Излезе второто преработено и разширено издание на 44 годишен юбилеен сборник на турското читалище “Шефкат” в гр. Видин на братя Халил и Ибрахим Ахмед Бегови, издаден от Басри Зилябид Чалъшкан
ОТ ПРЕДГОВОРА НА КНИГАТА:
Текстът който публикуваме наново след 84 год. „44 годишен юбилеен сборник на Турското читалище „Шефкат“ в гр. Видин, на братята Халил и Ибрахим Ахмед Бегови“, Печатница „Начало“ – Видин 1940 г. разкрива историята на основания от тях вакъф и турско читалище „Шефкат“ в града през 1896 г. Историята има културно-историческо значение, тъй като отразява стремежа на турците в България през края на XIX и началото на XX век да подобрят образователните и културни си стандарти, както и да запазят турската идентичност и култура в един нов и променящ се свят.
След смъртта на Халил (12.03.1896 г.), братът близнак – Ибрахим прави завещание (Вакъф) пред Видинския мюфтия Сюлейман Хулюси ефенди на 18 юни 1896 г. Тази дата се отбелязва като дата на основаване на читалището. От свое име и от името на брат си той завещава: 46 000 лв., скъпоценности за 3 600 лв., къща, дюкян, два двора, ледница и 4 магазии във Видин и около 700 дка ливади в района на с. Слана бара. Волята на дарителя е средствата и имотите да служат за създаване на читалище, за което да се закупят политически, исторически, медицински и нравствени книги и вестници, с цел те да служат за напредък в науката, занаятите и образованието на турското население от Видин. На бедните мюсюлмански деца, които учат, да се раздават обувки, дрехи, чорапи, а тези, които се отличават в науката да се издържат от читалището и да следват в български, турски или европейски училища.
Основаването на читалището е вакъфски акт за популяризиране на образователното дело сред местното турско население. Братята са илюстрация за успешни търговци, които са осъзнали важността на образованието и културата за напредъка на общността им. Завещанието им за създаване на читалището и желанието им да подкрепят образованието на местните хора са ярък пример за ангажираност и грижа за обществото.
Братята Халил и Ибрахим Ефенди, синове на Ахмед Бей и Дервише Ханъм, са членове на важно турско семейство във Видин. Те са отгледани с грижа и възпитани в духа на семейните традиции, постигнали успех в търговията и станали уважавани личности, привързани към религиозни и национални ценности.
Читалище „Шефкат“ е подпомогнало със стипендии учениците-сираци и тези със слаби финансови възможности, като предоставило материална помощ за тяхното образование. Освен това е насърчавано ученето на български и френски език с цел развитие на търговските отношения във Видин.
Освен дейността на читалището текстът разкрива исторически и социални аспекти на живота на турското население в града през края на XIX век и възхода на образователните и културни инициативи в този период.
Хюсеин Мемишоглу1 със своя статия2 през 2007 г. въвежда в дневния ред турското читалище “Шефкат” по повод 110-тата годишнина от учредяването му. В оценката си той казва:
„Братята близнаци Халил и Ибрахим са сред ярките примери в нашата културна история, като те са положили основите на модерен възглед за развитието на науката и културата в чужда страна и са осигурили нейното оцеляване и след тях. Многостранната културна дейност, която читалище „Шефкат“ (Състрадание) осъществява, помага на Видин да запази характера си на турски културен център до последните години.”
От същата статия научаваме, че това турско огнище е затворено от комунистите, които идват на власт през 1944 г. Всичките му вакъфски имоти са одържавени, а хилядите томове ценни книги са захвърлени на склад. Сградата на читалище “Шефкат”, чиято актуална снимка сме поместили в стр. 4 на това второ издание, беше върната на Главното мюфтийство като вакъфски имот по време на процеса на демократизация след 1990г.3
***
Сборникът се състои от общо 56 страници, от които 17 са на български език с правопис от преди реформата от 1945 г. В настоящото издание сме използвали актуалния правопис на българския език. Оригиналните страници са отбелязани в квадратни скоби. Относно турския правопис, който значително се различава от актуалния и е пълен с печатни грешки, сме го оставили в оригиналния му вид без никаква намеса. Целта ни, не е да редактираме текста, а да го предадем в оригиналния му вид на изследователите. Защото въпреки печатните грешки той съдържа и елементи от видинския турски говор.
В турската част на сборника са публикувани следните списъци, които в българската част отсъстват:
- Лица, ръководители и членове на ч-ще „Шефкат“ от създаването му до 1940 г.
- Таблица, показваща приходите и разходите на читалището.
- Таблица, показваща стипендиантите на читалището. 76 момичета и момчета.
- Таблица, показваща разходите, похарчени за дрехи и обувки за бедни и нуждаещи се деца.
- Таблица, показваща разходите, похарчени за бедни и нуждаещи се възрастни и подпомагане на други институции.
- Списък, показващ разходите за вестници и списания.
Тези страници в частта с приложенията са преведени на български език от наша страна. Второто ни приложение е върху периодичните издания, купени от читалището. В продължение на 44 години установихме 117 различни заглавия на периодични издания. Но истинският им брой е по-голям, защото през някои години са използвани изрази като „ежедневни български вестници“ или „ежедневни румънски вестници“. От тези вестници 15 на брой са издадени от турци, живеещи в България. В текста имената на вестниците понякога са съкратени и написани според произношението, така че беше особено трудно и понякога невъзможно да се идентифицират някои от вестниците.
***
Основен източник за изследвания върху читалище “Шефкат” е Държавният архив във Видин. Тук се намират три фонда, които са от особено значение, а те са:
Фонд 25К – Окръжно мюфтийство – Видин (1895-1944)
Фонд 17К – Градско общинско управление – Видин (1878-1944)
Фонд 84К – Турски училища – Видин (?-1944)
Идеята за преиздаване на този особено важен документ се появи по време на работата ми върху книгата, която се надявам скоро да завърша, а именно „Османският Видин“. Тук искам да благодаря първо на моя приятел г-н Ведат Ахмед, който пръв сподели с мен ксерокопията на този сборник. Въпреки това, те бяха малко деформирани от времето и се наложи да ги поръчам отново от Видинския държавен архив.
Началникът на отдела, г-жа Св. Кръстева, по най-бързия начин се отзова на нашата молба, за което искрено й благодаря. Чрез моя искрен приятел и уважаван районен мюфтия на Видин, г-н Неджати Али, материалите стигнаха до мен.
Надявам се, че с това дело ще почетем паметта на благотворителите и ще дадем нов живот на този толкова важен исторически извор.
Накрая искам да завърша думите си с едно предложение. Парцелът на бившата Джамия Мустафа Паша, където се намират гробът на Осман Пазвантоглу и паметникът на братята близнаци, от дълго време е в окаяно състояние. Това място може да бъде отчуждено, превърнато в „Парк Мустафа Паша“, озеленено и снабдено с информационни табели, като по този начин ще се превърне в историческа атракция за града.
Усилието е от нас, а успехът от Всевишния.
- Проф. д-р Х. Мемишоглу е известен историк и писател, роден през 1937 г. в с. Каялоба, Кърджаалийско. Следва висше образование в Софийския университет, където учи политически науки и по-късно защитава докторска степен в БАН. Академичната му кариера започва като преподавател в ТУ-София. Но през 1988 г. бяга от Виена за Турция. През годините издава ценни монографии като: Bulgarian oppression in historical perspective (1989); Pages of the history of pomac turks (1991); Bulgaristan’da Türk Kültürü (1995); Geçmişten günümüze Bulgaristan’da Türk eğitim tarihi (2002); Bulgaristan’da Türk- İslam kültürü ve sanatı (2007). Почина на 81 годишна възраст в Истанбул през 2018 г. ↩︎
- H. Memişoğlu,“Bulgaristan’ın Vidin Şehrinde Halil ve İbrahim İkiz Kardeşlerin Kurdukları Kültür Vakfı ve Onun „Şefkat“ Kıraathanesi”, Türk Dünyası Araştırmaları, sayı 169, İstanbul 2007, s. 205-220; a.g.y., a.g.m., Vakıflar Dergisi, sayı 30, Ankara 2007, s. 185-198. ↩︎
- Намира се на адрес: ул. “Цар Александър II”, № 8. ↩︎
Басри Зилябид Чалъшкан, 05.07.2024г.
