Ашуре е празник на мюсюлманите, който се отбелязва 30 дни след Курбан байрама, на десето число от първия месец Мухарем, и е предшестван от пост.
С Ашуре сунитите в България честват спасението от потопа, след което Нух пейгамбер (Ной) и синовете му приготвили ястие от различни зърнени култури. Затова за празника мюсюлманите приготвят ашуре -ястие от разнообразни варива – царевица, пшеница, фасул, ориз, леща, грах.
Към ашурето се добавя осолената курбанска опашка, съхранена от Курбан байрама. Ястието се приготвя с желание за осигуряване на плодородие, а част от него се раздава на няколко къщи за душите на покойните. Няколко зърна домакинята хвърля на покрива на къщата и в градината с надеждата за богата година.
Хетеродоксните мюсюлмани почитат деня Ашуре в памет на внука на пророка Мохамед -имам Хюсеин, който загинал в сражение при сегашния град Кербала.
За разлика от шиитската традиция, според която Ашура е траурен ден, хетеродоксните мюсюлмани (алевии) в Североизточна България го честват като празник – Ашуре байрам. Те също приготвят обредно ястие ашуре.
Литература:
Благоев, Г. Денят „Ашура“ в културата на българите мюсюлмани. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Част 2. Съвременност – етноложки дискурси. София, 2008, 376-386.
Попов, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. София, 1994, 82-117.
