ДО
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ДО ОМБУДСМАНА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО,
МЛАДЕЖТА И НАУКАТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
От участниците в Обществена дискусия, посветена на Деня на майчиния език
Кърджали, 23 февруари 2013 година
Относно: Изучаването на учебния предмет Майчин език в българската образователна система.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Ние, участниците в настоящата Обществена дискусия – представители на граждански и неправителствени организации,
Подкрепяйки целите, които си поставя Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) с обявяването на 21 февруари за Международен ден на майчиния език, както и позицията на нейния Генерален директор – г-жа Ирина Бокова, че езикът на нашите мисли и нашите емоции е нашият най-ценен актив, а многоезичието е наш съюзник в осигуряването на качествено образование за всички, за насърчаване на социалното включване и борбата срещу дискриминацията;
Изразявайки надеждата, че духът на Международния ден на майчиния език ще развие дълбоко уважение към всички езици, в това число към официалния българския език и към езиците на малцинствата в България;
Обединявайки се около от разбирането, че езикът е един от основните признаци на човешката идентичност, включително и на етническата, и че като основен носител на всяка култура заслужава по-специално отношение в законовите разпоредби;
Споделяйки убеждението, че демокрацията и правовата държава утвърждават своето единство чрез активното включване и на гражданското общество в регулирането на обществените отношения;
Декларираме своята готовност да споделим общата отговорност за утвърждаване на многоезичието и принципа на езикова равнопоставеност, заложени в Резолюцията на Европейския парламент от 24 март 2009 г. като едно от предимствата на Европа и да допринесем за интегритета на българското общество.
Водени от тази цел и анализирайки изброените по-долу документи:
Конституция на Република България,
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства,
Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,
Първи протокол към Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,
Международен пакт за граждански и политически права на ООН,
Международен пакт за социални и икономически права на ООН,
Конвенцията на ООН за борба срещу дискриминацията в областта на образованието,
Харта на основните права на ЕС,
Закон за народната просвета (ЗНП),
Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план
(ЗСООМУП),
Закон за професионалното образование и обучение (ЗПОО),
Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД),
Правилник за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП),
Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на
общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование,
Наредба за учебниците и учебните помагала,
Наредба № 5 от 15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала,
Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена,
Решение № 7 от 2.VII.1992 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 6/92 г.,
Решение № 2 от 18.02.1998 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 15/97г.,
акцентирайки и върху факта, че България не е подписала и ратифицирала:
- Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, срещу която българските власти изтъкват факта, че тя противоречи на българското законодателство, според което официалният език в страната е само един,
- Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека, защото се счита, че разпоредбите в него се уреждат чрез Закона за защита от дискриминация,
констатираме липса на воля за решаване на съществуващите проблеми.
Към настоящия момент в българската образователна система:
- майчин език може да се изучава в общинските училища, но не и в държавните;
- може да се преподава на чужд език, но не и на майчин език;
- утвърдени учебни програми по майчин език има само до осми клас и изучаването му в гимназиалния етап на практика е неясно;
- мястото на учебния предмет майчин език в учебния план е противоречиво;
- липсва държавно образователно изискване (ДОИ) за учебно съдържание, което е условие за изучаването на предмета в задължително избираема подготовка (ЗИП) и условие за издаване на учебници;
- нормите за пълняемост на паралелките и за преподавателска заетост не лишават учениците от правото да изучават предметите от раздел А на учебния план, но лишават учениците от малцинствата от правото да изучават майчиния си език;
- понятието „майчин език” не е дефинирано дори и описателно в неговата възможна пълнота.
Половинчатите решения в закона дават изключителни правомощията на министъра на образованието, който може да ги упражнява субективно и едностранчиво. Показателно е, че никъде на законово или на подзаконово ниво няма разпоредби, изрично свързани с учебниците по майчин език, поради което същите не са преиздавани от 1992г.
Въпреки пряката разпоредба на Чл. 36, ал. 2 от Конституцията, налице е правна неяснота и несигурност относно правото на обучение по предмета. Днес броят на учениците, изучаващи майчин език турски е под 7 000 при 114 000 през 1992/1993 г.
Очакванията, че с проекта за нов Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) ще се решат съществуващите проблеми и че България ще отговори на критериите за европейско образование и демократично общество, не се оправдаха. Отново се наблюдава двоен стандарт – признаване на фундаменталните човешки права пред света и ограничаването им в практическото прилагане на вътрешното законодателство.
- Законът отново препраща към подзаконова регламентация, включително и на норми, които към момента са законово регламентирани. Това ще възпроизведе в още по-голяма степен сегашните проблеми и те отново ще зависят от начина, по който изпълнителната власт имплементира законодателството.
- Законът е некоректен в разбирането за ключовите компетентности, които са основополагащи в стратегиите на Европейския съюз за растеж, работни места и устойчиво развитие. В специализираните източници на информация за европейското законодателство, първата от осемте ключови компетентности е преведена на всички езици, включително и на български, като комуникация на майчин език. Във всички документи, подготвени в България, включително и в споменатия проектозакон, тази ключова компетентност се формулира като роден език или български език, което води до отъждествяване на майчиния език с официалния език, до изключването му от ключовите компетентности и съответно от общообразователната подготовка.
При такъв закон, основната част от държавните образователни стандарти (ДОС) биха били неприложими към майчиния език, което означава, че за този учебен предмет:
- държавата не би поставила задължителни изисквания за учебното съдържание, за учебния план, за оценяването на резултатите от обучението на учениците; за учебниците и учебните помагала; за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти; за управлението на качеството; за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда; за организацията на дейностите в училището;
- ДОС, доколкото е предвидено да бъдат регламентирани в наредби, биха били зависими от едноличната воля на отделни министри, а в случая с учебния план, регламентиращ броя учебни часове по майчин език – от едноличната воля на министъра на образованието, младежта и науката.
Ние сме убедени
че пълноценната реализация на пазара на труда и формирането на активни български и европейски граждани, зависи от компетентностите по официален език, по майчин език и по чужди езици,
че обучението по майчин език под закрилата и контрола на държавата не е пречка, а ключ към по-доброто усвояване на официалния език от децата, за които българският език не е майчин и към всеки следващ език,
че обучението по майчин език, като фундаментално човешко право, следва да се гарантира в максимална степен от закона,
Това наше убеждение е още по-актуално на фона на динамичните събития в страната. На дневен ред в българското общество отново са фундаменталните човешки права – правото на достоен живот, на труд, на образование. Сред тях е и правото на всеки гражданин да изучава майчиния си език. Ето защо, на тези, които днес или в бъдеще ще се ангажират с нов закон за образованието, искаме още веднъж да напомним:
- Езиковите компетентности, наред с официалния български език и чуждите езици, следва да включват и майчин език.
- Съпоставен с учебния предмет Чужд език, учебният предмет Майчин език е в не по-малка степен общообразователен предмет. Де факто той е общообразователен. Следва да бъде такъв и де юре.
- Доколкото изучаването на майчиния език е конституционно право, броят на часовете за неговото изучаване не може да бъде определен в подзаконов нормативен акт, а още по-малко в административен акт. Той следва да бъдат не по-малък от броя, произтичащ от действащия към момента ЗСООМУП и следва да бъде регламентиран в самия закон.
- На посоченото по-горе основание и на основание възможностите, които дават делегираните бюджети, законът следва да премахне всички ограничения за организиране на обучението по майчин език, произтичащи от минималните норми за пълняемост на паралелки и групи и нормите за преподавателска заетост.
- Условията за разработване, оценяване, одобряване и финансово обезпечаване на учебници по майчин език изрично да бъдат приравнени към тези по общообразователните предмети.
- Условията за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри да се отнасят в пълна степен и до учителите по майчин език.
- Дефиницията за майчин език да кореспондира и с Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., в която комуникацията на майчин език е определена като способността да се изразяват и интерпретират концепции, мисли, чувства, факти и мнения в устна и писмена форма (слушане, говорене, четене и писане) и да си взаимодействат езиково по подходящ и творчески начин в пълна гама от обществени и културни контексти.
С настоящата декларация заявяваме,
че нашите искания не са за предоставяне на допълнителни права или привилегии, а са за формиране на положително отношение към майчиния език чрез признаването му за потенциален източник на личностно-културно обогатяване,
че приемаме всяко ограничение и всяка неравнопоставеност в изучаването на майчиния език, като ограничаване и нарушаване на основни човешки права и като посегателство срещу идентичността,
че всяка нормативна непълнота, противоречивост или несъответствие, касаещи изучаването на майчиния език, предизвиква у малцинствата аналогии с политики и събития от преди 1989 г.;
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
От епохата на Просвещението човешките права са основополагащи за всяка демокрация. Днес всички европейски държави признават правото на малцинствата да изучават, ползват и развиват своя език и регулират това фундаментално човешко право чрез своето законодателство.
Убедени сме,
че българските демократични институции ще намерят нужната воля да защитят мястото на България в семейството на просветените народи и ще направят излишно пренасянето на проблема извън правомощията на законодателната и изпълнителната власт в България.
Убедени сме също,
че правата на малцинствата не могат да се диктуват с диктата на мнозинството, а още по-малко могат да се диктуват от едноличната воля на отделен министър и да зависят от определена конюнктура;
че с подписите си под настоящата декларация, изразяваме своята активна позиция на български и европейски граждани, в името на националния интерес и общото ни бъдеще.
ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДОЛУПОДПИСАНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ:
- Харун Бекир – Дружество на учителите по турски език в Южна България;
- Емине Халил – Дружество на учителите по турски език в Северна и Източна България;
- Исмаил Кьосеюмер – Сдружение за културно взаимодействие, София;
- Нурай Юсуф – Сдружение за турска култура, изкуство и взаимодействие, Момчилград;
- Сабиха Местан – Женско сдружение „Букет”, Кърджали;
- Метин Хасан – Сдружение с нестопанска цел „Зейбеклер”, Момчилград;
- Гюрсел Кърнак – Добруджанско турско културно дружество, Добрич;
- Гюнер Муса – Сдружение с нестопанска цел „19-ти Май”, Джебел;
- Фатме Ахмед – Турски културен център „Реджеб Кюпчю”, Бургас;
- Рюстем Мюмюн – Турско културно дружество, Варна;
- Вейсал Али – Сдружение с нестопанска цел „Джем”, Разград;
- Мустафа Мустафа – Сдружение с нестопанска цел „Джем Южна България”;
- Джемал Чобан – Културно-просветно дружество „Коч”, Ябланово;
- Менент Шукриева – Сдружение с нестопанска цел „БИЗ”, Шумен;
- Мюзекки Ахмед – Сдружение „Дружество за турска култура и изкуство”, Кърджали;
- Гюнер Хаккъ – Балканско интернационално сдружение за активизиране на демократичното етностно разбирателство „Тунахан”, Дулово.
Кърджали,
23 февруари 2013 година
Източник: Кърджали Хабер
