Гюла
Изпратили току кравите на паша, група жени се бяха скупчили под крушата – сборното място за раздумка – мегданът на селото – Армут дюзю. Сутрин можеха да отделят малко време, за да се видят и споделят това онова от вечерта. Припряната Зюрие от Гюне сокак винаги първа подемаше разговорите:
-Ако ви кажа, какво видях снощи като прибирах пранетоoo… ум ще ви зайде!
Мигом погледите се стоварваха върху нея, а тя със задоволство, леко леко повдигайки глава с подкупваща, завоалирана усмивка, сякаш ей сега ще литне и издигне над тези „малки“ невежи съселянки, чакаше любопитството им да стигне краен предел. Съседката ѝ с лек укор я подкани:
-Е-е, Зюрие, стига и ти, де! Сърцето ми ще изскочи! Казвай какво си видяла!
А тя, още по-загадъчно сниши вече глава, наведе се напред, сякаш да скрие словата си от лоши погледи, почти шушукащо пусна като гръм от ясно небе своята тирада:
-Сестрички, сестрички! Аз тъкмо бях раздигнала софрата, закачих я вън на стената и реших да прибера ризите на Осман, когато съседското момче тичешком мина към Джамбазските къщи. Бре, викам си, къде се е затичало това дете?! Уж да събера прането, ама поех към двора и викам си аз…
-Зюрие, – секна я Мюрвет – давай по-кратко, млякото ми е на печката!
-Стига комшийке, има кой да гледа млякото, нали свекърва ти трепери над теб! Я питай Шазие? Сам самичка е – поемайки дълбоко въздух, тя хвърли поглед към долната улица и продължи – та, да си дойда на приказката: гледам, от там се задава самата Гюла. Още не е влязла в бащината къща, ей я – тръгва на гезме към хоремака… Както си я знаете – наконтена, напудрена с цвете над ухото и червило на устата, ама стъпвааа… сякаш по калдъръм ходи, а не по чакъл. Кой знае колко се начукват точкетата ѝ по камъните, но… минава покрай нас и уж не ме вижда. Аз нали съм си малко по-нахална, лекичко се изкашлям, сякаш имам храчка в гърлото и тя, ужким се сепва и виждайки ме заговаря..
Тук Зюрие поема отново дълбоко въздух и сякаш ще се изкашля като в онзи миг, изпуска вътрешен гърлен звук за настройка. Търпението и на другите е стигнало краен предел, не толкова от това, което ще чуят, а от мерак и те да споделят и се включат в разговора.
-И после..? – подтиква я Кериме най-младата сред тях, чийто съпруг се слави с похожденията си.
-После, какво? Това-онова – общи приказки. Отиде право в хоремака!?
Зюрие млъква като ни в клин, ни ръкав, но погледа ѝ плъзва по лицата на останалите, за да се убеди във въздействието на думите ѝ. Това е нейно изобретение, да спира в сублимния момент, сякаш нищо не се е случило.
Близката до нея Нуртен въздъхва, спотайваща се сякаш от предстоящото излияние. Между жените започва едно полу-шушукане, полу-гласен диалог.
-Пущината! Вчера дойде и направо седна на пейката до нашия Муса. Ни срам има, ни съвест! – подметна възпълничката и пъпчива Медиха.
-Ти пък, Медиш! – изрепчи ѝ се Пакизе – той ѝ е братовчед по майчина линия!
-Да беее, знаем ги ние тия братовчедщини?! Кое коляно? Пето, или девето, а?
-Я не се заяждайте съседке, не виждате ли? Тя си е такава – свободна и не ѝ дреме къде ще седне и до кого. Нали е станала гражданка! Ние какво сме видели с вас в това забутано село? Един дюкан, нивата с телето и мегдана. Що не наденем като нея токчета и не тръгнем да гоним кравите по сокаците и трънаците, а?
-Права си, Пакизе! Но тя си позволява да ходи и в хоремака!? Ти кога си влизала там?
-Аз ли? Ами оня ден кога Юсуф се бе напил като свиня, та ме викна кмета, че не можеше да се държи на краката си.
-Да, ама, щото те викнаха. Що не влезеш там, когато е седнал и изпразва чаши с останалите сомунтии на селото? Зер свекърва ти с маша ще те гони да те утрепе.
-Я, каква си ми била умница?! Твоят да не е по-стока от Юсуф? Що Гюла сяда все до него, а? За черните му очи ли? Не ми отваряй устата, че ще ти припомня случката сред царевицата!
Зюрие, която е тарторът на женския „клир“ се намесва, за да предотврати поредното скарване.
-Дружки, я не се карайте за резила на тази никаквица! Утре ще си отиде и… толкова!
-Вярно ли казваш, како? – пита мълчаливата Фатма – дано да си иде, че не се знае, какво ще ѝ мине през акъла…
Спорът, разгорещил се рано рано можеше да стигне и по-далече, ако не е Зюрие, която знае, как да подкокоросва и как да усмирява стадото.
Малко по малко жените се отправят към къщните си задължения и мегдана се изпразва.
Скоро, почти след тяхното разотиване, един по един, изхлузили се от леглата, се появяват селските мюхлюзи. Те запълват празния мегдан в очакване да се появи от някъде чудото-Гюла и да развесели скучният им селски живот.
Из книгата „Душата ми Родопа“ на Емел Балъкчи, 2025