Али Джемал и турското младежко комсомолско дружество „Къзъл байрак” в Провадия (1919–1923)
Автор: доц. д-р Мемиш Мердан
Болшевизацията на партията на тесните социалисти се отразява и върху нейната политика, насочена към етническите групи в България. БКП (тесни социалисти) се обръща с лице към специфичните въпроси, засягащи тези групи, започва да прилага конкретен подход към тях, съобразен с особеностите на бита и характерните им черти. Това навлизане на БКП сред трудещите се от етническите групи се изразява в създаване на комунистически просветителски групи, в навлизане на комунистите в техните масови, културни и обществени организации, в създаване на специална литература и периодичен печат за тях (Memishev 1977: 17).
След Първия си конгрес от 1919 г. БКП засилва още повече дейността си за въвличане на работниците турци в редовете на партията, за създаване на партийни групи и организации в селищата с по-компактно турско население. През 1920 г. е създадена към Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) Централна комисия за работа сред турското население (турска секция). В нея влизат Еню Марковски, Хюсню Хасанов, Хилми Чакалов, Васил Калдаръмов (и четиримата от Шумен) и др., като всеки един от тях е натоварен да отговаря за определени селища и райони с по-компактно турско население. Решено е в селищата, където турското население е мнозинство, да се образуват турски комунистически просветителски групи, каквито са създадени и за българските евреи и арменци. Тези групи (секции) се създават към местните партийни организации и се намират под тяхното непосредствено ръководство и контрол (Memishev 1977: 22). По това време секретар на ЦК е Васил Коларов (90 години 1982, 48).
Така, след първия си конгрес БКП се заема и с подготовката на кадри измежду българските турци, които да отговарят за ръководството пропагандата и да провеждат под на партийните комитети системна организаторска, идейно-политическа и културно-просветна дейност.
В последните месеци на 1919 и през 1920 г. зачестяват случаите, когато български турци, членуващи в другите партии (буржоазни и дребнобуржоазни), излизат с декларации, че ги напускат и преминават в редовете на БКП. Така например, на 25 септември 1920 г. 23 членове от турската секция на широките социалисти в гр. Шумен преминават в редовете на БКП (Memishev 1977: 24).
Тъй като в гореспоменатите просветителски групи участват не само комунисти, но и безпартийни турци, те се оказват много подходяща форма за разгръщане на идеологическа работа на партията сред бедните слоеве на българските турци. В тях се готвят и издигат дейни и изпитани комунисти, които поемат агитацията и пропагандата на комунистическите идеи сред турците в селата. През 1920 г. са основани турски комунистически групи в Провадия от 17 членове, в гр. Сливен от 10 членове, във Варна от 43 души, в Стара Загора от 20 души, в Шумен, Търговище, Нови пазар, Айтос, Карнобат и др.
Втората конференция на тези турски комунистически („просветителски“) групи, проведена през юни 1922 г., отделя широко място за въвличането на учителите турци в учителските комунистически групи (Memishev 1977: 34-36). В резултат на широката политическа работа БКП постига големи успехи в изборите за турски училищни настоятелства от 29 април 1923 г. Така в Търговище за представителите на БКП са гласували 426 гласоподаватели, а БЗНС – получават останалите 161 гласа. Подобни са резултатите и в Провадия, Ямбол, Сливен и др. селища (Memishev, 1977: 67).
БКП насочва комунистите-турци да участват в изборите за вакъфски настоятели и да бъдат избрани в тези настоятелства, за да може една важна част от приходите от вакъфските имоти да се оползотворяват за издръжката на частните турски училища, за построяването на училищни сгради и за други културно-просветни нужди (Memishev, 1977: 69-70).
Важна роля за укрепване на връзките на БКП с българските турци в периода след Първата световна война изиграва нейната дейност по организирането на младежта и жените от това население. С решенията на Първия и Втория конгрес на БКМС, през 1919 и 1920 г. е поставено началото на организирането и въвличането на младежите турци в комунистическите младежки групи.
Още през 1919 г. в учреденото комсомолско дружество в Омуртаг са привлечени 9 младежи-турци. През декември 1920 г. под ръководството на местната партийна организация в гр. Провадия 14 младежи от турски произход образуват комсомолското дружество „Къзъл байрак“. Комсомолски групи и организации с участието на младежи турци са създадени и в Кърджали, Русе, Варна, с. Сухиндол, Павликенско. Решителен тласък за разрастване на дейността на БКМС сред българските турци дават решенията на Третия конгрес на БКП, проведен през 1921 г. Особено се набляга върху откъсването на младежите турци от неутралните просветителски и спортни организации, в които „националистическите елементи“ водят усилена агитация и пропаганда срещу „революционното комунистическо младежко движение” (Memishev, 1977: 3940).
Окръжната конференция на БКП в Шумен, проведена през септември 1922 г., задължава партийните групи да привличат в комсомолските дружества повече младежи от турски произход, а там, където е възможно, да образуват чисто турски младежки подсекции. За да обхванат със своята политическа работа по-голяма част от младежите-турци, БКП и БКМС изграждат в районите и селищата, където българските турци са по-компактни, физкултурни, гимнастически и др. спортни младежки групи или дружества. По инициатива на партийната организация и Комсомола, на 25 януари 1921 г. в гр. Провадия се изгражда физкултурно просветно младежко дружество „Къзъл байрак“ (носещо наименованието на комсомолската организация), в което, освен членовете на партията и Комсомола, „влизат и други интелигентни младежи турци”.
В протокола от четвъртото събрание на просветната културна организация „Къзъл байрак”, проведено на 5 май 2021 г., е отбелязано, че членовете й наброяват 28 (18 редовни членове и 10 съмишленици). От 18 редовни членове, 14 души са на възраст между 14 и 17 години, 4 са над 17-годишна възраст. От 14 младежи седмично се събира по 1 лев членски внос, от 4-ма – по 2 лева. Впоследствие броят на младежите се увеличава на 34.
През 1921 г. от 28-те младежи, членове и съмишленици на „Къзъл байрак”, 25 са с прогимназиално образование, 3-ма са с начално образование, неграмотни няма. От тях, по професия 4-ма са хлебари, 3 шивачи, 1 часовникар, 2 ученици, 1 бакалин, 2 тенекеджии, 5 обущари, 3 дограмаджии, 2 сарачи, 1 подковач, 2 общи работници и др. (Дружни и единни, 1966: 170).
Подобни организации се създават и в Разград, Русе, Сливен, Стара Загора, Свищов и др. Тези дружества уреждат срещи помежду си, участват в организираните от партията и Комсомола окръжни спартакиади и събори и въвличат в тези мероприятия и „неорганизираните“ младежи-турци (Memishev, 1977: 43-44).
Към турските комунистически групи в Провадия, Сливен, Стара Загора, Айтос и др. се изграждат театрални трупи и певчески хорове, които се оказват подходяща форма за масово-политическа работа сред турското население. Театралната трупа към турската комунистическа група в Провадия развива богата дейност. Тя редовно отделя от доходите си средства за закупуване на облекло, обувки и книги за децата на работниците. Отбелязвайки дейността на театралните трупи и в други селища, Ю. Memishev пише, че тази дейност свидетелства за правилния подход на БКП за разширяване на своето влияние сред българските турци (Memishev, 1977: 45).
Втората конференция на турските комунистически просветителски групи, проведена през юни 1922 г., обстойно разглежда въпроса за привличането на работниците-турци в професионалните съюзи. Конференцията безрезервно приема всички решения на Коминтерна, Профинтерна, синдикален съюз (ОРСС). Общия работнически Призовава турските комунистически просветителски групи да разгънат широка разяснителна и организаторска дейност за приобщаването на своите членове към синдикалните организации. За въвличането на работниците-турци от различните профсъюзи в ОРСС развива неуморна дейност и Али Джемалов – секретар на Профсъюза на търговските служители в гр. Провадия (Memishev 1977: 36).
В настоящата разработка насочваме вниманието си върху живота и делото на въпросния Али Джемал (Джемалов) от Провадия. Спрели сме се на него, тъй като той, като деец на БКП (т.с.), развива активна обществена и публицистична дейност. Името на Али Джемал е малко известно. Бегла информация за него срещаме в труда на Ю. Memishev (Memishev 1977), свързана предимно с обществената му активност. Информация за Али Джемал се съдържа и в сборника с публикувани документи „Дружни и единни през вековете“. Тази информация е извлечена от архивните документи на „Турското младежко комсомолско дружество „Къзъл Байрак“ (Червено знаме) в Провадия.
Али Джемал е интересен за нас и поради това, че той активно сътрудничи на търговищкия вестник „Румели“ (1924–1925), издаван от турския политически емигрант Тарък Мюмтаз. В друга разработка сме се спрели пообстойно на публикациите на Али Джемал в „Румели“, поради което в настоящата публикация няма да ги разглеждаме. От друга страна за нас представлява интерес и турското културно просветно дружество „Къзъл байрак” в Провадия. Разглеждайки дейността на въпросното дружество бихме могли да си изясним и същността на младежката организация, създадена в Търговище от Тарък Мюмтаз по време на пребиваването му там (1923-1925).
*
Информация за Али Джемал (Али Джамалов) се съдържа в част втора и част трета от сборника „Дружни и единни през вековете“. В част трета е поместен текст под заглавие „Моята биография“, подписан от Али Джемал (Дружни и единни 1966, 246-247). Тук авторът не е посочил датата си на раждане. Поради това се насочихме към Държавен архив – Варна, където се съхранява същия документ (ДА–Варна № 200), включен в сборника „Дружни и единни“. В „Дружни и единни“ съдържанието на документа е предадено с малки корекции от художествено естество. В сборника, предвид целта му, не са посочени и данни за живота на Али Джемал след 1944 г.
В документа, съхраняван във варненския архив е отбелязано, че това са „…спомени от Али Джамал Енурлов [имената са изписани неправилно. Би трябвало да са Али Джемал Емрулов. Вероятно Али Джемал е представил текста в ръкопис, преписан впоследствие на пишеща машина] за дейността на турската секция към Партията в Провадия, на турското младежко комсомолско дружество „Казъл Байряк“ – 1919–1923 г.“. Тук също не са посочени дата и място на раждане на Али Джемал. В документа Али Джемал пише, че от 20 септември 1919 г. е в редовете на БСДП (т. с.). Турската секция тогава наброявала 17 души. „Получаваше се марксистка литература на турски език и вестници. От Турция получавахме комунистическото списание „Айдотлък“ и др. […] По решение на местното партийно ръководство трябваше да образуваме група на комсомола от младежи турци”. Като член на ръководството тази задача се възлага именно на него.
Пак в същия документ пише, че на 20 декември 1920 г. е образуван турски младежки комсомол „Къзъл Байрак“. Отначало групата има 14 члена; при приемането на Устава на Комсомола присъстват 40 младежи. Понеже като учител в турската прогимназия Али Джемал няма време да е в постоянен контакт с комсомолците, тази задача се възлага на Ибрям Руждиев като в тази му дейност последният е подпомаган от Али Джемал.
По-късно Централният комитет на БКП решава да се издава комунистически вестник на турски език. Ибрям Руждиев е изпратен в София, за да помага в редактирането на в. „Зия“ (ДА–Варна № 200, л. 1). Тук Али Джемал, вероятно е допуснал грешка, тъй като вестник „Зия” започва да излиза на 24 ноември 1920 г. Вероятно Ибрям Руждиев е привлечен към редиците на комсомола по-рано, още преди учредяването на турския комсомол в Провадия.
Али Джемал пише, че най-влиятелната организация на професионалните работници в Провадия е тази на търговските служители и че за нейн секретар е избран той. За развитата дейност е поздравен лично от Георги Димитров през 1923 г. на гарата в Провадия (ДА–Варна № 200, л. 1).
След 9 юни 1923 г. партията започва да работи нелегално с т.нар. десетки. Али Джемал е в една десетка с Цонко Гаврилов, Тончо Бехнев и Р. Граматиков.
След 1944 г. Али Джемал е член на Околийския комитет на Отечествения фронт, председател е на турското училищно настоятелство, също и на турското читалище. През този период той редовно изпраща материали за турската емисия на Варненското радио, както и статии на в. „Йени Ъшък“ в София. Пише и статии в защита на решенията на Народния съд в Провадия и др. (ДА–Варна № 200, л. 2).
Към края на документа, съхраняван във Варненския държавен архив, е посочено, че той е изготвен в Провадия на 25 ноември 1956 г. Авторът се е подписал като „Али Джемал“. Бележка в самия край на документа отбелязва, че: „Али Джемал почина на 20 август 1962 г.“ (ДА–Варна № 200, л. 2).
Съставителите на сборника „Дружни и единни“ са отбелязали по отношение на организацията „Къзъл Байрак“, че от проучванията, извършени относно дейността на комсомола и на физкултурната просветна организация се оказало, че почти няма данни за дейността на комсомолската организация, а че архивите разполагат с повече материали за живота и дейността на физкултурната просветна организация. Преглеждайки протоколната книга на „Къзъл байрак“ съставителите заключават, че в много случаи дейността на комсомола и тази на физкултурната организация се покриват и не се правело никакво разграничение в дейността на тези организации. (Дружни и единни 1966, 166).
Според протоколните записи, на проведеното на 25 януари 1921 г. събрание е заявено: „ние, младежите, се събрахме и решихме да основем физкултурно просветно дружество „Къзъл байрак“. Целта ни е да предпазим младежта от лоши пътища, да й дадем правилна посока, да се борим за просвещаването й, за физкултурното й развитие чрез провеждане на вечеринки, конференции, физкултурни игри и др.“ (Дружни и единни 1966, 166). На четвъртото събрание на Къзъл байрак, проведено на 5 май 1921 г. се казва, че организацията Къзъл байрак „след своето трето събрание излезе на показ пред обществеността […]“. Текстът продължава с посочването на някои проблеми, стоящи пред оргатизацията: „Група лентяи в кафенетата, […] неправилно схванали задачите на нашата организация и почнали успешна агитация срещу нашата организация. […] подобни клюки по наш адрес се разнасяха от мръсните души на лентяите и в къщята. С това нашият въпрос стана обществен въпрос. Говорело се, че младежите щели да станат комунисти. Тези клевети достигнали чак до ушите на училищния директор. Тогава училищното ръководство начело с Ахмед Зекиев [директорът на училището] решили да разгонят от джамийското училище дружеството „Къзъл байрак“. […] От началото на м. февруари „Къзъл байрак“ останала без подслон. […] Така дружеството прекарало три месеца без подслон. […] В това време в София се провеждала първата турска комунистическа конференция. Като делегат на тази конференция от Провадийската турска комунистическа секция бил определен Ибрям Руждиев. На него били дадени 175 лева да купи топка. […]“ (Дружни и единни 1966: 169-170).
Вече на двадесет и първото събрание на младежката организация „Къзъл байрак“, проведено на 26 август 1921 г., Али Джемал изнася доклад в който се спира на „това как буржоазията използва женския и детския труд, как работническата класа от целия свят се бори срещу тази експлоатация. Нашата организация като международна организация също се бори против използването на женския и детския труд от буржоазията…“ (Дружни и единни 1966, 171).
Информация за провадийската организация „Къзъл Байрак“ ни дава едно кратко съобщение, публикувано във вестник „Тюрк Сьозю“ („Турско слово“). Този вестник се издава в Пловдив, в печатница „Хуршид”. Главен редактор и стопанин на вестника е Али Фехми.
В броя (51) си от 3 март 1921 г. вестникът се обръща към „младите и просветени младежи от Провадия Хюсмен Джелял, М. Джеват, Али Джемал, г-н Хашим и техните другари”. Али Фехми благодари на същите за оказаното гостоприемство по време на посещението му в техния град, продължило „неповече от двадесет и четири часа”. „Пожелавам – пише Фехми – дълъг живот на народнопросветната ви организация, която спасихте от състояние на руина”.
Това посещение на Али Фехми в Провадия съвпада по време с периода между третото и четвъртото събрание, проведено според протоколната книга на културната и спортна организация „Къзъл байрак“ на 5 май 1921 г., което ни навежда на мисълта, че Али Фехми посещава Провадия във връзка с негативната обществена реакция, насочена към въпросната организация.
От приведените публикувани и непубликувани архивни документи разбираме, че Али Джемал Емрулов е бил учител в турската прогимназия в Провадия, че е бил в местното партийно ръководство и че след 1944 г. е изпращал материали за разни медии. Другото, което прави впечатление е, че „турската секция” в Провадия е получавала марксическа литература на турски език и разни вестници. А от Турция тази секция е получавала „комунистическото списание „Айдотлък“. Наименованието на списанието, вероятно поради неправилно разчитане, е изписано грешно. Това „турско комунистическо списание“ е списанието, издавано от Истанбулската комунистическа група на д-р Шефик Хюсню „Айдънлък“. Изглежда, че задачата да се пропагандират идеите на научния комунизъм сред турското население и за „сплотяването около БКП на преданите и подходящите за комунистическа пропаганда сили” партията използва не само в-к „Зия” и преводната от руски и български на турски език пропагандна литература. С други думи, дейците на БКП от турски произход са били запознати с комунистическата литература на турски език, издавана в самата Турция.
Разбираемо е, че учредителите на дружеството се опитват да насаждат левите идеи у младежите прикрито. Не трябва това дружество по никакъв начин да изглежда „комунистическо”. Но от публикуваните документи, даващи информация за турската младежка организация „Къзъл байрак”, става ясно, че тя е по-скоро една културно-спортна организация, а не толкова „комсомолска”. Определянето на „Къзъл байрак” като „комсомолска” организация е фиксирано в спомените на Али Джемал, написани няколко десетилетия по-късно, а не в протоколната книга на самата организация. Но ако съдим от самото название на организацията („Къзъл байрак”, т. е. „Червено знаме”), а и от самата й дейност, това, което можем да твърдим с положителност е, че тя е една организация с лява политическа насоченост.
Архивни източници:
ДА-Варна 200: Държавен архив–Варна, Инв. № 200 (Спомени от Али Джамал Енурлов за дейността на турската секция към Партията в Провадия, на турското младежко комсомолско дружество „Казъл Байряк” – 1919–1923).
Публикувани документи:
90 години 1982: 90 години шуменска партийна организация. Документи и материали. Шумен.
Дружни и единни 1966: Дружни и единни през вековете (Сборник от исторически документи и спомени за турското население). Издателство на БКП, София.
Вестници:
„Тюрк Сьозю” (на арабица), бр. 51, 3 март 1921.
Изследвания:
Мemishev 1977: Memishev, Y. Uchastieto na balgarskite turtsi v borbata protiv kapitalizma i fashizma (1919-1944). Partizdat, Sofya; [Мемишев, Ю. Участието на българските турци в борбата против капитализма и фашизма (1919–1944). Партиздат, София.]
Източник: Център за туркологични изследвания и интеркултурни комуникации към ШУ „Епископ Константин Преславски“