Възродена от пепелта. Поезията на Мефкюре Моллова

Автор: Зейнеп Зафер

Мефкюре Моллова (1927-2009), е родена в гр. Добрич (тогава Базарджик(на турски Хаджъоглу Пазарджък), Румъния. Произхожда от учителско семейство. След присъединяването на Южна Добруджа (1940) към България, тя не може да продължи образованието си(Хаджъ, 2021, с. 254), тъй като дипломите от частните турски училища не се признават. Родителите ѝ, не издържали на молбите ѝ, след около две години я записват във Френския католическиколеж „Сент Андре“ във Варна, отворен за всички малцинства и религии. Следващото предпочитание на Моллова също е свързано с френски език и литература. Тя записва специалност “Френска филология”в Софийския университет.Нейната поетическа дейност, продължила не повече от петнайсет години, не се ограничава само с ролята ѝ на пионер в женската поезия, прокарала пътя на последвалите я талантливи поетеси Нeджмие Мехмедова и Небие Ибрахимова. След първите ѝ публикации, стиховете ѝ се печатат в излизащите на турски вестници и списания, а в началото на 1970-те, когато вече в България не се споменава за нея, тя е представена и в азербайджанската периодика. Когато издава първата и единствена своя стихосбирка (1964), поезията ѝ започва да се представя в почти всички антологии на турската поезия, издавани в България до забраната на печатането на турски език, а в последствие –в Турция и в Азербайджан. Освен няколко турци-поети, лансирани от комунистическото управление, както повечето творци, пишещи на турски език, тя остава скрита за българската читателска публика (Бибина, 1999, с. 114-116)3.Най-ранното стихотворение, датирано и включено в книгата на Мефкюре Моллова, е от 1947 г. и носи заглавието “В колежа”. Това показва, че Мефкюре Моллова поставя началото на своята поезия още като ученичка във Френския колеж във Варна. Първото отпечатано нейно стихотворение със заглавие “Мир” е публикувано във в-к “Нова светлина” (Yeni Işık) с псевдонима “Несрин” през 1949 г., когато тя вече е студентка в Софийския университет .В своя статия за поезията на турците Йорданка Бибина отделя място на поетесата Мефкюре Моллова, където прилага в превод на български някои нейни краткостишия, придружени с оригиналния турски текст. Тя не споменава дали преди това стиховете ѝ са превеждани на български.

Някои от стихотворенията ѝ са датирани за периода 1949-1959 г. От тях може да се определи приблизително продължителността на творческия път на Мефкюре Моллова. За близо 15 години тя написва най-хубавите си стихове, след което, поради репресиите, закриването на повечето турски издания и натиска да се пише на български език (Хаджъ, 2022, с. 206 –215), тя потиска творческото си вдъхновение. Отдава се единствено на научна дейност почти анонимно като домакиня, която в България продължава до експулсирането ѝ от страната през 1989 г. Мефкюре Моллова не прекъсванаучната си дейност и в Париж –където може да работи свободно, но без отнетия ѝ архив и картотека на теренните езикови изследвания.

Поетическо начало

За подготвяната самостоятелна стихосбирка за първи път се споменава ведно представяне на Мефкюре Моллова в 10 брой на в-к “Народна младеж” (Halk Gençliği)4, където е упоменато, че ще бъде отпечатана в края на 1963 г. с лаконичното заглавие “Стихове” (Şiirler). В този брой са публикувани седем произведения от книгата ѝ, коятоизлиза с едногодишно закъснение –на 21 октомври 1964 г. На корицата ѝ авторката е представена така: “Мефкюре Моллова е първата и единствена засега поетеса на турците в България. Нейните стихове често намират място по страниците на вестници и списания. В лириката ѝ има нежност и топлота.Моллова е проницателна поетеса, с чувство за съвременност, но към темите, чертани от живота, към жизнените явления тя подхожда с подчертано жизнелюбие, с оригинален подход, който се проявява не само в съдържанието, но и във формата на стиховете ѝ. Четат се с увлечение и наслада.” (Mollova, 1964)Авторът на “Трите грации на поезията ни. Мефкюре Молла, Неджмие Мехмед Улуджан, Небие Ибрахим Акбъйък”5(2005)” Азис Бей подчертава, че поставя на първо място поетесата Мефкюре Моллова защото “нейното лично обаяние за цяла генерация турски поети в България има онова въздействие, каквото има една Елисавета Багряна за българите”. Според Азиз Бей “Мефкюре Ханъм” е сред малкото туркини, митологизирани приживе (Бей, 2005, Студент в специалност “Турска филология”по времето на появяването на стихосбирката на Мефкюре Моллова и свидетел на огромното ѝ въздействие върху турската младеж, за четиристишието на Моллова, с което започва книгата ѝ, той пише: “Сърцето ми…” през 1951 г. сякаш беше върхът на еротичната поезия –как така една млада жена ще говори толкова открито за чувствата си, за сърцето си!” (Бей, 2005, с. 27). Според Азиз Бей, “нейните лирически героини никога не докосват с ръце плътта на любимия”, но тя поставя началото на еротиката дори в мъжката поезия на турците в България (Бей, 2005, с. 29 –30).Стиховете на първата поетеса на турците в странатаМефкюре Моллова имат огромен успех сред турските читатели, в средите на новосъздаваната интелигенция по социалистически модел тя е посрещната като голямо културно събитие, като пример за свободна женска изява в областта на “мъжкото” пространство на словесното изкуство. Нейното въздействие върху младите туркини е потресаващо. Моллова събаря всички прегради пред талантливи момичета, които след нея пишат и започват да печатат. Защото в продължение на цели десет години тя е сама сред абсолютното мъжко присъствие в литературата на турците. Положителните отзиви за стихосбирката на Мефкюре Моллова ѝ вдъхват увереност, тя приема сравнението в софийските кръгове на творчеството ѝ с това на Багряна (Бей, 2005, с. и след година го утвърждава с едно краткостишие, посветено на голямата поетеса, в което изпраща посланието си, цитирайки един стих от “Амазонка”. Извън заглавието му –“На Багряна” –и цитатът “Аз съм млада, млада, млада”, като съдържание, ритъм и чувственост стихотворението на Моллова е съвсем различно от “Амазонка” и внушава други емоциии душевни изживявания на самотна и изпълнена с енергия лирическа героиня, копие на самата Мефкюре Моллова от 1964 г. Съвсем оригинално по структура и звучене, като отражение на женската чувственост и жажда за щастие.

Любовта

Това, че стихосбирката на Моллова започва с въпросното четиристишие “Сърцето ми…” (1951), изразяващо открито интимните преживявания на лирическата героиня, подсказва истинския характер на нейната поезия, която не интерпретира обществени теми и проблемипосоциалистическияканон, а лични, интимни, понякога и еротични, както са били възприемани от тогавашното поколение.За съжаление, не всички стихотворения на Мефкюре Моллова са датирани. Но не само датираните, поезията ѝ като цяло, съдържа или загатва за някои периоди от живота ѝ, изпълнен с щастливи мигове и многократни перипетиии раздели с любимия. Като ученичка и студентка тя вярва в комунизма, в доброто бъдеще, което се чертае пред турските младежи, получили право да учат в държавни университети заедно свсички граждани на страната. Но и по-късно, когато се среща с истинското лице на използваната от политиците социалистическа идеология за утвърждаване на диктаторската си власт, в стиховете си Мефкюре Моллова не може да протестира открито срещу отстраняванетоот университета, безработицата и принудителното домакинстване –резултат от политическите репресии (Muratova, 2022, p. 225–230). Затова нейните критични стихове са малко на брой, от самото начало на творческия ѝ път тя най-често се спира върху темата за любовта и семейното щастие. След тях се нарежда темата за раздялата с любимия съпруг Риза Моллов–резултат от политическите преследвания срещу двамата творци и преподаватели.Сравнявайки я с великата руска поетеса Анна Ахматова, Азиз Бей споменава за смелостта на Моллова още през 1951 г. свободно да изразява любовните си чувства: “Това стихотворение бе най-сериозната заявка, че още в началото на 50-те години и ние сме имали възможност да имаме в лицето на Мефкюре ханъм нашата Ана Ахатова” (Бей, 2005, с. 31). По всяка вероятност в “Сърцето ми…”, за което той споменава, поетесата изразява любовта си към Риза Моллов, който в това време вече е неин годеник или съпруг. Но датираните ѝ по-ранни стихове показват, че поетесата още през 1949 г., когато публикува с псевдоним първото си стихотворение “Mир”, доста свободно претворява емоционалността на влюбения мъж, изразът ѝ е напълно открит и свободен. Например в “Очите ти са…”, 22-годишната лирическа героиня, необременена от каквито и да е традиции и обществени норми на поведение, поема ролята на водеща и кани любимия си към по-голяма откритост и израз на чувствата:

Очите ти са две огнища

Не ги прикривай.Скритото е като тъмнината.А в тъмното те светят с по-силна страст.1949 г. (Mollova, 1964, р. 10)Както всяко младо момиче, 23-годишната Мефкюре Моллова мечтае да намери своя принц в живота, очаква голямата любов, на която изцяло да се отдаде. Една бележка с няколко реда –обяснение в любов или покана за среща –ѝ дава повод да говори за мечтаното щастие:

По повод една бележка

Представи си, Мефкюре… Едно голямо сърце се отваряи ти влизаш в него.

Изящното женско предизвикателство към мъжката пламенност и страстност от “Очите ти…”, по-късно е развито в смело поемане на ролята на водеща в отношенията, връзката и любовта. В следващото датирано краткостишие лирическата героиня е обзета от силни чувства, копнеж по волност, които не могат да се съобразяват с традиции и неписани обществени навици. Освободена от всякакви задръжки,тя не се смущава да направи първата стъпка към желания мъж или да му се обясни в любов. Майсторски е нарисувана всеотдайността, готовността ѝ да изчезне съвсем, да се разпилее в огъня на чувствата си:Ако се разпръсна пред тебе като синя, синя светлина…Би ли ме събрал и взел?1950 г. (Mollova, 1964, р. 7)“Желая да те открия…” е другото ѝ стихотворение от същата година, в което младата лирическа героиня търси любимия от мечтите си, за да влезе в неговия свят. Самоуверена, тя е сигурна, че няма да бъде отблъсната. В последния си стих изразява готовност за пълно самопожертвование в името на въобразеното щастие, което очаква да намери в любовта на мъжа от своята фантазия. То същевременно е и обещание за пълно духовно сливане:Желая да те откриякато видение,когато си самотен,сам самичък.Желая да стигна до теб,да приседна безмълвно…Ти няма да ме изгониш.Ще вляза в живота ти като тайнаи там ще се стопя.1950 г. (Mollova, 1964, р. 20) Цитираните любовни краткостишия на Моллова от първите две години на нейното творчество не са единствени. Четиристишието, с което започва малката ѝ стихосбирка, е продължение на любовната тоналност в поезията ѝ. “Сърцето ми…”, за което говори Али Бей, е едно от най-силните ѝ произведения. Лаконично, но с изключителна чувствителност концентрира преживяванията и чувствата на влюбената млада жена. Широко отворено за целия свят, сърцето ѝ трудно би могло да издържи на емоциите и концентрираната енергия:Сърцето ми е така необятно,че може да обгърне целия свят.Сърцето ми е толкова мъничко,че от една любов ще се пръсне.1951г. (Mollova, 1964, р. 5) Периодът между 1951 г. и 1956 г. е най-щастливият в живота на семейство Моллови. Тогава тя се влюбва, жени се, дипломира се, става майка, започва да преподава в университета, има възможност да работи с известни тюрколози от Азербайджан и Унгария, участва в теренни проучвания със студенти, все още вярва в комунистическата идеология и в обещанията за премахване на дискриминацията на етническа основа, свободно може да публикува на турски език произведенията си.Но щастието им не продължава дълго. Изключително ценни за изследователя са стиховете ѝ от 1959 г, когато съпругът на поетесата, Риза Моллов, вече ненадежден за властта и затова подложен на критика в университета, се намира в Москва на специализация. В едно от тях, “Увехнах…”, много прочувствено и оригинално, намират място съкровените чувства на самотната млада жена, оставена без любов. Свидетелства за взаимното доверие и съпружеските отношения, в които няма място за ревност. Съхранените силни чувства позволяват на самотната съпруга открито да говори за жаждата за физическа близост, подхранваща красотата ѝ. То е едно от най-силните и смели нейнипроизведения. Макар и косвена, доста силна е критиката срещу виновниците за раздялата на двамата любими, причина за загуба на жизнерадостта, женствеността и красотата на младата жена:Увехнах,на суха вейка заприличах без обич.Толкова непохватна станах, че…да пристъпвам галантно,да бърборя глезено,да мисля гордо забравих.Увехнах и съвсем погрознях…1959 г. (Mollova, 1964, р. 75)В навечерието на мечтаната среща с любимия, лирическата героиня много силно изразява душевните си преживявания от очакваното щастие след вълнуващата среща в Москва:Не трепти, душа,укроти се!Ще дойде денят, когато две топли ръце ще те приспят.1959 г. (Mollova, 1964, р. 74)Стихосбирката на Мефкюре Моллова започва със „Сърцето ми…“ и завършва с краткостишието “Зашематена съм…” –израз на дългоочакваната среща на двамата влюбени в Москва. Това подреждане на стихотворенията може да се изтълкува като израз на неугасващия оптимизъм, който продължава да живее в нейното поетическо светоусещане. Изписвайки “Той” с главна буква, Мефкюре Моллова загатва за цената, която има за нея любимият съпруг:Зашеметена съм…след дългото очакване,превърнало ме в хиляди потрепващи лъчи,Той стои срещу мене.Москва, 1959 г. (Mollova, 1964, р. 77)Освен цитираните датирани стихотворения, Мефкюре Моллова има и други за любовта и раздялата, които представят големия ѝталант, който ѝ помага да изрази изключително оригинално и красиво сексуалното желание на лирическите герои. Може да се каже, че “Докато съпругът ми работеше” е най-интимното любовно стихотворение на поетесата, изказът ѝ е освободен от предразсъдъци и ограничения. Само с два-три удара на четката си тя постига чудеса от един детайл на ежедневието. Еротичното не е натрапено, игриво и фино е загатнато физическото желание, което не може да контролира:Докато съпругът ми работеше Прииска ми се да те докосна.Душата ми пожела твоята душа. Душа е това!Не пита,че да ѝ кажа: не можене може не може!(Mollova, 1964, р. 72

Заключение

Когато се оценява поезията на Мефкюре Моллова не трябва да се забравя, че тя е писана във време на следене и контрол, в което нейни съвременници поети и писатели се надпреварват да пишат хвалебствени стихове за партията, комунистическото миролюбие, българските и съветски “вождове”. Тя също има не повече от 4-5 подобни стихотворения, първите са писани по убеждение, а последните през първата половина на 1960-те –когато свободата и животът на любимия са сериозно застрашени.Мефкюре Моллова е талантлива поетеса. Тя намира оригинални изразни средства, за да претвори художествено някои страни на своето време, на любовните си и майчини чувства, на ежедневието, проблемите и душевността на жената. Като форма предпочита краткия изказ, често използва повторенията. Моллова се влияе от турското народно творчество, тя има краткостишия с фолклорни мотиви и цитати, които са дадени в кавички. Някои нейни четиристишия само по мелодика напомнят маанетата. Силата на изразителността, постигнатата езикова и ритмична хармония с песенната традиция могат да се почувстват преди всичкоот читатели с близко светоусещане и обща култура. В мелодиката и ритъма на поезията ѝ се долавя анонимната народна традиция, но тя не използва силаботоническото стихосложение, а предпочита белия стих. Стиховете на първата турска поетеса в България Мефкюре Моллова, развълнувала своите съвременници и превърнала се в легенда, дълго време не се препечатват, а единствената ѝ стихосбирка и антологиите не са достъпни за четене. Тя продължава да живее единствено в паметта на нейните съвременници и в антологиите на известни тюрколози, поети и писатели в турскоезичните страни. Макар и късно, посмъртно, поезията ѝ трябва да се възроди от пепелта и да се върне в своята родина, за да се реализира първата ѝ истинска среща с българския читател.

БИБЛИОГРАФИЯ:
Bayramov, S.(1965)1964’ün Bıraktığı Şiirler, Narodna prosveta, Sofya.
Bayramov, S. (1966)1965’in Bıraktığı Şiirler, Narodna prosveta, Sofya.
Mollova, М.(1964)Şiirler. Narodna Prosveta, Sofya.
Muratova, N. (2022)Turkish Women in Science in Bulgaria during Totalitarian Regime. (Mefkure Mollova, Hayrie Memova, Zinetti Nurieva), Balkanistic forum, 2022, 1, p. 220-240.
Yenisoy, H. (1997)Türkiye Dışındaki Türk Edebiyatları Antolojisi Bulgaristan Türk Edebiyatı 8, T.C.Kültür Bakanlığı Yayınları, Kültür Bakanlığı, Ankara, 1997.Бей,A. (2005)Трите грации на поезията ни. Мефкюре Молла Неджмие Мехмед Улуджан, Небие Ибрахим Акбъйък. Изд. къща “Дениз”, София. (Bey, A. Tritegratsiinapoeziyatani. MefkyureMollaNedzhmieMehmedUludzhan, NebieIbrahimAkbayak. Izd. kashta“Deniz”, Sofiya).Бибина, Й.(1999)“Поезията на българските турци след втората световна война”. В: Литературата на малцинствата в България след освобождението, Том 1, София.(Bibina, Y.“Poeziyata na balgarskite turtsi sled vtorata svetovna voyna”. V: Literaturata na maltsinstvata v Balgariya sled osvobozhdenieto, Tom 1, Sofiya).Хаджъ, С. (2021)
“Хасан Ерен –От Видин до върховете на тюркологията”, Balkanıstıcforum, 3/2021, с. 248-261.(Haci, S. “Hasan Eren –Ot Vidin do varhovete na tyurkologiyata”, Balkanıstıc forum, 3/2021, s. 248-261).Хаджъ, С. (2022)
“От вмешателство в турския книжовен език към пълна забрана (Езиковата политика на Комунистическа България)”, Езиковсвят, 20, 2, 2022, с. 206-215. (Haci, S. “Ot vmeshatelstvo v turskiya knizhoven ezik kam palna zabrana)