АДАК КУРБАН – живата традиция на мюсюлманското население
Автор: д-р Айше Реджеб
Обредите и традициите са най -ярко описани отрано в етнографска и пътеписна литература. Живата им връзка с цикличността на природата ги поддържа живи и през нашето столетие. Календарните обреди са все още в атмосферата на старите ни къщи, неотделими от спомена на детството ни, от собствените ни празнувания и битуванията на родовете ни в миналото. За съжаление за традициите и обичаите на турското население е писано много малко, което представлява още по-голям интерес и мотив от наша страна за издирване на обредността и ритуалите ни в миналото и съвремието.
Ще ви разкажем за един много интересен обичай наречен „Адак курбан”, за който издирихме сведения от възрастното население на нашата общност. Можем да кажем, че при изпълнението на този обреден момент в миналото и съвременността няма съществена разлика. По този начин се е изпълнявал от наши деди , така се прави и сега.
Адак означава наречен , обещан на Бога, а курбан се нарича животното, което се коли в определено време с определена цел /нийет/.
Който направи обет /адак/ за курбан, то този обет става задължителен за него.
Ако някой човек се разболее от тежка болест, направи катастрофа или го сполети някаква беля си казва: “Ако оздравея или всичко мине добре ще заколя курбан. В това време заколването на курбан става за него задължение, в противен случай го чакат нови по-големи несполуки и бели.
Ритуалният момент на заколването на курбана е много интересен .
Животното определено за курбан / овен, агне, яре или теле / се приготвя една седмица преди самото заколване . През това време то се угоява добре Къносва се на седем места, ( понякога се къносва само челото ), покрива се с бяло платно, дава му се вода от специален съд. Смята се, че вечерта преди да се заколи животното сънува.
Курбанът може да се заколи и в къщи и на свети места намиращи се в нашия край като „Демир баба теке”, край с. Свещари, „Тюлбето” край с. Сейдол, „Тосун баба”, край с. Каменар, „Къз-Ана” – Търговишко и др. където се водят роднините, ходжите и съседите, които са поканени . Ходжата чете специална молитва след което животното се заколва в присъствието на този за когото е определено. Дамгосва се челото му с кръвно петно, което означава, че курбанът му е приет от Бога. (Аллах).
Дясната страна на курбана се раздава на седем бедни семейства, а от останалото месо се приготвя традиционна турска яхния с много лук, джожен и чоролту (нигела). С тази яхния се хранят хората, които присъстват. Чете се мевлид за човека за когото се е заколил курбана.
„Адак курбан” се коли за всеки човек от семейството, който е преживял някакво нещастие . Този човек може и да бъде малко дете. Този за когото е заколен курбана няма право да яде от месото му или ако яде преди това трябва да даде малка парична сума на бедняк или сирак. За коленето на адак курбан няма определена дата, коли се по всяко време от годината.
Всяка религия било то мюсюлманска, християнска, еврейска или друга съдържа ценностни добродетели и има строги закони, които трябва да се спазват от вярващите. А традициите и обичаите на мюсюлманите са пряко свързани с религията. Един „адак курбан” си губи смисъла без вярата и четенето на молитвите, мевлида и другите религиозни моменти .
В народните обичаи са събрани нравствените ценности на народа, който ги е създал. Те са част от неговата култура. Те носят историческия опит на поколенията и чрез своята богата символика ни правят техен продължител.