенно то започва да се консумира всекидневно и в големи количества. Суровите кафеени зърна първоначално се изпичали в тави, след това се счуквали в хавани и се сварявали в джезвета. Създали се различни традиции, свързани с кафето, като например гледането на кафе.
В Турция философията на приготвяне на кафе започнала да се предава от майка на дъщеря. Според традицията, когато двойка иска да се ожени, годеникът отива при семейството на своята избраница, за да поиска ръката й. В този ден тя трябва да приготви най-доброто кафе в живота си, за да спечели неговото сърце.
За кратко време турското кафе завладява с вкуса си първо Европа, а след това и целия свят. Това се случва благодарение на минаващите през Истанбул търговци и пътници, както и с помощта на посланиците на Османската империя.
Курукахведжи Мехмет Ефенди (Kurukahveci Mehmet Efendi) предлага за масова консумация изпечено и смляно кафе за пръв път през 1871 г. Днес турското кафе е известно навсякъде с името „Мехмет Ефенди“.
