Грамофонът на покрива

-Вът-въта-вът! Въта- вътa-вът! Вът -въта-вът!
Върви Абди по пътя, а ръцете и устата му не спират да «свирят» на акордеон. Като надуе глас, сякаш иска цяло село да разбере болката и жаждата в душата му за музика. Расте Абди, а с него болката и жаждата растат двойно повече.
-Бре, купете на това дете акордеон, бре холан! – подмята отвреме-навреме комшийката Фатма инге, подозряла големите му заложби.
Лесно се купува акордеон на село, но ако има поне пари за хляб. А у Абди е друго – беднотия до шия. За туй, че музиката му е заложена и е потомствена черта, говори и фактът, как на времето дядо му се завърнал от тригодишен гурбет у дома със стар грамофон, две плочи и с думите: «Жено, чорбаджията нямаше пари да ми плати, та ми даде да си избера нещо от къщата му.»
Как е реагирала тя – не се знае, но прословутият грамофон, напук на всички, свиреше безотказно. Че бе реликва, го потвърждаваше и факта – само пред погледа на стария можеше да се слуша.
Луд на тема музика, ръцете на Абди вечно сновяха нагоре-надолу по гърдите като на истински свирач. Порасна той, проговори у него мъжкото «Аз» и почна тайно да пуска грамофона. Издебне в къщата да е сам и току чуеш музика. А когато за пръв път се влюби, грамофонът стана неговия посланик до любимата. Ще го качи на покрива, ще пусне музиката да се носи отсреща в махалата, където живее неговата любима и ще се взира в далечината да различи фигурата й. А тя – огън момиче – с черни, дълбоки очи, извити клепачи, изписани вежди по рождение, румено лице с бенка над устните вляво и със стройно тяло. Такова момиче само може да се сънува. И Абди я сънува, и се надява да я заслужи и получи, защото е беден, а тя дъщеря на хлебар.
Възмъжа и тръгна на работа. С първите спестени пари си купи акордеон. Но мечтата му беше да надхитри бедността и да получи ръката на избраницата си. Замина за града пари да печели, но се и изучи. Когато се върна за своята любима, разбра, че са я сгодили. Мъка обгради душата му… Вземе акордеона, качи се на покрива, засвири, сякаш изпраща послания до своята неизживяна любов, а по пътя току някой малчуган подскача и тананика в такт с музиката му: « Вът-вът-въта-вът…»

Източник: Из книгата „Юрушка проклетия“ на Емел Балъкчи

 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *