Емине Халил е новият директор на музикално-драматичния театър „Назъм Хикмет“ в Разград. Тя е завършила руска филология във Великотърновския университет. По-голямата част от трудовия й стаж е преминал в професионалната гимназия „Мария Кюри“ , където започва като учител, след това четири години е зам.-директор и близо седем години – директор. В театър „Назъм Хикмет“ е от края на септември 2005 г. като драматург. Още при създаването на театъра тя помага на административното ръководство. Първата премиера на театъра – „Лудогорски пътища“ е по неин литературен текст.
Интервю на Янка Обретенова от „Екип 7“ -Разград
Честито и успех! Спечелили сте конкурса за директор, имаше ли други кандидати?
Имало е още един кандидат, но не е имал завършена магистратура по изкуство или хуманитарни науки. Конкурсът беше в София, в Министерството на културата. Председател беше писателят Тодор Стойчев, доц. Дамянов – композитор от музикалния театър „Стефан Македонски“, доц. Хикмет Мехмедов – хореограф на Бургаската опера, Красимира Филипова от дирекция „Театър“- членове.
Вие сте наясно със състоянието на театъра. Какво беше постигнато за пет години и кои са следващите стъпки в развитието на състава?
Театърът е окомплектован. Още в началото е направен сериозен конкурс. Привличането на кадри от други места е проблем, защото трябва да се осигурят жилища. Театърът има една квартира, но тя се използва за гостуващи режисьори, сценографи, хореографи.
Веднага искам да кажа, че предстои нов конкурс за актьори, музиканти и танцьори. Много силно се надявам да подберем млади и талантливи изпълнители.
Предназначението на театъра е да представя музикални, танцови и драматични спектакли. Един от предметите на дейност на театъра е съхраняване на елементите на турската идентичност, става въпрос за турците, които живеем в България. И веднага искам да добавя, че това е в съответствие със Закона за развитие и опазване на българската култура. Нашият театър се явява част от българската култура.
Знам, че Разград обичаше някогашния естраден състав, но това вече е друг вид театър. Знам, че обществеността в Разград очаква повече от нас. Една от първите задачи, която съм включила в концепцията, е театър „Назъм Хикмет“ да влезе в културния афиш на Разград. Досега ние присъствахме епизодично.
Мислите ли, че е необходимо и полезно едно по-тясно взаимодействие между директорите на културните институти, включително и със съвместни проекти.
Да, разбира се. Първата ми среща след назначаването ми бе с директора на драматичния театър Косьо Станев. Още при изготвянето на концепцията си потърсих съдействие от Георги Чимширов. Едно от слабите звена в трупата ни е оркестърът. Там свирят добри музиканти, но в момента съставът има по-скоро битово звучене. Г-н Чимширов обеща да помогне, както и да работим по съвместни проекти. Още в началото на сезона ще започнем съвместна работа. Ние имаме нужда от цигулар, ще работим за професионалното усъвършенстване на музикантите.
Имам намерение да поканя всички директори на културни институти в Разград на една приятелска среща, да им предложа какво искам да направим с тях заедно и да чуя тяхното мнение и предложения къде бихме могли взаимно да си бъдем полезни.
Сред актьорския състав има ли хора учили за това?
Ние имаме само един артист със специалност театър. Останалите се учат на театър в крачка. На нас ни трябват модели за театрално поведение. Ако един професионалист от другия театър или от оркестъра влезе за една постановка при нас, това ще промени облика, това ще повиши амбицията, а и самочувствието на нашите артисти.
Предвиждам творчески семинари с артистите, говорих с проф. Надежда Сейкова за това, имам обещанието на хореографа Хикмет Мехмедов да помага.
По отношение на репертоара какви са намеренията – ще играете ли старите постановки или изцяло подменяте заглавията?
Театърът за тези пет години постигна едно равнище. Още се помни „Службогонци“, макар че не я играхме достатъчно. Смятам, че след „Службогонци“ ние сериозна драматична постановка нямаме. Предвиждам такава – детска с гост-режисьор и сценограф, но това ще стане след март, следващата година. Ще започнем с музикално-танцови постановки, но не тип-концерти, а тематични спектакли. Ще има и концерти, примерно за Шекер-байрама.
Предложих на комисията и защитих тезата си театърът да работи под мотото „Докосни звуците на Балканите“. И словото, и музиката и танцът е звук. Ако ние отворим широко вратите си, има кой да влезе в театъра, не само като зрител, а и като идеи, помощ.
Надявам се да влезем в афиша на Майските празници на културата с една музикално-пластична импресия.
Провеждам разговори с режисьорката Надежда Асенова, която постави „Ревека“. Има една много хубава книга на Лиляна Серафимова „Обречената любов на Ататюрк“. Може да се направи драматизация по този текст и мисля, че такъв един проект ще предизвика интерес в публиката не само в България, а и в Турция, а защо не и в други балкански страни.
Трябва да търсим допирни точки между културите ни. Хората могат още да си отворят душите един за друг.
Режисьорите в нашия театър се налага да бъдат и преподаватели по актьорско майсторство. Имаме идея с Община Исперих да изпълним един проект – мистериите на Демир Баба или Сборяново, но това засега са само идеи, предстои много, много работа.
Проведох среща с председателя на читалищното настоятелство да разработим един проект от европейските програми към Министерството на регионалното развитие за обновление на сградата и външно, и вътрешно.
Докато разговаряхме с Емине Халил в сградата на театъра кипеше усилена работа по почистване на залата, сцената, фоайетата. Телефонът й постоянно звънеше, поздравяваха я предимно кметове от областта с пожелание за успех и обещания за помощ. Дано да е така.
Източник: Екип 7
