Трудно е да се опише в една страница покойният Исмаил Джамбазов, тъй като представлява чинар с многобройни клони. Но се чувстваме задължени да напишем няколко реда за нашия учител и активен участник в тридесетгодишната история на списанието ни.
Исмаил Исмаилов Джамбазов е роден на 10 юни 1928 г. в ардинското село Брезен, по негово време все още Халач-дере. В обикновеното си селско семейство е закърмен с турско-мюсюлманските нрави. Първо учи в родното си село, след това завършва основно училище в гр. Кърджали. Тъкмо идва Девети септември, и той постъпва в шуменското медресе „Нювваб“, където преди това е учил брат му Саид ефенди, с чието име (Саид Хилми) се подписва в началото на демократичния период във в. „Мюсюлмани“. Исмаил Джамбазов завършва „Нювваб“ през 1948 година. Не му е лесно да учи чак в Шумен, беднотията го тормози, обаче желанието за просвета го задържа там. По време на обучението си в „Нювваб“ той дава от себе си много енергия, защото е активен в социалния и културния живот на мюсюлманската младеж. Сдобива се със солидни религиозни знания, но покрай културно-организационните дейности бива заразен от вируса на комунизма.
Това, от една страна, му открива важни земни врати, но от друга – затваря вратите на духовните съкровища, които отново му се разкриват чак след 45 години.
Отличникът Исмаил ефенди, както били наричани възпитаниците на „Нювваб“ е първият турчин студент по право в Софийския университет, където през 1953г. се дипломира като юрист, с отличен успех. Тръгва за родното си място, за да стане прокурор, но „всемогъщата партия“ го връща в София, за да работи във вестник „Йени ъшък“, с което да градят „социализЪма“. Започва оттам и се пенсионира като зам.-главен редактор на „София Прес“, т.е. цял живот работи като журналист. По време на кариерата си завършва журналистика, а през 1972 г. става доктор по философия, защитавайки кандидатска дисертация на тема „Същност и особености на ислямския социализъм“ в АОНСУ.
Заедно със служебните си задължения д-р Джамбазов чете лекции по комунистическо и атеистично възпитание. Превежда и пише книги, публикува редица научни и популярни статии със социална или културна тематика, с които най-вече критикува исляма и Турция! Комунистическата власт го удостоява с много награди, но и с „честта“ да подпише декларация в подкрепа на насилствената асимилация и смяната на имената на турците в България, заедно с още 38 души, някои от които днес се опитват да се изкарат герои, но няма как… Ние може да забравим, но историята помни…
Опиянен от атеистичната идеология на комунизма, Джамбазов започва да усеща, че пътят, по който е тръгнал, не е верният, чак когато се сменят турските имена. Но влиянието на отровата току-така не минава.
След настъпването на демократичните промени една „незнайна“ ръка го дърпа в току-що учредения Ислямски институт в София, където все още неизлекувани от атеизма преподават исляма! Но именно покрай тази дейност той е един от първите щастливци, посетили свещените земи през 1991 г., където Аллах преобръща сърцето му и той се покайва искрено. След близо половинвековно лутане в тъмнина той бива озарен от светлината в Мекка. Естествено, признаването на греховете и покаянието не се случват лесно. Някои негови съратници не можаха да вземат завоя, а някои все още си продължават постарому!
Джамбазов е облагодетелстван от Аллах, за което често изказваше благодарност. След това „пътуване към сърцето“ той постепенно се връща към мюсюлманско-турската си същност и до края на живота си настоятелно държи за изконните ѝ ценности. Последната третина от живота си отдава на проповядване на ислямската религия, на отстояване на кодовете на турската идентичност, на съхраняване и предаване на историческата и културната ни памет. Основавайки се на опита, самочувствието и балансирания подход, придобит от „Нювваб“ и активното му участие в изграждането на социализма, Джамбазов полага огромни усилия за изграждането на религиозната и образователната система на мюсюлманската общност в България. Въпреки напредналите му години до сетния си миг на този свят държеше на ислямските ценности. Всеки ден можехме да го открием в джамията на обеден намаз.
Дори в последния осъзнат ден от живота си, в който изпада в кома, спазваше нафиле оруч, четеше Корана и книга на турски език със заглавие „Пътуване към вечността“!
Исмаил ходжа със своята дисциплина, мъдрост, толерантност, искреност и джамбазлък успяваше да улови сърцата на хората, с които беседваше. Желанието му да предаде нещо на младежта го крепеше, радваше се на всяко, дори малко развитие в мюсюлманската общност. Въпреки скромния си бюджет от сърце подкрепяше благотворителните и културните инициативи на Главно мюфтийство и не само.
Така ще си го спомнят много хора, които са се докоснали до мъдростта на Исмаил Джамбазов, от когото научихме много неща, които книгите не пишат, а и няма да пишат. Явявайки се пред Милосърдния Аллах в Нощта Мирадж на 22 март 2020 г., покойният Исмаил ходжа остави диря след себе си, затова въпреки сериозните пандемични ограничения десетки се отзоваха на изпращането му в мюсюлманските гробища в софийския квартал „Ботунец“. Аллах с дженнет да го дари!
Автор: Ведат Ахмед
Източник: Сп. „Мюсюлмани“, бр.5 (305), май 2020г.