Властта на идентичността, религията и пресата в България след 1990 г.: Какво изгради вестник „Права и свободи“?

Автор: д-р Кемал Рашид

В последните дни на 1989 г. България навлезе в един от най-мъчителните и изпълнени с трансформации завои в съвременната си история. Този нов период, настъпил след годините на тоталитарен натиск, политики на смяна на имената и примката на асимилацията, за българската турско-мюсюлманска общност беше не просто политическо освобождение, но и време за дълбока равносметка на идентичността, религията и вярата. Тъкмо в тази повратна точка, в началото на 90-те години на миналия век, започналият своя издателски живот вестник „Права и свободи“ (Hak ve Özgürlük) надхвърли мащаба на обикновен седмичник. Той се превърна в интелектуална трибуна, обществена памет и знаменосец на борбата за граждански права на едно общество, възраждащо се буквално от пепелта.

Точно тази историческа мисия е в основата на главния фокус, който ще разгледаме през следващите дни – на Международния симпозиум за балкански периодични издания, който ще се проведе от 12 до 14 юни 2026 г. в столицата на Северна Македония, Скопие. Нашият доклад, озаглавен „Религия и идентичност в България след 1990 г.: Възстановяване на ислямската култура чрез вестник „Права и свободи““, който ще представим пред международната академична общност на симпозиума, има за цел да подложи на дискусия тази стратегическа роля на българския турски печат.

Щетите, които тоталитарният режим нанесе върху турско-мюсюлманската идентичност, бяха не само физически или правни; в областта на езика, религията и традициите съзнателно бе създадена огромна празнота. Начинът, по който тази празнота щеше да бъде запълнена след 1990 г., беше най-критичният въпрос на процеса на демократизация. Идентичността по своята същност не е статична; тя трябва да бъде опазвана, развивана и най-важното – предаваната на новите поколения.

Вестник „Права и свободи“ стана най-мощният проводник на този трансфер. Страниците на вестника се превърнаха в своеобразно училище, където дълги години подтисканата и обричана на забрава ислямска култура, морални ценности и религиозни ритуали бяха върнати в публичното пространство, а майчиният език бе възроден след асимилацията.

Днес, поглеждайки назад, анализирането на този вестник сред балканските периодични издания не е просто изследване на историята на печата. Това изследване е социополитическо доказателство за това как едно общество, дори при най-трудните условия, може да съгради наново своята идентичност, религия и език по демократичен и мирен път.

С доклада, който ще изнесем на международния симпозиум в Скопие, ще преосмислим това ценно наследство от миналото по начин, който да хвърли светлина върху културните стратегии на бъдещето. Защото обществата, които пазят паметта си, градят бъдещето си върху много по-стабилни основи.

Източник: Кърджали Хабер