Роден е в село Торлак (сега гр. Цар Калоян). Основно училище завършва в селото си, гимназия в Разград. След това учи в Духовното училище „Нювваб“ в Шумен, което беше създадено, за да отговори на нуждите на мюсюлманите от България за религиозни служители и учители. През 1953 г. започва работа във в. „Ейлюлджу Чокук“ („Септемврийско дете“), който започва да излиза на турски език. Тук той работи седем години до закриването на вестника, тъй като турските медии не показват приемственост по време на социалистическото управление в България. По-късно работи в турски издания като Halk Gençliği („Народна младеж“) и Yeni Işık („Нова светлина“). Арестуван е като много подобни интелектуалци по време на репресиите в България.
Служейки като поет и писател на българското турско малцинство, първата творба на Шерифов е стихосбирката „Müjde“ („Блага вест“, София, 1960). Това произведение е първото произведение на турски език, публикувано в България през социалистическия период. Следват „Малцината най-много“ (София, 1963) и „Şirin“ („Ширин“ (1966). „Ширин“ е първи опит на автора в прозата и първата дълга история, написана в България на турски език. Известен с наблюденията си над природата, авторът публикува своите пътеписи – първия и единствен пример в своята област, през 1967 г. под името Адим Адим Мемлекет. Следва стихосбирката му „Третият човек“ (София, 1969). Това произведение е последното произведение на турски, публикувано в България до 90-те години на ХХ век.
През 1975 г. Ахмет Шерифов е арестуван. Докато го изпратят в затвора, българските органи за сигурност отнемат тринадесет негови произведения, които е подготвил за издаване, и тези произведения никога не са върнати. Поетът констатира с голяма тъга, че в паметта му са останали само някои заглавия. През 1989 г. той продължава да пише в Турция, където имигрира, и събира тези произведения в своя труд, наречен „Türk Doğduk, Türk Öldük” (Анкара, 1991). Много от стиховете му са публикувани в списания. Неговото произведение „Deliorman Folkloru“ („Делиормански фолклор“) е закупено от Министерството на културата в Специалния архив през 1991 г. Работил е пет години като главен редактор на списанието, издавано в Бурса „Balkanlar’da Türk Kültürü“ („Турската култура на Балканите“) Умира в Бурса.
Автор: Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
